В замечтания момчешки свят на hug or handshake

„Ние сме две странни, неудобстващи момчета, на които им харесва да правят музика заедно. Майките ни смятат, че се получава”. Така се самоопределят Петър Трифонов и Антон Георгиев или hug or handshake - една от най-новите български банди.

Зад гърба си инди поп дуото има две песни със страхотни клипове, както и особен, пандемичен кавър на Селин Дион, изсвирен – къде на шега, къде съвсем сериозно, от дивана вкъщи.

Тони и Пепи казват, че наскоро излязлата им втора песен Blaze of Sorry е като лежерна разходка насред гората, докато навън вали, а пък разхождащият се съвсем спокойно и невъзмутимо си ближе сладоледа.

От тази седмица тя е едно от двете нови предложения в класацията БНР Топ 20, а за нея и не само двамата разказаха в специално гостуване на „Изотопия”.

Режисьор на видеото на Blaze of Sorry е Никола Атанасов. Името и смисълът на песента са деликатна закачка с Blaze Of Glory на Джон Бон Джоуви.

А името на групата, което в превод значи „прегръдка или ръкостискане”, не е свързано нито със световноизвестни личности, нито със световно и печално известната на всички Covid-пандемия. Постоянно ги питат за него и връзката с болестта, но няма връщане назад, както казва с усмивка Пепи. Всъщност името загатва за онези неловки моменти на среща, когато се чудиш дали да прегърнеш човека срещу себе си или да му стиснеш ръката...

Колебанието като избор

То е ключово за избора на име, но дали има съществена роля в групата? Момчетата се надяват, че не. „Всеки сам по себе си е по-скоро колеблив, но това, че сме двама и имаме сходно виждане за нещата, ни помага в такива моменти да разчитаме на другия да побутне малко в правилната посока”, споделя Петър.

Побутват се в правилната посока и с режисьора на клиповете им, но и с продуцента Симеон Лозанов - Monyx, когото определят като „третия човек в бандата”. Той им „дава зор”, когато се отплеснат и почнат да губят време. В дискусия с режисьора пък се ражда идеята Антон да си остриже косата и да я запали в клипа на Blaze of Sorry. Целият клип е игра, подчертава Петър.

В песента лирическите герои се разделят с нещо наивно и някак сантиментално от детството. „Изведнъж, без да се усетиш, порастваш, ежедневието те хваща – работата, животът, жената. (...) Минават няколко години ей така и изведнъж трябва да си дадеш сметка, че вече не си на 12 или на 15. (...) Аз поне инфантилното и детското го нося в себе си постоянно, мисля, че хората, които ме познават, могат да го потвърдят”, разказва Антон. Според него губим, но и печелим като порастваме.

Връщане към звука на 80-те

Някои сравняват hug or handshake с Arctic Monkeys. За Тони сравнението с други групи не е плашещо, нито обижда. Напротив. Според него „музиката е индивидуално преживяване за всеки и всеки трябва да е свободен да прави каквито иска сравнения”. Слушането на много други групи неминуемо се отразява на творчеството им. Музикалният свят в последните няколко години се връща към звученето от 80-те и характерните за тогава синтове. Влиянието в тази посока идва от различни страни. „Артистите, които слушаме и харесваме, които в момента са активни и актуални, също много сериозно гледат и черпят от 80-те. Нашият продуцент Monyx, който със сигурност е доста в час с последните тенденции в музиката и изкуството като цяло, с него не е било необходимо въобще да водим този разговор. Той усети какво искаме да пресъздадем и ни даде този последен тласък, това побутване, с което наистина да пресъздадем този саунд.”

Преди горския сладолед – да стопиш мечтите

Molten Dreams (в превод: „Стопени мечти”) е дебютът на hug or handshake. Разходка къде е това първо тяхно музикално пътуване? „На доста мъгливо място, което също е и доста горещо. Винаги съм си представял, че има някакъв вулкан наблизо, но не застрашаващ, а спокоен вулкан. Разтапяща се лава. От тази визия произлиза името на парчето, въпреки че не е конкретно обвързано с текста, просто е вътрешно усещане”, обяснява Пепи.

Музиката идва от него. Името също. Тони пише текста. Той усеща не лава, а раздяла с момиче, която оставя отпечатък, но пък животът трябва да продължи напред. Така споменът остава на съхранение в подсъзнанието. Като усещане, а не непременно лична история – песента „проговаря”.

Между усещането за жена и вулкан – елен...

... който се появява във видеото. „Еленът дойде някак непланирано. Просто знаехме, че искаме да има същество, което да е олицетворение на този Molten Dreams свят, който не е точно реалният свят, в който живеем, а е като насън. Ходихме да издирваме костюми, интересни създания, които можем да включим. И така попаднахме на елена, който после се оказа, че е бил реквизит в Hellboy, последният филм, който е сниман в „Киноцентър Бояна”. Но според мен ние го използвахме доста по-добре, ако някой е гледал филма, може да даде мнение”, смята Петър. Антон пък уточнява: „Трябва да кажем, че беше еленска глава с тяло на мечка”.

Мечка и елен, сдвоени във вулканичния мечтан свят на hug or handshake. А тяхното сдвояване става в търсене на сродна музикална душа.

По-богат музикален опит има Петър. Той е бил част от групите Bears And Hunters, Dead Man’s Hat и Homeovox. Определя проектите, в които е участвал, като доста различни, макар и винаги под етикета „алтернативни”. Със сигурност музикантите, с които е свирил, са повлияли на възприятието му за музиката, както и той на тяхното. И въпреки това от креативна и стилова гледна точка намира разлики. Засега обаче разлики с Антон сякаш няма.

„Първо при мен попадна песен на Тони, мисля, че се казваше The Ring. Песента беше много готина и много ми хареса. Беше направена с много вкус и наистина ми се искаше да срещна някого, който има много подобно виждане за нещата като мен. Така малко плахо писах на Тони, сякаш пиша на момиче в очакване дали ще ми отговори и дали ще откликне на чувствата ми. Но той откликна на чувствата ми, за щастие, така че всичко се нареди”, шеговито си спомня Пепи.

С доста чувство за хумор са подходили двамата и когато – вече заедно – са посегнали на песента My Heart Will Go On на Селин Дион. Цял кораб, при това „Титаник”, потъва на този музикален фон... Дали пък Селин ще откликне на чувствата, които момчетата изливат от дивана вкъщи, пеейки нейната емблематична визитка? „За добро или за зло май още не е стигнала до нея”, признава Тони. „Мисля, че по-скоро не би ни простила, но мисля и че си живее добър живот, така че и да ни прости и да не ни – нещата все ще се наредят ок за нея”, допълва Петър. „Ако случайно стигне до нея някой ден, ще ми е интересно да си поговорим. Освен това ще ми интересно да чуя версия на Селин Дион на някоя от нашите песни”, казва още той.

Ръкавицата е хвърлена. Селин, очакваме те в „Изотопия”!

„Търсехме песен, която да е стилово възможно най-далеч от нас и да я направим по нашия си начин. Дали сме я съсипали или сме я направили по нашия си начин – това вече слушателите ще решат, но това беше идеята”, уточнява Антон. Това е най-голямата им концертна изява – само двамата на живо. Всички останали – онлайн.

И докато чакаме Селин Дион да отвърне на удара, да си поговорим за предстоящия първи албум.

„Работата по него върви доста добре. Реално албумът е готов музикално, ние си го слушаме само вкъщи, но трябва да излезе по един специален начин през пролетта. Работим по аудиовизуален продукт с Handplayed, които ни помагаха и с предишните два клипа. Но този път е на доста по-голямо ниво, продукционно повече хора са замесени. Определено би трябвало да е доста интересно”, обяснява Петър.

„Ще има шест клипа, които ще съпровождат шест от парчетата в албума. Тези клипове ще бъдат интерактивни, зрителят ще може да взима решения, докато гледа. Проектът е много, много смел, страшно талантливи хора са замесени и се надяваме всичко да стане така, както сме го планирали или дори малко по-добре. (...) Най-грубо казано, зрителят ще може да решава какво точно да гледа в рамките на един клип”, повдига още малко завесата Тони.

Музиката като маратон

„От доста време работя по парчета, идеи, музика и вече се е стигнало до момент, в който не мога да си представя да не работим по музика и нови парчета, така че в моята глава това ме движи напред. Това, че най-доброто парче предстои и че с всяко следващо ще научаваме по нещо ново, което не сме знаели или не сме можели преди. И това по някакъв начин ще стигне до повече хора”, разсъждава Антон.

„Всеки от нас се е занимавал от супер много време с това. Просто сега става на ниво с по-голяма публика, имаме възможност да правим по-добри записи и по-добри клипове. Но това е същата енергия, която сме вкарвали като 15-годишни тийнейджъри, забити пред компютрите, опитвайки се да извадят някоя песен. Просто сега е 15 години по-късно и можем да го правим на малко по-различно ниво, което е супер”, казва и Петър.

Е, явно някои неща за порасналите непораснали момчета по дъждобрани и джапанки от hug or handshake не се променят. И това е много добре.

Искате да се здрависате с Петър Трифонов и Антон Георгиев, за да разберете дали накрая ще ги прегърнете, обгърнати от музиката им? Слушайте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: https://www.facebook.com/hugorhandshake/ (автори: Михаил Мишев, Александър Станишев, liquiddreamsworld)