86 евроцента за малко да препънат управляващата коалиция в източногерманската провинция Саксония-Анхалт. С толкова независима медийна комисия прецени, че трябва да се увеличи таксата, която всички германци плащат за издръжката на обществените медии в страната. Законът предвижда увеличението да бъде одобрено от парламентите на 16-те провинции. Изходът от гласуването в Саксония-Анхалт беше непредвидим - управляващият там Християндемократически съюз можеше да подкрепи крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и да гласува против исканото увеличение. За да избегне този риск, правителството оттегли законопроекта и отложи гласуването за следващата година.
Нямаше да обърнем внимание на този казус, ако главната роля в него не играеше най-голямата партия в Германия, управляващият Християндемократически съюз, който в източните провинции на Федералната република - за разлика от западните - не за първи път прояви склонност да си сътрудничи с крайнодясната „Алтернатива за Германия“.
Какво стои зад преплитането между политическите интереси и медийната политика.
Спорът не е за 86 цента на месец, казва проф. Клаудия Нотел, днес преподавател по журналистика в университета в Магдебург, столицата на източногерманската провинция Саксония-Анхалт, а преди това програмен директор на Радио Берлин-Бранденбург, част от обществената ARD.
„Зад всичко това надничат регионалните избори догодина и моментните настроения на хората. В такива моменти се питаме, какво значение имат обществените медии? В източните провинции то е различно от Западна Германия“.
Преди да падне Берлинската стена, медийната свобода беше едно от основните искания на източногерманците, които я събориха. В бившата ГДР те можеха да гледат и слушат обществените радио и телевизия на тогавашната Западна Германия. Преди 89-та ARD и ZDF бяха много важен фактор като източник на информация в ГДР.
„Днес обаче, 30 години след падането на Берлинската стена, източногерманците имат чувството, че същите тези обществени медии на Запада не отразяват техния живот. Това е дълъг разговор за степента на интеграция след обединението на Германия, но нека Ви дам един пример - няма нито един източногерманец директор в обществените медии. Редакторите, които правят програмата, също са предимно от западната част на страната. Това несъмнено се отразява върху подбора на темите и върху интерпретацията на събитията“, анализира проф. Нотел. И обяснява изкушението на Християндемократическия съюз в бившата ГДР да си сътрудничи с крайнодясната „Алтернатива за Германия“ - не само в конкретния случай с таксите за обществените медии.
„Изкушението е налице, въпреки категоричната позиция на ръководството на ХДС срещу всякакво партньорство с „Алтернатива за Германия“. Но в рамките на ХДС има консерватори, които призовават за създаването на така наречената „гражданска коалиция“ с крайната десница. Названието не е избрано случайно - то подвежда хората, че тази коалиция представлява интересите на градското население с консервативни политически възгледи, на градската десница. Но всъщност тази коалиция не би била нищо друго освен легитимация на „Алтернатива за Германия“. Много е опасно заиграването на Християндемократическия съюз с обществените медии. Защото финансирането на тези медии трябва да остане независимо от политиците. В конкретния случай, приемането или отхвърлянето на увеличаването на таксата не трябва да зависи от моментната политическа тактика на една или друга партия. Защото в обратния ред това ще доведе до послушание на медиите, така че да си осигурят стабилни приходи чрез благоговението на политиците“.
Близо 8 милиарда евро събират обществените медии от такси всяка година. Почти толкова Германия отделя за международна помощ. Пари за програма, за заплати, но и за скъпи и прескъпи права за излъчването на големи спортни събития например. 23 хиляди души работят за 11-те телевизионни и 55-те радиопрограми на ARD и 3400 души за втората обществена телевизия ZDF.
В хода на дебата за увеличаването на радио- и телевизионната такса светлините на прожекторите се насочиха към програмата на ARD, ZDF и Deutschlandradio. Не за първи път, както обяснява проф. Йоахим Требе, медиен анализатор и преподавател в Свободния университет в Берлин.
„Дебатът за обществените медии се възобновява винаги, когато стане дума за пари. Но има и още една причина - политическите партии често търсят повод да изразят недоволството си от начина, по който се отразява работата им“.
Това важи особено за крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Още със създаването си партията обяви обществените медии за свой враг. „Пинокио-медии“, „държавни протежета“, „дворцови медии“, „лъжлива преса“ - израз, познат от нацистката пропаганда - това е само част от речниковия запас на крайнодесните. След реториката от 2014 година идва и политическото действие - две години по-късно партията вече е представена в някои местни парламенти и от тази трибуна подхваща систематична кампания за отмяна на обществения договор, с който са създадени обществените медии в Германия.
„За популистите обществените медии са рупор на управляващия елит. Честно казано, те имат известни основания да твърдят това, защото членовете на надзорните органи на обществените медии се излъчват от парламентарните партии в съответната провинция. В медийните съвети новите протестни движения и популистките партии нямат свои представители. И точно това им дава основания за критика“, обяснява проф. Требе. Обяснението на проф. Бернд Геблер, журналист и преподавател в университета в Билефелд, е малко по-различно: популистите не искат посредници в диалога с народа. А обществените медии са точно това, казва проф. Геблер.
„Популистите имат една основна опорна точка. Те казват: „Ние сме истинските представители на народа, който иска да си върне политиката, като я изтръгне от ръцете на самовлюбения елит“. Популистите причисляват към този самовлюбен елит и водещи журналисти. Но и обществените медии, защото те са създадени от политиците“, казва журналистът Геблер. А преподавателят проф. Йоахим Требе допълва:
„Алтернатива за Германия“ все по-често успява да постигне политически пробиви в парламентите на германските провинции и дори да разклати управляващите, какъвто е случаят в Саксония-Анхалт. На практика отказът на „Алтернатива за Германия“ да подкрепи увеличаването на таксите за обществените медии застраши управляващата коалиция там. Напоследък дебатът за обществените медии в Германия силно се поляризира, което се дължи на новопоявилите се популистки формации. У нас има едно много гласовито малцинство, което поставя под съмнение достоверността на обществените медии. Това, разбира се, е част от тяхната политическа стратегия“.
„Не мисля обаче, че това послание има много привърженици. В момента просто се смесват две неща - към популистката реторика се добавят недоволството от прекомерното разрастване на обществените медии и желанието на много хора тези медии да се върнат към добродетелите на журналистиката, към достоверната, проверена и обективна информация. Именно там обществените медии се оказаха уязвими“, казва проф. Бернд Геблер и продължава:
„За съжаление, голяма част от програмата на обществените медии не се различава особено от програмата на частните - шоу, булевардни формати, леки теми. Така че е резонен въпросът, дали това е призванието на обществените медии? Много експерти, но и зрители и слушатели настояват обществените медии да избистрят профила си и да засилят журналистиката“.
В дебата за ролята и мястото на обществените медии се появиха крайни коментари, които поставят под въпрос не само таксите, но дори и съществуването на обществените медии.
„През последните години доверието в обществените медии не спада. Това показват актуалните проучвания. Дори обратното - по време на пандемията доверието към тях расте“, твърди проф. Требе, а Бернд Геблер допълва:
„Оказа се, че в условията на вълна от хаотична информация, която ни залива от всички страни, хората изпитват необходимост от достоверната информация на обществените медии. По време на кризи винаги е така - спомнете си терористичните атаки в Ню Йорк, финансовата криза, бежанската криза, войната в Ирак… И за да се върнем на въпроса за парите: една от най-цитираните и обсъждани заплати в Германия не е тази на канцлера, а на генералния директор на една от регионалните станции на обществената ARD, в пъти по-висока от заплатата на Ангела Меркел. Че винаги има някой, който не е съгласен и не харесва начина, по който се инвестират таксите, не е неочаквано. Но в същото време наблюдаваме значителен ръст на администрацията и парите не винаги отиват само за програмното производство. На ръководствата, на някои водещи и коментатори се плащат свръхголеми заплати. Мнозина твърдят, че за основната дейност на обществените медии, т.е. журналистика, новини, репортажи, разследвания, парите не стигат“.
Как ще приключи конкретният казус с таксите за обществените медии след скандала в Саксония-Анхалт? Прогнозата е на медийния експерт проф. Йоахим Требе:
„Проблемът ще се реши в Конституционния съд и това ще внесе известно успокоение. Защото Конституцията ясно определя начина, по който се финансират обществените медии. Проблемът на обществените медии в Германия е тяхната комплексна структура. Макар да са напълно независими, в медийните, обществените и надзорните съвети на обществените медии са представени всички парламентарни партии, но също така всички значими неправителствени организации, църквата, профсъюзите и т.н. Журналистите със сигурност се влияят в работата си, когато отразяват събитие на партия, която има представител в обществения или надзорния съвет на тяхната медия. „Алтернатива за Германия“ все още не е представена в нито един медиен съвет, защото техните мандати са сравнително дълги, а тази партия е представена в Бундестага и местните парламенти едва от пет години“.
След регионалните избори в Саксония-Анхалт през юни догодина „Алтернатива за Германия“ със сигурност отново ще е представена в местния парламент. Отворен остава въпросът - каква политика спрямо обществените медии ще води, след като влезе и в надзора им.
Репортажа по темата можете да чуете в звуковия файл.
В Ловеч училищата, детските градини и ясли, читалищата и всички социални заведения ще продължат да плащат 25% от определената им такса битови отпадъци въпреки предложението на общинската администрация да я заплащат в пълен размер от следващата година. Предложението образователните и социалните заведения да заплащат пълния размер на таксата..
Твърде малко и твърде късно - така голяма част от развиващите се държави критикуваха споразумението от 29-ата конференция за климата, която договри трикратно увеличение на финансирането за борба с последиците от климатичната криза. Преговорите, които се проточиха повече от 30 часа след формалното приключване на програмата, доведоха до..
Проиранската групировка "Хизбула" обяви, че за първи път е извършила въздушен удар по изрелска военна база. По базата в Южен Израел са изстреляни ракети и дронове, друг удар е насочен и по военна цел в Тел Авив, се казва в изявление на групировката, цитирано от агенция "Франс прес". В същото време ливанската армия съобщи, че при израелски удар срещу..
Ескалира напрежението между сунити и шиити в Северозападен Пакистан. При различни враждебни прояви от четвъртък досега са убити над 80 души и 156 са ранени, предаде "Франс прес", като цитира член на местната администрация. По негова информация в някои райони все още се чува стрелба. От снощи не са регистрирани нови случаи с убийства и пострадали. В..
С мащабна операция по море и въздух в Кипър успешно бе спасено новородено, само на 10 дни, средиземноморско тюленче монах, което е представител на най-редкия морски бозайник в Европа, съобщиха днес от екоминистерството. Във важната мисия участваха министерства, специлизирани институти, полиция, доброволци, авиокомпания от две страни. Спасителната..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски" "Инсайт" (INSAIT) пуска от днес за безплатно и свободно ползване българския чат с изкуствен интелект - BgGPT. Екипът на проф. Мартин Вечев,основател на "Инсайт", направи демонстрация на възможностите на новата версия на BgGPT:..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..