Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международните теми от седмицата: Нов президент на САЩ и нова ваксина срещу Covid-19

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Най-широко място в новинарските емисии и тази седмица заемаха следизборните новини от САЩ. Там, след близо пет дни драматични обрати в изборните резултати, за нов президент беше обявен Джоузеф Байдън. Кандидатът на Демократическата партия успя в последния момент да обърне в своя полза резултата в ключовия щат Пенсилвания. Това му беше достатъчно, за да си осигури повече от необходимите 270 гласа в Избирателната колегия, за да бъде утвърден като стопанин на Белия дом за следващите четири години. Впоследствие стана известно, че Байдън е надделял и в четири от шестте останали щата, в които броенето продължи по-дълго - Невада, Мичиган, Аризона и Джорджия, а Доналд Тръмп има преднина в Северна Каролина и Аляска. В национален мащаб бюлетините, подадени за Байдън, са 5 милиона повече, отколкото за Доналд Тръмп.

В победната си реч Джо Байдън обеща да обедини нацията. Той състави екип от експерти, което да работят за справяне с пандемията от коронавирус. Сред другите приоритети, които Байдън посочи, са преодоляването на расизма и съживяването на икономиката. „Америка се завръща!“ - такова уверение, според екипа на Байдън, са получили в телефонни разговори с него лидерите на съюзнически държави като Великобритания, Франция и Германия. Джо Байдън получи поздравление и от Китай, но Русия, продължава да се въздържа от подобна стъпка с аргумента, че изчаква приключване на следизборните процедури.

Настоящият президент Доналд Тръмп продължава да не признава загуба на изборите. Негови представители са внесли съдебни искове за предполагаеми нарушения и измами в преброяването на гласовете в няколко щата.

Доналд Тръмп и Джо Байдън

Твърденията на Тръмп, че подадени за него близо 3 милиона гласа са изтрити, бяха отхвърлени от федерални и щатски институции и компании, които отговарят за сигурността на изборите. Те излязоха с общо изявление, в което се казва, че вотът на 3 ноември е бил най-сигурният в американската история и няма никакви доказателства гласуването да е било опорочено.

Боевете за Нагорни Карабах тази седмица бяха прекратени със споразумение, което Армения и Азербайджан сключиха с посредничеството на Русия. Според текста на споразумението, управляваната от етнически арменци област Нагорни Карабах продължава а съществува, но с неуточнен статут на фона на стремежите на Ереван да издейства независимост на тази територия от Баку. Армения трябва да върне на Азербайджан всички територии около Нагорни Карабах, които Ереван контролира след конфликта в началото на 90-те години. Освен това Азербайджан си запазва важни райони, което завзе при боевете в последните седмици - сред тях важният град Шуша. По линията на съприкосновение Русия разполага близо 2 хиляди свои военни с тежка бойна техника, които ще трябва да гарантират мира.

Кадри, разпространени от министерството на отбраната на АрменияАрмения прие драматично споразумението. „Неизразимо болезнено за арменския народ“ го нарече премиерът Никол Пашинян, но мотивира подписа си под него с това, че едно продължаване на конфликта би нанесло по-големи вреди на Армения. Приемането на тази сделка обаче предизвика и протести, като гневни арменци нахлуха в сградите на правителството и на парламента. И докато в Армения се гневят, в Азербайджан празнуват. Президентът Илхам Алиев демонстрира задоволство от споразумението, а Турция нарече документа „свещен успех“ за своя съюзник Азербайджан.

Разпространението на коронавируса по света продължи да се засилва. Общият брой на официално обявените заразените тази седмица надхвърли 50 милиона, а починалите вече са над 1 милион 250 хиляди. Най-засегната държава остават Съединените щати, където са една пета от случаите.

На този фон от американската фармацевтична компания „Пфайзер“ обявиха пробив в създаването на ваксина срещу Ковид 19. Разработената заедно с германския им партньор „БайОнтек“ ваксина е показала над 90 процента ефективност. Според изпълнителния директор на „Пфайзер“ Албърт Бурла първите доставки могат да бъдат направени още до края на тази година. Европейската комисия одобри договор с компанията „Пфайзер“, според който 300 милиона дози от бъдещата й ваксина ще бъдат купени за страните-членки на ЕС.

Да следват пазарните стандарти и екологичните цели на ЕС - за това се договориха през седмицата страните от Западните Балкани. С техните декларации завърши съдомакинстваната от България и Северна Македония среща от т.нар. Берлински процес. В официалните си изявления след срещата, премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев не засегнаха въпроса за споровете, заради които България все още не приема рамката за преговори между ЕС и Северна Македония.

Три дни по-късно в Народното събрание вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви от името на правителството, че тази седмица не се е стигнало до никакво ново решени, но за София въпросът остава открит. От своя страна Зоран Заев, след като се върна в Скопие, определи водените в София разговори като „конструктивни и приятелски“ и изрази надежда, че те ще продължат и ще бъде намерено, по думите, му „общо печелившо решение“.

Седмицата на бързи обороти можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова

В НС отчетоха: Състоянието на водния ресурс е тревожно

Тревожни данни за състоянието на водния ресурс и достъпа до вода за битови нужди и напояване бяха изнесени по време на изслушване в НС за проблема с безводието в страната. Според министъра на околната среда и водите Петър Димитров има тенденция за трайно засушаване и намаляване на водния отток, като особено тревожни са данните за Дунавската равнина,..

публикувано на 12.12.24 в 16:38

ГИТ напомня как трябва да се плаща работата по време на празниците

Работата по време на Коледните и Новогодишните празници се заплаща с минимум двойно увеличение, напомниха от Главната инспекция по труда. Ако трудът е и извънреден, се дължи допълнително 100% увеличение. От предстоящите празници официални са 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово и 01 януари – Нова година. За..

публикувано на 12.12.24 в 16:21

КНСБ иска да бъде приета национална заплата за издръжка

В България да бъде приета национална заплата за издръжка, която до 2027-а година да достигне поне 80 процента от минималната работната заплата за страната – за това настоя ръководството на КНСБ на организиран от синдиката международен форум по темата. Според дефиницията на Международната организация на труда заплатата за издръжка е нивото на..

публикувано на 12.12.24 в 16:12

Мнозинството от подкрепилите Брекзит биха приели свободно движение в замяна на достъп до единния пазар

Мнозинството от британците, които гласуваха за напускане на ЕС, сега биха приели връщане към свободното движение в замяна на достъп до единния пазар, според проучване в цяла Европа, което също установи реципрочно желание в държавите членки за по-тесни връзки с Обединеното кралство. Инвазията на Русия в Украйна и избирането на Доналд Тръмп за..

публикувано на 12.12.24 в 16:10

Жандармерия и полиция влязоха в сградата на Община Бойчиновци

Жандармерия и екипи на Националната полиция са влезли днес преди обед в сградата на Община Бойчиновци. Извършват се обиски. По първоначална информация операцията е на прокуратурата и антикорупционната комисия. Разследват се евентуални финансови злоупотреби. 

публикувано на 12.12.24 в 16:08
Президентът на КНСБ Пламен Димитров

Президентът на КНСБ предупреди, че ако няма бюджет, парите на държавата ще свършат на 19 януари 2025

Ако не бъде приет бюджет за 2025-а година, на 19-и януари догодина парите в държавата ще свършат и всички дейности, финансирани от бюджета, включително училища и болници, ще спрат да функционират - това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров: "Закон за бюджет трябва да има непременно за 2025-та година. Искам да попитам тези, които твърдят обратното,..

публикувано на 12.12.24 в 16:07

EЦБ намали трите основни лихвени процента

Очаквано Европейската централна банка намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента.  Според Франкфурт “процесът на дезинфлация протича според предвижданията”.  ”Общата инфлация ще бъде на средно равнище от 2,4% през 2024 г., 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. Повечето измерители на основната инфлация сочат, че..

публикувано на 12.12.24 в 15:38