Густав Гресел: Пукнатините между Германия и Франция са огромни

Никога Германия и Франция не са си били толкова близки, колкото по времето на канцлера Хелмут Шмид и президента Валери Жискар д`Естен. Бившият френски президент почина тази седмица на 94 годишна възраст. Неговият близък приятел и съратник Хелмут Шмид доживя до 97 години, преди да си отиде през 2015 година. Двамата оставиха огромно политическо наследство. Поставиха основите на обединена Европа. Валери Жискар д`Естен промени Европа така, както малцина са успявали. Преодоляването на враждебността между Германия и Франция, врагове не само в двете световни войни, беше в основата на европейската му политика. Следваща стъпка беше полагането на основите на днешната еврозона, а валутният съюз отвори пътя към първоначално неформалните срещи на лидерите на икономически най-силно развитите държави. Сега тази група е известна като Г7.

Днес обаче пукнатините между Франция и Германия стават все по-ясно различими, особено в политиката по сигурността. „Огромни“ ги нарича Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика.

За французите европейската политика за сигурност е средство за утвърждаване на лидерската позиция на Франция в Европа, което за Париж е особено важно. За германците европейската политика за сигурност е възможност за постигане на компромиси. За Франция преодоляването на кризите в нейните постколониални територии в Северна Африка и Сирия е от ключово значение. А Германия иска усилията да се насочат към развиване на капацитета на отбранителната система и придвижването на общи проекти в оперативното ръководство, в т.ч. и в НАТО“, коментира Густав Гресел пред БНР.

По думите му тези съществени различия досега са оставали на заден план, защото Франция и Германия е трябвало заедно да се противопоставят на Доналд Тръмп.

„Но той напуска Белия дом. Предполагам, че когато встъпи в длъжност, Байдън ще получи множество обаждания от Берлин, защото Германия ще се опита да привлече Съединените щати в на своя страна, за да охлади лидерските амбиции на Франция.“

Различия има и в отбранителната индустрия. Но като че ли основните спорове между Франция и Германия предизвиква терминът „стратегическа автономия на Европа“. Кой какво разбира под автономия на Европа в областта на отбраната и сигурността?

„Макрон е привърженик на убеждението на голистите, че Европа може да бъде самостоятелна в отбранителната си политика, т.е. без подкрепата на Америка, и дори срещу волята на Америка. Това убеждение идва от горчивия опит на Франция по време на алжирската криза, защото Франция смята, че тогава Америка я е изоставила. Германия никога не е проявявала симпатии към изграждането на стратегическа автономност на Европа. Германците винаги са залагали по-скоро на това да изграждат европейската отбрана като част от НАТО.“

Основателни ли са притесненията на френския президент Еманюел Макрон, че след Доналд Тръмп Съединените щати няма да притискат толкова напористо Германия да инвестира в отбранителните си способности?

„От гледна точка на Париж - да. Германия пък се радва, че след Доналд Тръмп отново има възможност да гради военното си партньорство със Съединените щати. В Берлин има натрупана горчилка от начина, по който Макрон говори за различните гледни точки с Германия. С резкия си език и нападателно поведение френският президент засили още повече настроенията срещу така желаната от него стратегическа автономност на Европа. Остава горчивото усещане, че Франция си представя партньорството във военната индустрия много опростено: ние сме лидер в оръжейното производство в Европа и европейците трябва да ни плащат. Естествено, на германците това не им се харесва и сега Берлин вижда добра възможност да привлече Америка на своя страна“, отбеляза още Гресел.

Доколко Америка е необходима на Европа за нейната сигурност?

„Това е добър и много труден въпрос. От една страна няма единодушие какво иска и може да направи Европа за собствената си сигурност. Ако говорим за ядреното възпиране, пълната автономия на Европа би означавала преосмисляне на договора за неразпространение на ядрените оръжия, което на този етап е немислимо. Това би означавало изработването на собствена ядрена доктрина за възпиране, изграждането на капацитети и т.н. Не е ясно доколко Европа може да постигне политическа дисциплина и да говори с един глас. В Европа все още не успяваме да се обединим около общ отбранителен план. В ЕС има 27 самостоятелни армии с прилежащата им администрация. Но в същото време нямаме обща инфраструктура като противоракетна отбрана, сателитно наблюдение, електронно разузнаване. В момента, в който се опитаме да говорим за обща стратегия, европейците изпадаме в крайности. За едни Европа е само параван, зад който всъщност продължават да водят национална политика за сигурност. А други са против европейска отбранителна автономия, защото това би било предателство спрямо НАТО. Разделението е толкова силно, че в момента не мога да си представя какъв би могъл да е компромисът.“

Преди година френският президент Еманюел Макрон изненада НАТО, като заяви, че Пактът е в мозъчна смърт. От тогава той настоява за нова посока, в която да поеме НАТО. Каква е тя и Германия готова ли е да върви рамо до рамо с Франция?

„Точно това е проблемът - Макрон така и не каза какво точно иска. В същото време лансира обща идея с Русия за нов европейски ред, нова европейска архитектура на сигурност, която включва всички договори за неразполагане на оръжия, без преди това да е обсъдил плановете си с европейските партньори. Това е, меко казано, странно поведение и то навреди на доверието във френската дипломация. Мога да споделя лични впечатления, че в много европейски държави Макрон се приема не много по-добре от Тръмп“, коментира Густав Гресел.

Франция се стреми към лидерство, като в същото време не е готова да се съобразява с интересите на партньорите си, смята той.

„На източния фланг на НАТО в балтийските страни Франция е разположила само една рота. За сравнение - Германия има там един батальон, а американците - най-малкото три батальона, без да броим военните учения, които организират. Това, което искам да кажа е, че когато искаш да командваш, трябва да знаеш, че от лидерската позиция произтичат и задължения.“