23 млн. лева от бюджета на НС са отишли за заплати

„По броя разгледани законопроекти – 135, 144 решения и две декларации на 120 пленарни заседания, 10 от които извънредни, излиза, че Народното събрание е работило усилено, но има закони, които са преразглеждани многократно – това са седем поправки на Наказателния кодекс, пет пъти Закона за ДДС, а три пъти е имало предложения за промени в Изборния кодекс. 

Понякога се пропуска общественото обсъждане и това руши доверието в най-важния орган в парламентарната република.

Така през лятото имаше 10 на сто спад в доверието на парламента според данните на „Алфа рисърч“, а спадът през септември е вече 7 на сто“, припомни Лазарова в предаването „Преди всички“.

През 2020 са работили 27 комисии, от които постоянни 23 и четири временни, като най-екзотична е тази за промени в Конституцията, а друга интересна беше тази, която трябваше да провери фактите около спирането на програма „Хоризонт“. Тя прекрати работата си в началото на тази година с едва 4 заседания - поясни още Лазарова.

„81 милиона лева е бил бюджетът на 44–тото Народно събрание, като 23,5 милиона лева са били за заплати, като в разходите за издръжка влизат още 11,3 милиона лева, като базовата заплата на депутат е 4200 лева - три средномесечни заплати в държавния сектор. Според имуществените декларации на депутатите от миналата година те са декларирали от доходи от около 45 милиона лева, от които 21 милиона лева са доходи от дивиденти на един депутат от ДПС- Делян Пеевски“, посочи Лазарова. 

По думите ѝ информация за контролирането на разходите на депутатите имат ръководствата на парламентарните групи, те имат информация за тяхното пълно отчитане, но широката публика няма достъп до такава информация.

„Обществото няма достъп до информацията как народните избраници харчат допълнителните средства за дейността си като заплащане на сътрудници, обиколки по избирателните райони, представителни разходи, пари за транспорт. През 2020 година 86 депутати не са имали нито едно парламентарно питане - или една трета от тях, което е притеснително“.

В парламентарния контрол управляващата партия и техните партньори са задавали най-малко въпроси.

През четиригодишното управление коалицията оцеля с множество, неясни в повечето случаи, договорки  и тежки компромиси:

Коалиционните отношения се разклащаха основно между ВМРО и ГЕРБ. Така се случи и след ареста на министъра на околната среда и водите Нено Димов и шефката на басейнова дирекция – Пловдив - Цветелина Кънева

НФСБ Валери Симеонов беше по-скоро балансьор през изминалата година.

А в края на мандата патриотите успяха да изпълнят основния си приоритет – минимална пенсия от 300 лева. Тя ще бъде факт от януари догодина.  

Коалицията се разбра и за Северна Македония и блокира началото на преговорите за членството й в ЕС 

Разбраха се и за доброволната казарма и за военното обучение в училище. Постигнаха съгласие за преименуването на празника 24 май, който вече е - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Управляващите въведоха и 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица. 

Малката коалиция, както са известни още Обединени патриоти, обаче не се разбра. През 2019-та настъпи политическият развод с Атака. Лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов взеха това решение след системен бойкот и лошо отношение. 

А последните месеци от управлението на ГЕРБ и Обединени патриоти ще приключат  с протести .

Още в звуковите файлове.