След трудна година турската икономика дава сигнал за изцяло нов период

Възможно ли е икономическа криза да се спре с обещание? Това е основният въпрос, който инвеститорите си задават, когато следят отблизо ситуацията в Турция - държава с огромен инвестиционен потенциал и „безобразна” икономическа политика, както я описват не един и двама експерти. Макар и силни думите им са подкрепени от доказателства - стопени валутни резерви, бедност, галопираща инфлация, слаба валута и всичко това в условията на безпрецедентна криза заради Covid-19. Сривът на турската лира за пореден път показа и на Анкара, и на света, че трябва да има огромна промяна, за да се спре свободното падане на турската икономика. Този сигнал взе политически жертви - гуверньорът на Централната банка бе уволнен, а финансовият министър се оттегли по здравословни причини. Президентът Реджеп Ердоган застана пред парламента и обеща „промяна”. Това ли е вълшебната дума, която ще стабилизира турската икономика? 

Турция промени икономическия си курс, или поне това обещание чухме от президента Реджеп Ердоган. Пред парламента той даде дума да проведе „болезнени реформи”, след като националната валута се срина с 30% спрямо американския долар. „Твърде хубаво, за да е истина”, бе един от първите експертни коментари след речта на президента, но пазарите я харесаха и отвърнаха с оптимизма си. 

„Валутата се покачи, с което и страната получи своя шанс от инвеститорите, за да докаже, че този път е различно“, заяви в интервю за „Събота 150” Найджъл Рендел, анализатор на Medley Global Advisors, който от години следи развиващите се пазари и най-вече Турция.

„Мисля, че пазарите се надяват, че ще настъпи нова ера, през която Централната банка ще бъде малко по-отговорна и ще направи по-големи усилия, за да постигне своята инфлационна цел от пет процента. Тази цел стои от десет години насам, но така и никога не бе постигната. Надявам се, че сега ще бъде направена по-сериозна стъпка в правилната посока. Важно условие е президентът да престане да се бърка в политиката на централната банка. Това ще даде възможност на турската икономика да си поеме въздух и да навлезе в период на стабилност, който изисква същия подход и в политически план. Този път надеждите са основателни, остава да видим дали ще се материализират“.

Още преди речта си в сряда Ердоган направи сериозни промени в екипа си. Първи с поста си се раздели гуверньорът на Централната банка Мурат Уйсал, който бе уволнен. Функциите му пое Наджи Агбал - бивш финансов министър и ръководител на ключови звена. Агбал е считан за много близък до президента, но и за професионалист със завидни мениджърски умения. Той ще бъде четвъртият гуверньор за пет години, но това не е единственото „проветриво” място в турската финансова система. Зетят на Ердоган Берат Албайрак подаде оставка като министър на хазната и финансите, а в правителството влезе Лютфи Елван - към момента ръководител на парламентарна комисия, но министър в предишен кабинет. 42-годишният Албайрак посочи здравословни причини за оттеглянето си, но всички отбелязаха, че то идва само ден след като гуверньорът бе уволнен. 

Сериозна ли е наистина промяната, след като когато двама членове на екипа на Ердоган се сменят с други близки до обкръжението на турския президент?

Да, това беше наистина много голяма промяна. През миналия уикенд Ердоган уволни гуверньора на Централната банка, а след това и финансовият министър. Това е сигнал за изцяло нов период за турската икономика, след като тя преживя много трудна година. Всъщност, ако трябва да бъда честен, бих я определил като „катастрофална”. Спадът на лирата за последната година е 30% спрямо долара и 50% спрямо еврото. Централната банка използва голяма част от валутните си резерви и набор от политики, никоя от които не беше успешна.

Тези надежди достатъчни ли са за чуждите инвеститори, за да се обърнат отново към Турция?

„Чуждите инвеститори са в Турция и залагат пари на възстановяването ѝ. Това се вижда по ръста на турската лира след речта на Ердоган. Фондовият пазар също реагира позитивно, но да не забравяме, че говорим за икономика в много дълбока криза. Инфлацията гони 12% и не е изключено да продължи да расте, ако несигурността продължи и правилните политики не бъдат приложени. Икономиката страда и заради туристическия сектор, който бе сериозно ударен от кризата с коронавируса“. 

Което пък не даде такъв шанс на българските граждани, които при миналогодишния летен срив на лирата, пазаруваха изключително изгодно от Турция, и сега да се възползват от силата на българския лев спрямо турската валута. От гледна точка на Анкара обаче проблемът е в пъти по-голям, тъй като турските курорти доскоро бяха сред най-предпочитаните, а Истанбул не една и две години е оглавявал класациите за най-посещавана туристическа дестинация. 

„Новата възходяща ера в турската икономика обаче няма да дойде само с монетарни мерки“, категоричен е Найджъл Рендел. Уравнението има нужда от още компоненти, за да бъде постигнат търсеният резултат:

„Плюс международните действия, свързани със ситуацията в Сирия и връзките със Съединените щати. Не трябва да забравяме и въпроса с руските ракетни установки, които са против протоколите на НАТО. Като прибавим и казуса с Армения, чуждите инвеститори имат много сериозни притеснения относно обстановката в Турция и това има водеща роля при решенията им“.

Очакваната промяна в Белия дом е добър момент за свежо начало и за турската икономика, убеден е Найджъл Рендел, който вижда ясен паралел между настоящия американски президент Доналд Тръмп и турския лидер Реджеп Ердоган - заобиколени с членове на семейството си в управлението и много непредвидими:

„Да, и Ердоган, и Тръмп са популисти, което има пряко отражение в политическите им решения. По отношение на Ердоган е ясно, че когато губи от популярността си, той е готов на всичко, за да я възвърне, особено ако на хоризонта има избори. Често решенията му са взети с цел част от гласоподавателите да не съжалят, че са го подкрепили и още по-важно - да не изгуби тяхната подкрепа. С промяната в Съединените щати идва и много по-голяма несигурност в отношенията им с Турция, следователно и в позициите на Ердоган. Идването на Байдън вероятно ще промени подкрепата, която Тръмп оказваше на Ердоган и която за мен беше напълно нерационална“. 

Рендел допълни, че докато Тръмп критикуваше открито Федералния резерв, но не повлия върху решенията на Джером Пауъл и компания, Реджеп Ердоган имаше директна намеса в политиката на турската централна банка:

„Всичко, от което имаме нужда, е период на политическа стабилност. Трябва да се възстанови доверието, най-вече към Централната банка. Ердоган просто трябва да си мълчи и да не пречи на новия гуверньор. Възстановяването на доверието отнема години, а не седмици, а в момента никой не вярва на Централната банка, която от години не успява да посрещне инфлационната си цел. Или казано по друг начин, ще са нужни няколко години, докато инфлацията достигне до 5%, през които Ердоган просто трябва да си държи езика зад зъбите. Ако това се случи, наистина Турция ще е отворила нова страница в историята си“.

Първият тест е 19 ноември, когато ще заседава Централната банка. Дори и да бъде издържан, е твърде рано да очакваме сериозна промяна на отношенията по оста Брюксел - Анкара - отношения, които страдат не само заради 10-годишната финансова криза в южната ни съседка, но и са белязани от политики на Ердоган, които Европа не може да приеме, категоричен е Найджъл Рендел.  

Интервюто с Найджъл Рендел можете да чуете в звуковия файл.