Между 20 и 30 000 души в България се прехранват с лов на трюфели или отглеждане на култивирани трюфели. Официален регистър няма, но има няколко сдружения с претенции да представляват бранша. Един от най-сериозните проблеми, с които се сблъсква този бранш, са алчните аматьори и търговци, които събират трюфели в разрез с всички правила и безогледно унищожават находищата им. Затова и ловците на трюфели са категорични – закон трябва да има. И проект на закон се появява - даже два, все разработени зад гърба на заинтересованите от бранша. В крайна сметка в парламента влиза проектът на Обединените патриоти, без обществено обсъждане.
Така изготвеният закон няма да помогне на бранша, напротив – ще го затрудни, смята Димитър Димитров, председател на Асоциацията „Български трюфел”. „Не ни поканиха, не знам защо беше тази тайнственост“, коментира той пред БНР. Димитров открива в текстовете фрапантни, дори странни неща. „Защо са направени така… Необяснимо. Може би има нещо скрито, което не го разбираме”, изтъква той.
Проектът не помага нито на ловците на трюфели, нито на търговците, нито на култиваторите и не е насочен към никого, уточнява Димитър Димитров. „Не мога да разбера какво точно искат да направят с този закон.“
Според него едно от нелогичните и абсурдни неща в проектодокумента е поставянето на горна граница на допустимия добив от декар при култивираните трюфели. Как ще ти казват колко да добиваш, при положение, че си вложил над 1000 евро на декар, за да започнеш този бизнес, пита той.
Заложеното ограничение е 20 килограма на декар. Добивът на трюфела зависи от броя на дръвчетата на декар, почвата, валежите през годината, грижите на стопанина, пояснява Димитров. Той пита и друго – когато природата е благосклонна, валяло е повече и има повече трюфели, какво се случва с количествата над тези 20 килограма. „Оставят се да изгният? Изхвърляме ги? Какво правим с тях? Всеки ще иска да си продаде реколтата на черно. Никой няма да иска да си унищожи продукцията, в която е инвестирал толкова и е вложил толкова грижи и труд“, категоричен е Димитров.
Проектозаконът забранява изкупуването на трюфели от мобилни пунктове. „Според нас мобилните пунктове са плюс, не са минус“, контрира Димитров. По думите му, мобилният пункт помага в районите, където няма стационарен такъв, а много от ловците на трюфели живеят далече от стационарен пункт. Димитър Димитров вижда едно от обясненията на това ограничение в опит да се елиминира конкуренцията. „Хора, които са по-далече от големите градове, да се откажат от събирането на трюфели.“
От Асоциацията „Български трюфел“ са съгласни, че трябва да има регистрационен режим на занимаващите се с този бизнес. Проектозаконът предвижда такъв, но с много условности и неясни процедури, подчертава Димитров.
Трюфелите са една от най-скъпите храни в света, вероятно затова производството, събирането и търговията с тях са обвити в митове и мистерия. Димитър Димитров твърди, че тиражираните твърдения за печалбите са силно преувеличени суми. В България годишният добив варира между 100 и 200 тона годишно. Почти 100% от количествата отиват за износ.
От Асоциация „Български трюфел“ са изпратили позицията си до парламентарната комисия по земеделие.
Чуйте повече в звуковия файл.
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец, храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години, роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..
Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..
Днес се навършват 190 г. от рождението на Любен Каравелов – виден български революционер, поет, писател, журналист, етнограф. Името на Каравелов носи едно от най-малките училища в България, в което учат едва десет деца - това във високопланинското тетевенско село Бабинци, намиращо се на 1100 метра надморска височина. Училището чества своя..
"Винаги бяхме плавали по топли морета, Норвегия стоеше малко настрани , за нея не се говори много, но когато разбрахме със съпругата ми за круиз от Хамбург по бреговете на Норвегия, веднага я убедих да се запишем за това пътуване", разказа в предаването "Нощен хоризонт" фотографът Валери Бобенков , който обича да пътува. Това лято през..
Работещи в Агенцията за ядрено регулиране излизат на протест в София с искане за 15 процента ръст на заплатите за тази и за следващата година. Акцията е организирана от Независимата синдикална федерация на енергетиците към КНСБ. Недоволството е свързано и с условията на труд. Протестът ще се проведе, въпреки че правителството вчера одобри промени..
Новото Народно събрание не успя да избере свой председател след два кръга на гласуване. На първи тур бяха гласувани кандидатурите на Наталия..
Новото от вчерашния ден, което беше изненадващо, е промяната в отношенията между Борисов и Пеевски. Вчера преминаха в тиха конфронтация . Такива са..
"Може да се направи правителство без ДПС – Ново начало на Пеевски, без АПС на Доган, без "Възраждане" - защото сме от много различни..