Амберин Заман: ЕС е в деликатен баланс с Турция

„За да разберем причините за конфликта между Турция и Франция, трябва да се върнем назад. През 2005 година, когато Турция започна преговорите за присъединяване към Европейския съюз, тогавашният френски президент Никола Саркози ясно заяви, че Турция не може да стане пълноправна членка заради големината си и защото е мюсюлманска страна. Това остави горчив вкус в устата на турците, които смятаха, че страната им е била отхвърлена заради мюсюлманската й идентичност“. Това каза пред БНР журналистът Амберин Заман.

По думите ѝ според много турци подобен звучен шамар толкова рано, който е дошъл не само от Франция, но и от Германия, тъй като канцлерът Ангела Меркел заяви нещо подобно, предлагайки „привилегировано партньорство“, е подготвил почвата за отдалечаването на страната от Запада и е дал пространство на турския президент Ердоган да се превърне в това, което е днес - авторитарен лидер, който има противоречия със Запада, с НАТО.

В предаването „Събота 150“ Заман допълни:

„Става дума за двама лидери, които имат изгода от това да стабилизират подкрепата за себе си у дома. В напрежението със сигурност има и вътрешнополитически компонент, но въпросът е отвъд това и ние трябва да разгледаме позициите на Турция по отношение партньорството ѝ с НАТО и Европейския съюз. Мисля, че трябва да си зададем въпроса на чия страна е Турция“.

Вие познавате отлично и турското, и западните общества. Смятате ли, че в случая става дума за сблъсък на идеологии, мирогледи или цивилизации, или това е просто политически мотивиран конфликт? Възможно ли е да се намери общ език?

В момента в света има много лидери популисти като Реджеп Ердоган - например индийският премиер Нарендра Моди. Той увеличи репресиите срещу мюсюлманите в страната и представя това като цивилизационна битка, за да сплоти поддръжниците си по същия начин, по който Ердоган се представя за защитник на мюсюлманите в Европа. Или пък Доналд Тръмп, който използва сходен език.

Това е глобален феномен. Също толкова важно е, че Съединените щати се изтеглят от Близкия изток, което насърчава страни като Турция да се възползват от оставащия от тях вакуум. Виждаме, че днес Турция се намесва с военни средства в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие и сега – в конфликта между Армения и Азербайджан, без да срещне никакъв сериозен отпор.

Мислите ли, че позицията на френския президент Еманюел Макрон прави своеобразна услуга на турския президент Реджеп Ердоган, защото оправдава реториката му, насочена срещу западните страни?

Да, със сигурност, защото по този начин подкрепя наратива, използван в турската вътрешна политика: Западът срещу нас, Западът иска да раздроби Турция на парчета и ѝ пречи бъде регионална сила, каквато тя заслужава да бъде. Същевременно обаче този конфронтационен и разделящ език създава противоположна реакция в Европа.

Имиджът на Турция е силно увреден от това не само в Европа, но и в Съединените щати, където виждаме безпрецедентна враждебност към Турция в Конгреса и в медиите. Като съберем всичко това със случващото се вътре в самата Турция, където също има силна поляризация, отслабено върховенство на закона и строги ограничения на свободата на словото - нищо от това не е вдъхновяващо за чуждестранния бизнес и това нанася вреди на турската икономика. Мисля, че президентът Ердоган трябва да вземе това предвид с оглед икономическите трудности и режима на свободно падане на турската лира.

Четирите партии в турския Меджлис - всички парламентарно представени формации с изключение на прокюрдската Демократична партия на народите, заеха позиция в подкрепа на президента Реджеп Ердоган. Бихте ли разказали защо според Вас?

Президентът Ердоган играе умно картите си, тъй като представя това като въпрос на национална гордост и жизнени интереси на Турция. Така че, ако се противопоставяте на тази позиция, сте наричан „предател“. Това поставя опозицията в трудна ситуация, защото съм сигурна, че в лично качество малцина от тях смятат, че да се отчуждиш от съседните си страни, от Запада, който е най-големият инвеститор в Турция, е добра идея. Как това служи на интересите на Турция?

Но изправени пред обществено мнение, което до голяма степен е „за“ Ердоган, особено по такива „национални въпроси“ за сигурността и интересите на страната, опозицията е в неизгодна позиция.

Един турски наблюдател отбеляза, че възможна цел на ходовете на турския президент е да създаде противоречия между различните европейски страни - особено Франция и Германия - по отношение на Турция. Съгласна ли сте с това мнение?

Не бих искала да коментирам анализите на колеги, но бих казала, че ако сметките на Анкара са такива, те са неуместни. Изглежда, че те бъркат дебатите вътре в Евросъюза, които са нещо нормално, със знак за слабост - което е погрешно. Видяхме, че канцлерът Меркел защити френския президент Макрон, осъждайки Турция за езика, който използва.

Мисля, че вероятно европейските лидери мислят дългосрочно, т.е. че президентът Ердоган няма да управлява Турция завинаги и се опитват да преминат през тези трудни времена, без изцяло да „загубят“ Турция и турското общество. Това е деликатен баланс. Знаете, че предстои среща на Европейския съюз по въпроса за Турция. Не очаквам големи промени преди това. Смятам, че европейските лидери наблюдават кой ще спечели президентските избори в Съединените щати и каква линия администрацията във Вашингтон ще поеме спрямо Турция.

Ако се опитаме да обобщим - накъде вървят отношенията между Турция и Европейския съюз?

Най-скоро видяхме откритата намеса на Турция в Кипър - изборите за президент на турската част на острова - в полза на кандидата, който е за разделянето му на две държави. Това не изпраща много добро послание, нали така? Въпреки усилията на Германия да сложи край на кризата между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие Анкара не се отказва от своите сондажи. Всичко това вещае и в бъдеще напрежението да продължи.

До голяма степен преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз са мъртви и въпросът е дали Съюзът ще ги замрази официално, ако турското правителство доведе нещата до ситуация, в която Европа няма да има друг избор, освен да го направи. Това ли наистина иска настоящото турско правителство?

Интервюто с Амберин Заман можете да чуете в звуковия файл.