„Моето състояние в момента е добре, но психически трябва да се стабилизирам, защото много неща ми се струпаха. Въпреки всичко трябва да продължа напред, си казвам всеки ден, постоянно, защото аз имам дете с аутизъм и за него трябва да съм здрава, адекватна, подкрепяща, както досега“, споделя жената.
„Моята майка ще се радва и щастлива да вижда, че аз продължавам да съм в същия борбен дух и да се грижа за сина ми, за да се подобри състоянието му. Тя ми е била винаги най-добрият приятел и винаги ме е подкрепяла, защото вярваше много на сина ми, както всеки, но тя вярваше много над всеки. Мисля че ме подкрепя, че ме гледа, че е до мен и това ще е моята утеха.“
На 29 октомври започва срещата на Камелия Тодорова и нейното семейство с Covid-19. След няколко дни на неразположение и по съвет на лекуващия я лекар, тя решава да си направи PCR тест. Два дни по-късно става ясно, че е заразена.
„Това за мене беше много голям шок, защото Covid е нещо неочаквано и никой не знае какво ще последва. При някои протичат леки симптоми, при някои по-тежки. При мен беше между двете. Мама също караше с мен. Тя беше много добре, много стабилизирана. Вдигаше температура, но тя през цялото време ме подкрепяше и даваше ми кураж. Тя не се страхуваше за себе си, защото смяташе, че ще мине като всеки сезонен грип“, разказва Камелия.
Няколко дни след положителната си проба Камелия Тодорова стига до Спешното отделение на многопрофилната болница в Добрич, тъй като състоянието й се влошава. „Там бяха страшно любезни. Такова отношение аз не съм виждала никъде и не само към мен, към хората.“
Не се налага прием в болницата и Камелия се прибира обратно у дома. Тогава се замисля, че храната й е на привършване, разбира за услугата на общината социалният патронаж да пазарува на хора, поставени под карантина и се свързва със служителите.
„Човекът, който оправи всичко, който комуникира с тези институции, беше Албена Донева, директор на Дневен център. Освен да ме свърже с хората, които ми носеха храна, беше и един психолог за мен. Тя комуникира с мен и ме пита как съм, имам ли нужда от нещо. Хората идваха всеки ден, когато имам нужда от нещо. Абсолютно всичко те са ми носили. Целият град ми помогна. Аз съм му много благодарна, на всички съм много благодарна“, казва с признателност Камелия.
„В тази битка аз загубих - мама не можа да издържи. В сряда вечерта не се е чувствала добре, на сутринта моят баща я е намерил почти безжизнена, само да диша тежко, завели са я в Спешното. Това, което най много ми тежи, е, че ние всички бяхме под карантина и не можахме да я изпратим. Единствено баща ми и моят зет, аз не успях да отида. Не успях да я изпратя в последния й миг.“
Камелия отправя призив към всички да спазват мерките.
„Covid има! Да се пазят, да спазват дистанция! Да бъдат толерантни един към друг, защото това изпитание е изпитание да се променим и да станем по-добри. Това лошо отношение, тази грубост, този егоизъм, тази злоба, тя ни погубва. Аз мисля, че това е едно наказание от природата. Ние трябва да се смирим, ние трябва да разберем, че най-важното нещо е здравето. Материалното не е важно. Моята майка си отиде без нищо. Дори дрехи не й поискаха. Ние имаме малко време на този свят, ние сме гости на този свят. Трябва да си изживеем самия живот пълноценно, защото е съвсем кратък този живот. За миг теб те няма.“
Чуйте цялата история и в звуковия файл.Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно куче разказва Явор Гечев. "Да, благодарение на хилядите споделяния на предишните постове, вече е ясна цялата история на Шадоу (#Шади) - кучето, което беше оставено вързано на пейка на мост на..
Репортаж на Димитър Драганов чуйте в звуковия файл.
Да пресъздават българската история, да вдъхновяват децата да четат и знаят за делата на предците си . Това е каузата, която обединява от години един учител в затвор и един шлосер, които са увлекли след себе си десетки мъже и жени и правят исторически възстановки със свои средства и на ползу роду. Срещаме ви с Димитър Чушев от Цалапица и..
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две..
Преди около 100 години, в навечерието на Втората световна война, започва емиграция на учени - евреи, от Германия в посока САЩ, най-известният подобен..