Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Синдромът на дългия Covid

Психолог: Около един преболедувал има десет, засегнати от травматични преживявания

Снимка: БГНЕС

Covid групи в интернет предлагат възможност хората да споделят притесненията си от лечението и последиците от коронавирусната инфекция върху здравето им.

Болки в гърлото, в ставите и мускулите, дългосрочна загуба на обоняние, сърцебиене, невъзможност за фокусиране десетки дни след прекарването на болестта – това са само част от симптомите, споделяни в мрежата.

Успоредно с нарастването на хората, които са се срещали с вируса ще расте и броят на онези, които откриват дългосрочни последствия, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Арман Постаджиян, началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Управителния съвет на Българската лига по хипертония.

Снимка: БТА

Ние сме във фазата на пика, което като основен медицински проблеми налага мобилизация на всички усилия, но връщането на тези хора към нормалния им начин на живот ще бъде сериозен проблем, прогнозира проф. Постаджиян. 

Хората питат лекарите дали е нормално да се очакват подобни дългосрочни симптоми като част от картината, сподели от практиката си той.

Арман Постаджиян уточни, че има натрупан достатъчно опит от преболедуване на други вируси, при които също е било наблюдавано продължаване на част от симптоматиката.

„Факт е, че се наблюдават проблеми с регулации на артериалното налягане, с регулации на сърдечната честота, които трябва да бъдат наблюдавани.“

Не по-малко значим ще бъде психологическият фактор, смята проф. Постаджиян.

Според дългогодишния бивш председател на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров след прекараната инфекция някои хора развиват психично-здравни проблеми.

Знаем, че в момента една пета от хората, прекарали Covid, развиват посттравматични стресови разстройства, някои от които са по-меки, но други изискват по-продължителна помощ, отбеляза Пламен Димитров пред БНР.

Той открои следните признаци - хронично изтощение и трудно възстановяване, липса на концентрация, артимии и нарушения на сърдечния ритъм, които нямат нищо общо с органичния статус, а са на нервна почва, стомашно-чревни проблеми, често повтарящо се главоболие с мускулни схващания на врата и раменете, проблеми със съня, депресивност, тревожност.

Пламен Димитров припомни, че изследване от март до края на ноември сред 2300 икономически активни българи е показало, че 68 на сто от тях, дори непреминалите пряко през Covid вълната, показват невротични преживявания и поведение.

Достатъчно е в човешките системи това да се обсъжда активно, както се прави ежеминутно в медиите, в социалните мрежи, за да възникнат тези прояви на тревожност, поясни психологът.  

Ако имаме един човек, пряко заразен и преминал през вируса, около него има десет, които имат травматични преживявания и имат нужда от психологическа помощ.

„Вирусът се разпространява по въздушен път, но реално тревожността, стресът и травмата - достатъчно е да се споменат думите. Ние сме символни животни, хората, и от символните се поболяваме“, коментира Пламен Димитров.

Оздравяването означава възстановено биопсихосоциално благополучие, обобщи Димитров.

Още за дългосрочните проблеми след Covid-19 слушайте в звуковите файлове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20