Финансовото министерство очаква спад на икономиката от 3 на сто през 2020 г.

Финансовото министерство прогнозира спад на икономиката на България от 3 на сто през 2020 г. Това се посочва в т.нар. "есенни" макроикономически прогнози на МФ, представени във вторник.

Разпространението на коронавируса от началото на 2020 г. предизвика сериозен икономически шок в световен план и в Европа през второто тримесечие на годината. Икономиката на България също бе засегната, но реалният спад на БВП както през второто тримесечие, така и през първото полугодие на 2020 г., не бе толкова значителен, колкото средния за ЕС, отбеляза Министерството на финансите.

Според него през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП.

Общият принос на външния сектор към БВП за 2020 г. ще бъде почти неутрален, прогнозира МФ и добавя, че през 2021 г. се очаква растежът на БВП да бъде от 2,5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 година.

Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2,6%, а коефициентът на безработица - 5,6 на сто.

Правителството предприе редица мерки за ограничаване на негативните ефекти от Covid-19, като в областта на пазара на труда мярката 60/40 дава положителни резултати и ограничава нарастването на безработните, посочва МФ и добавя, че заплащането на труда се очаква да нарасне с 5% през 2020 г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор.

Средногодишната инфлация за 2020 г. се прогнозира да бъде 1,4%. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола.

В "есенния" доклад на финансовото министерство също така се посочва, че увеличената несигурност през 2020 г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от предприятия се очаква да бъде 0,6%, а от домакинствата - 5 на сто през тази година. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено, поради очакваната за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.

В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни, посочва МФ и допълва, че икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, като все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията.

Като част от тази "есенна" прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021 г.

Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021 г. ще бъдат по-ниски, съответно с 2,2 и 4,3 процентни пункта спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий, прогнозира МВФ.

Целият доклад "есенна макроикономическа прогноза" на МВФ може да видите ТУК.