Коментар на Петър Волгин: Как протестите промениха България

Заради подобни протестъри на всеки един протест през последните години се гледаше като на частна инициатива, имаща за цел единствено материалното облагодетелстване на инициаторите. И затова повечето хора не се включваха. Не искаха да бъдат масовка. Не искаха да бъдат статисти, върху чията енергия протестърите да просперират в кариерно и материално отношение. През 2020 г. тази тенденция беще променена. И улиците отново се изпълниха с недоволни.  Не че и сега нямаше използвачи. Не че и сега нямаше лица, движени единствено от желанието да влязат в парламента на следващите избори и готови на всякакви политически завъртания. Само че другите, нормалните, този път бяха много повече. С неадекватните си действия властта накара хората да забравят за използвачите и активно да изразят недоволството си. 

Най-важният извод след протестите през 2020 г. е, че обществото се отърси от летаргията. Излезе от състоянието на апатия. Спомнете си какъв беше най-често срещаният политически разговор през последните години. Да, критикувахме управляващите, ядосвахме се на нещата, които правеха, но дотук. Винаги завършвахме с песимистичното заключение, че няма какво да се направи. Че няма смисъл да се протестира. Е, именно този песимизъм беше преодолян през изтичащата година. Дори и фактът, че недоволните се прибраха вкъщи, а правителството най-вероятно ще изкара пълния си мандат не е повод за ново потапяне в състоянието на апатия. Никой протест не може да продължава вечно. Дори и най-силното недоволство има край. Друго е важното. Важното е хората да покажат, че не са съгласни с безобразията, вършени в държавата. 

Ако управляващите живеят с усещането, че нищо не ги застрашава, те лесно ще дадат ход на най-неприятните си черти. Ето затова никога не бива да бъдат оставяни на спокойствие. Винаги трябва да бъдат притискани. По всички възможни начини – парламентарни, извънпарламентарни, медийни. И няма никакво значение какви партии са на власт – десни или леви, либерални или консервативни. Всички те имат удивителната склонност да се самозабравят, да престанат да обръщат внимание на тези, които са ги избрали и да преследват единствено собствените си интереси. Властта наистина развращава и тъкмо за да не се стига до крайности в този процес, обществото трябва да е нащрек и да бъде готово да реагира и при най-малката несправедливост. Само така можем да имаме истинска демокрация. Ако управляващите, които и да са те, бъдат оставени необезпокоявано да се разпореждат с всичко в държавата, това значи, че демокрацията е престанала да съществува.