Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Самозалесилите се земеделски земи - златен шанс, но за кого

Със самозалесяването природата лекува раните си, възстановявайки горска площ

Снимка: БГНЕС

Милиони декари българска гора се оказват заложници на законови неуредици и може да бъдат изсечени, за да осигурят на собствениците си европейски субсидии - предупреждават лесовъди. Става въпрос за самозалесили се земеделски земи, които не са променили статута си, но понеже не са обработвани дълги години, са се превърнали в гори.

Изоставени, защото не са подходящи за обработване, през последните 30 години самозалесилите се земеделски земи са начинът, по който се увеличава площта на българската гора.  

По Закона за горите до един момент държавата провеждаше последователна политика за прехвърлянето им в горски територии, за да могат да се управляват по реда на Закона за горите. През последните години по ред причини – законодателни, противоречива съдебна практика, натиск на еврофондовете, политически натиск по места – тази политика започна да се пропуква, обяснява експертът по горски политики Александър Дунчев. 

Снимка: Радио Видин

Именно това пропукване е обезпокоително, защото проблемът засяга огромни площи.

Ако залесената площ в държавата ни е близо 4 милиона хектара, или 40 милиона декара, тези гори са една десета от тях - 3 милиона декара. От тези 3 милиона декара половината са изпаднали в тази безтегловност и всеки момент могат да бъдат изсечени, алармира Дунчев.

По думите му експертите спорят дали да се отинвентаризират тези гори, тъй като „държамата така и така е вдигнала ръце от тях“. А докато експертите спорят и държавата вдига ръце, предприемчиви бизнесмени виждат златна мина в тези земи, защото Европа пари за гори не дава, но дава за почистване на пасища. 

Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари. Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“, коментира Александър Дунчев.

Снимка: БГНЕС

Това означава ли, че всеки собственик, непотърсил и необработвал земята си с години, днес може да изсече без контрол появилата се там гора, за да я превърне в пасище, което не е задължително да се ползва, но задължително ще носи пари? 

Процедурите през последните години са отхлабени, а държавата, абдикираща от тяхното прилагане, прехвърля топката на общините, предупреждава  Александър Дунчев.

Много често даже собствениците на земеделски земи изобщо не отиват да питат кмета или държавата и почистват, както те си знаят, на своя глава, незаконно. Имаме случаи, в които след проверки на горските инспектори съдът казва – вие нямате право да контролирате тези територии. Тази сеч може и да е незаконна, но вие няма как да я спрете.“

На практика по сега действащото законодателство държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори.  

Държавата прави запитване до собствениците дали искат тези земи да се прекатегоризират като горски територии или искат да си ги ползват като земеделски земи, за което се поставя условие за тяхното почистване в тригодишен срок. „И ако не го направят, вече автоматично се прехвърлят в горски територии.“

Снимка: БГНЕС

Трудно да се намери баланс между частния интерес на собственика на земята и обществения интерес – да има гора, която осигурява все по-важните и дефицитни въздух и вода. Преди хилядолетия ние сме направили същото, което днес се случва в Амазония, твърди Александър Дунчев.  

„Реално това сме направили преди 2-3 хиляди години всички българи и европейци. Гората в България е покривала 80 до 90% от цялата ни територия. Била е свалена до 15-20% в началото на миналия век и с огромен лесовъдски и доброволчески труд горите са били възстановени. В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ“, подчертава той.

Трябва да намерим баланса коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя – да я оставим да стане гора, обобщава Дунчев. 

Затова и дебатът е наложителен – професионален и политически.

Какво да правим с тези гори, които не са малко - дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули земевладелците и общините да ги опазват и управляват като гори, за да може да постигнем световните цели за увеличаване на горското покритие, спасяването на водните ресурси и прихващането на въглеродни емисии с цел смекчаване на климатичните промени.“

За целта днес Агенцията по горите събира на среща професионалната горска общност, защото решенията трябва да бъдат взети преди изсичането на горите. Следващи такива решения ще са възможни след десетки години. 

Слушайте и звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17