Димитър Караджов e български композитор, автор на няколко опери, поставяни в чужбина, но у нас напълно непознат. В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 135 години от неговото рождение на 18 ноември 1885 г.
Димитър Караджов е роден в Пловдив. Музикалното си образование получава във Виена, Дрезден и Берлин, като най-голям принос при оформянето му като творец има Резничек, но в творчеството му се усеща влияние от Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Макс Регер, както и от френските експресионисти. Търсенията на Караджов са в областта на съвременната музика - вероятно той е първият български модернист.
За първи път концерт с негови творби прозвучава у нас на 12 декември 1919 г. в Народния театър, а следващата седмица и във Военния клуб. Свири Гвардейският оркестър под диригентството на Маестро Атанасов. В списание “Везни“ излиза рецензия за коцерта, подписана от Людмил Стоянов, в която четем:
“Богата и разнообразна мелодия, в която капризите на един модерен дух внасят чувствени емоции на някой минал или бъдещ свят. В нея няма нищо еклектично, нищо, което да напомня шаблон - светкавичен и необуздан, на места като Щраус, морен и сластен в своито източни мотиви - като Шуман и Римски-Корсаков, той им, все пак нещо напълно свое и близко нам - това е неговата славянска меланхолия.“
Въпреки че Караджов живее във Виена, той поддържа връзки с кръга около Гео Милев - на българските модернисти. За него Гео Милев отбелязва: „Композитор с огромна музикална култура“. През 1914 г. Караджов композира музикалната пантомима „Младият крал“ - либретото е на Теодор Траянов по творбата на Оскар Уайлд. Пантомимата е поставена във Виенската Фолксопер и е играна 14 пъти. Създал е и още няколко опери: „Дъщерята на Пилат“, “На морския бряг, “Милкана“ (приета в репертоара на Будапещенската опера), “Антигона“. Композира симфонична и камерна музика.
Има и литературни произведения - от замисления триптих „Златоструй“ през 1921 г. издава на немски език драматичната поема „Светицата“ с илюстрации на прочутия Оскар Кокошка. През 1920 г. той се връща в България, воден от мечтата си да създаде културен център в София, в който да има сграда за оперен театър, концертна зала и помещение за оперна музикална академия, и всичко това със собствени средства. Единственото нещо, което иска от Нардното събрание, е да му се отдели терен в центъра на София. Мотаят го две години и накрая, когато разрешават строежа, той внезапно умира - на 23 януари 1923 г., само на 48 години.
Тъжно е, че една такава светла личност като Димитър Караджов е напълно забравена - липсват партитурите на творбите му, почти нищо не се знае за живота му, дори и този невероятен жест - да построи културен център в София - никъде не се споменава. Питам се... толкова ли много композитори с европейска известност имаме, че да можем така, с лека ръка, да ги подминаваме?
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Супермен е емблематична фигура за комиксовия жанр. Роденият на унищожената планета Криптон мета човек, претърпя не една или две трансформации по пътя към киносалоните. В най-новата адаптация с него се заема един от новите ръководители на ДС студиос – Джеймс Гън. Той пое режисьорският пост, изглежда, с желанието да припомни успехите на..
В седмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Гост: журналистът Ивайло Спасов – главен редактор на списание “Български артист“ и част от екипа на продуцентската компания на българската оперна дива Соня Йончева. Представяме новия брой на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го..
Взаимодействието между ГЕРБ и ДПС-НН е малко вдигане на прах, няма нюанси, все по-черно бяло изглежда. Бойко Борисов вече не се крие в това..
Кандидатите за поста бяха шестима - рекорден брой до този момент. Това са: Антон Станков, Мария Матева, Джема Грозданова, Димитър Маргаритов, Мая..