Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Започна национално проучване за достъпна среда в университетите

Снимка: Божидар Янев, БНР

Националното представителство на студентските съвети започна инициатива под надслов „Достъпна среда за всеки студент”. Целта е да се събере информация от цялата страна за достъпността на университетските бази, общежития и спортни комплекси за студенти, докторанти и специализанти със специфични двигателни нужди, с нарушени зрителни, говорни или слухови способности.

Идеята е информацията да дойде от три места – от ректорите, от самите студенти (предстои да бъде пусната анкета) и от управителите на социално-битовото обслужване на студентската инфраструктура. 

Планира се проучването да продължи до февруари или март догодина. Подробната информация от висшите училища за цялата страна ще се обобщи в обширен доклад, който ще бъде адресиран до институциите.

Снимка: БГНЕС

Сигналите за недостъпна среда не са много на брой, но дори да няма сигнали, този проблем битува в нашето общество от дълго време, мотивира инициативата Лидия Даскалова, заместник-председател на Студентските съвети.

Проучването ще покаже от какъв финансов ресурс имат нужда университетите, за да изградят необходимите съоръжения за студентите със специални потребности.

За момента са получени 15 отговора.

Имаме един единствен отговор за университет, който е изцяло пригоден. Масово липсват съоръжения за хора със зрителни потребности, липсват брайлови карти. На места са осигурени рампи“, поясни Лидия Даскалова в предаването „Хоризонт до обед“. Да се изгради стая на хора с двигателни увреждания например е скъпо, дава пример тя.

От данните до момента става ясно, че на по-малките университети им трябват поне 200 хиляди лева, за по-големите тези суми надхвърлят половин милион лева.

Петьо Илиев учи счетоводство в УНСС. Той е с детска церебрална парализа. В по-голямата си част университетът е пригоден, но има и труднодостъпни зали, разказа той пред БНР. В неговото общежитие има няколко стаи, пригодени за инвалидни колички.

„Но доколкото знам, тези стаи са само в този блок и само в този университет“. 

Снимка: БГНЕС

Трудностите започват с излизането от общежитието. За да стигнеш от А до точка Б непрекъснато трябва да има човек, на когото да разчиташ да ти помага в придвижването, уточни той.

Илиев даде пример с поставена рампа, която по документи е факт, но сам човек в инвалидна количка не може да я използва и отново се налага да търси помощ от другиго.

Виктор Асенов е незрящ. Завършил е социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Когато е бил студент, е предлагал да се направят подобрения в средата и са били поставени брайлови табели до вратите. За поставяне на рампи тогава не е имало възможност.

Ако има рампи, те са направени така, че са доста стръмни, наклонът е твърде голям, обясни Асенов за някои от рампите, които са правени отдавна.

Случва се така, че софтуер, избран от университетите или държавата, не е достъпен за незрящи лица, алармира още Виктор Асенов и даде пример с платформата MS Teams в сегашните условия на дистанционно обучение.

„Всеки търси решение на своя проблем“, обобщи той. 

Трите мнения по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26