Има ли новости при парите за земеделие за следващия програмен период

Кои са акцентите в общата селскостопанска политика на Европейския съюз за следващия седемгодишен период? Какво реши Европейският парламент за парите за земеделие и как това ще се отрази в България коментира в предаването „Преди всички" Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.

Няма намаляване на средствата, от финансова гледна точка сме ситуирани добре, коментира Светлана Боянова пред БНР.

Новото в общата селскостопанска политика на ЕС е новият модел на субсидиране – с конкретни резултати: New Delivery Model, нещо да се предостави на обществото и за околната среда, поясни Боянова. 

Втората новост е много по-сериозната заявка за екологична амбиция. Предлагат се екосхеми, които засягат например намалената употреба на пестициди, торове, улавяне на въглеродния двуокис в почвата, увеличаване на биологичното производство.

„Всички тези зелени амбиции по някакъв начин ние трябва да ги напишем в един стратегически план. Точно тук, в тази зелена амбиция, се сблъскаха законодателите, Парламентът, Съветът и неправителствените зелени организации. Реално в Парламента гласуваха 30% от бюджета на директните плащания да отиват за тези зелени екосхеми. Те са примерни, ние като страна може да си структурираме други, които са по нуждите на страната.“

35 на сто от бюджета на програмите за развитие на селските райони също се предвижда да бъдат насочени за околна среда и климат, допълни Светлана Боянова.

Екоорганизациите критикуват тези мерки като лесно заобиколими и недостатъчни. Някои зелени организации и кампании определят това като замазване на очите, отбеляза още Светлана Боянова.

По зелените схеми в България все още няма разговор, изтъкна Боянова, според която при нас зелените амбиции стоят „малко на заден план и за администрацията, и за браншовите организации“.

Третото ново в общата селскостопанска политика на Съюза е по-добро разпределение на парите между страните членки и вътре в самите страни.

4% от бюджета на директните плащания да отиват при младите фермери до 40-годишна възраст – това също е заложено в гласуваното от Европейския парламент.