Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Морис Гринберг: За невербалните деца комуникацията е основен проблем

Трябва да има социални политики за предоставяне на технологични помощни средства

Снимка: pixabay.com

Комуникацията е в основата на всичко. Тя е основно право и особено за децата, които имат ограничения в тази насока, това е много сериозен проблем.“ Това каза пред БНР доц. Морис Гринберг, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.

Чрез Фондация „Асист – помагащи технологии“ и с подкрепата на УНИЦЕФ, Министерството на образованието и НБУ Гринберг организира трета международна конференция за допълваща и алтернативна комуникация, която акцентира върху нови технологии в помощ на децата със затруднение в комуникацията. В нейното онлайн издание тази година ще бъдат представени 33 доклада от авторитетни специалисти от Норвегия, Израел, Канада, Ирландия, Великобритания. От 6 години фондацията популяризира у нас технологии за допълваща и алтернативна комуникация, които дават възможност на много невербални деца да се изразяват и да се развиват.

Все още може да се желае много, тъй като технологиите струват пари и когато не са подпомогнати чрез различни социални фондове, те не са толкова достъпни, колкото трябва да бъдат, коментира Морис Гринберг в предаването „Преди всички“. 

Снимка: Фондация „Асист – помагащи технологии“

В България има хиляди деца, които се нуждаят от тези технологии още в най-ранна детска възраст. Това не е нещо, което се включва, когато станат на 10 години или на 15 години. Напротив – трябва да се започва много рано и затова трябва да има политики, които да предоставят на тези деца съответните технологии“. 

МОН отделя ресурс за снабдяване с нужните технологии на центровете за специална образователна подкрепа и регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Големият проблем е квалификацията на специалистите, които да работят с тези нови за България технологии, отбеляза доц. Гринберг.

Снимка: БНР

„Ние бихме искали да видим тези средства в списъка на средства, когато се направи оценка на нуждите на едно дете и то има нужда от такава система“, подчерта той относно политиките за подпомагане на социалното и здравното министерство. „Много пъти се забравя, че това са индивидуални средства. Човек не може да говори два пъти седмично“. 

Изоставането в тази насока е общ проблем за Централна и Източна Европа, посочи още преподавателят.

Устройства, генериращи синтезирана реч, са известни от 30-40 години. У нас има навлезли някъде, но не е масова практика. От десетки години в световната практика като допълваща комуникация се използват и ламинирани табла със символи и картинки. „За съжаление в България само тук и там се използва нещо подобно“, каза Морис Гринберг пред БНР.

Интервюто с Морис Гринберг  можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Плевен: Някои вече не помнят какво е да имаш редовно вода

Все повече домакинства вече не си спомнят какво е да имаш редовно вода. Затова днес министрите на регионалното развитие и благоустройството - инж. Виолета Коритарова, и на околната среда - Петър Димитров, се срещат в МРРБ с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града Валентин Христов.  Петър Димитров и Виолета Коритарова ще..

публикувано на 07.11.24 в 10:46

Във Вълчедръм не искат перки. Събрали са подписи за референдум

Жители на Вълчедръм се събраха, за да потвърдят искането си за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златията. Събрани са над 700 подписа. Общинският съвет отказа референдум . Областният управител върна решението за преразглеждане , а заседанието е друга седмица.   В края на март инвеститор поиска да..

публикувано на 07.11.24 в 08:50
Стефан Манов

Стефан Манов: В над 50% от СИК преброяването на гласовете не е по указанията на ЦИК

След най-тъмните избори в най-новата история - април 2023 г., сега имаме разлика в отчетените гласове. Дори в решението на ЦИК контролите не се връзват . Това заяви пред БНР Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК. Притеснителни са системните дефицити в изборната практика , смята той. Общественият съвет към ЦИК със становище за..

публикувано на 06.11.24 в 10:04
Исторически парк

Доц. Велислава Петрова: Още не сме осъзнали какво беше построено като исторически наследства

" Още не сме осъзнали какво се случи на този фронт и какво беше построено като исторически наследства ". Това заяви пред БНР доц. Велислава Петрова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" преди днешната дискусия във Факултета по журналистика и масова комуникация за явлението "Исторически парк". "Тази връзка между политика и популярна..

публикувано на 06.11.24 в 09:50

Туризмът след бедствието във Валенсия

Туристите, които са записали екскурзии до Валенсия, не се отказват от пътуването си въпреки първоначалните притеснения след наводнението в областта . Това заяви в интервю за БНР Кирил Стамов - управител на туроператорска фирма, която води туристи от България в Испания и има туристически програми за Валенсия.  "Въпреки настоящата ситуация във..

публикувано на 05.11.24 в 11:36

Разбират ли в София какво означава влакът за Кардам?

През октомври Българските държавни железници обявиха новия си график за движение на влаковете за 2025 г. В него се посочва, че е предвидено подобряване на обслужването по железопътните линии в страната, заложени са нови възможности за пътуване между Северна и Южна България, по-бързи влакове по линията София – Бургас, по-удобни разписания в..

публикувано на 05.11.24 в 10:45

Пациентска асоциация настоява за спешни действия при ревматичните заболявания

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, организира събитие под надслов " Без време за чакане. Спешни действия за ревматичните пациенти в България ".  Пред БНР председателят на Асоциацията Анета Драганова подчерта, че вече 14 години работят по тези теми.  " Ние сме постигнали ранна диагностика и благодарение на нея има все пак..

публикувано на 05.11.24 в 10:13