Може би малко хора знаят, но, освен талантлив писател, Джош Малерман е и важна част от групата „The High Strung“. Формира я заедно с приятелите си от детинство, а сериозната си музикантска дейност започват около 2000 година. „The luck you got“, която слушаме в момента, е популярна тяхна песен, която познаваме и от сериала „Безсрамници “. Коя страст пламва първа при автора на „Кутия за птици“ - писането или музиката?
"Определено писането. В пети клас започнах да оформям първите си истории. Дори опитах да напиша роман. Имах списък в главата си с книги, които искам да напиша. Всички бяха страшни, разбира се. Най-простите идеи на света. Книга за езерото. Книга за гората. Опитвах се да пиша кратки истории и дори поеми. Най-добрите ми приятели пък започнаха да се учат да свирят на различни музикални инструменти още от 10-годишни. Когато станахме на по 18-19 няколко души, които бяха музикална банда попитаха Дерек, барабаниста на групата ми "The High Strung", дали иска да бъде барабанист на тяхната група. Дерек и аз обаче вървяхме в комплект и всички се запитаха какво мога да правя аз. И така групата реши, че аз ще съм човекът, който в бъдеще ще пише текстовете“.
Джош Малерман започнал да свири и на музикален кийборд.
"По това време вече мислех за първите си сериозни книги. И така, първоначално свирех няколко акорда на фона на приятелите ми, които са феноменални музиканти. Един ден, по време на репетициите, нашият общ приятел Марк дойде и започна да пее моите текстове. И тогава си казах - О, това е песен. Не е важно добра или лоша. Създадохме песен, нали?
Този следобед в мазето беше голям момент. Това, което последва също беше много интересно. Марк и аз често си говорехме за това да започнем да пишем романи. Почти се накарахме насила да го правим. За кратко време живеехме в Ню Йорк. Всеки петък, след като се прибирахме от работа, заключвахме вратата на апартамента. Не си позволявахме да правим нищо друго освен да пишем - петък, събота и неделя - вратата на апартамента ни беше заключена до понеделник. В един от тези писателски уикенди успях да напиша 100 страници. В такива моменти се питах - какво се случва, не мога да спра. По това време бях на 23. Моментът, в който написах първата си сериозна книга, беше, когато станах на 29, а групата ми вече ходеше по турнета и издаваше албуми".
Несъмнено „Кутия за птици“ превърна Джош Малерман в един от най-четените съвременни писатели. Историята, която ни въвежда в постапокалиптичен свят, обитаван от същества, които хората не бива да поглеждат, се появява, докато Джош пътува към Чикаго.
"Лежах на задната седалка в колата си. В един момент се изправих светкавично с идеята за жена и две деца с вързани очи, намиращи се в лодка в река. По това време, когато имах идея, започвах да я пиша почти веднага. Беше пети октомври 2006 година. Лесно помня датата, защото завърших романа на празника на Вси Светии, 26 дни по-късно. Не беше нарочно, просто така се случи. Започнах с тази картина на децата, майката и лодката. Запитах се с какво ще се сблъскат те. Бях написал първите две страници и не знаех какво ще се случва след това в книгата. Докато си мислех как ще се развива историята, си спомних за нещо, което ни беше разказал мой учител. Той твърдеше, че човек ще полудее, ако се сблъска с безкрайността, ако се опита да види къде свършва пространството и започва времето. Умовете ни не са подготвени, за да разберат тези отговори. Затова помислих, че ще е интересно тази идея да бъде пред теб. Да знаеш, че умът ти ще бъде унищожен, защото, ако погледнеш към нея, няма да успееш да асимилираш какво виждаш. Това щеше да оправдае превръзките за очи, а и ми даваше наистина интересно същество".
Пандемията от Covid-19 направи от света ни сюжет, който много прилича на „Кутия за птици“. Вместо превръзка на очите, носим маски.
"Написах "Малори" миналата година по някое време. Знаех, че ще излиза през юли тази година. През март започна локдауна и аз си помислих колко странно е всичко това. Смущава ме да сравнявам забавният, въображаем свят, който създадох с това, което се случва в момента. Умират хора. Хиляди хора. Глупаво е да се хваля, че почти същото се случва в книгата ми. Имам обаче един ключов момент от тази година, който ярко си спомням. Подготвях се да излизам от вкъщи и проверявах дали съм взел маската и ръкавиците си. В един момент се запитах дали съм си взел и превръзката си за очи. Казах си - хей, спри се, това е само в книгата ти. Това не е истинският свят. В един момент реалност и фикция станаха едно. Мисля обаче, че философията на главната ми героиня Малори е правилната философия за света ни в момента - носете си маските. Знаем, че помагат“.
В „Кутия за птици“ главната героиня Малори, попада в къща с непознати хора. Заедно, те трябва да се изправят срещу враговете, които не бива да поглеждат, търсейки начин да оцелеят в условията на тяхното „ново нормално“.
"Отчасти, защото е бременна. Отчасти, защото е такава по природа. Можеш да си най-готиният, най-забавният човек на света, ако се случи сценарият от „Кутия за птици“ обаче, кой знае в какво ще се превърнеш. В първата част Том е оптимистът, онзи, който постоянно търси път към прогреса. Дон е циникът, Гари е отвратителният, Олимпия пък е беззащитната. Малори бързо опознава техните същности. Гледа всяко тяхно действие. Тя е на страната на Том. На онзи, който е за прогреса. По-късно, когато я виждаме в продължението, кръстено на нея, тя вече е виждала всички враждуващи философии в къщата. Вече е убедена, че единственото нещо, на което може да разчита, е превръзката за очи. Единствената ѝ надежда. Децата ѝ обаче са на друго мнение. Синът й Том е съгласен, че превръзките за очи работят, но според него може да се избере много по-добро решение. Можем да строим върху тази идея. Той казва - нека прогресираме, както възрастният Том. Малори обаче е категорична, че само превръзката за очи може да ги спаси. Тя е в странно положение - в първата част е на страната на възрастния Том, който иска прогрес, но е против идеите на детето Том. В продължението те намират лагер, където живеят в безопасност около 10 години. За нея това е достатъчно. Децата ѝ обаче се питат какво правят с живота си".
С излизането си филмът по „Кутия за птици“ се превърна в една от най-обсъжданите продукции за 2018-а. Причина за това е и фактът, че в продукцията участват актьори като Сара Полсън, Джон Малкович и Сандра Бълок. Джош Малерман успява да се срещне и на живо с носителката на "Оскар":
"Аз и годеницата ми Алисън отидохме до Калифорния. Гледахме как се снимат някои от сцените. Една от тях бе заснета отвън, а друга в специално студио с актьорите от продукцията. Бяхме в това студио часове. Сандра Бълок и Сара Полсън снимаха сцена, в която имаше катастрофа с кола. Всичко това отне часове. Районът на снимките беше осветен, но извън него всичко беше в сянка. В края на сцената, един от главните продуценти ме повика, за да ме запознае с някого. Отведе ме в осветения район. Запознах се със Сандра Бълок под светлините на прожекторите, докато снимаше филма, гримирана като главната ми героиня. Невероятен момент. Помислих си, как целият живот на тази жена е минал под светлините на прожекторите. Тя бе много забавна. Веднага започна да се шегува с мен. По-късно поговорих с нея и на премиерата на филма в Ню Йорк. Големият ни момент обаче бе под ярките светлини на филмовото студио".
Малко след излизането на „Кутия за птици“ стана ясно, че Джош Малерман планира и продължение на световния бестселър. Няколко са причините американският писател да реши да разкаже още една история от света на „ослепените хора“:
"Кутия за птици" беше двойно по-дълга. Трябваше да махна голяма идея от нея. В един известен период дори мислех да опиша тази идея като продължение. Втората причина е, че видях Сандра Бълок като Малори - както на живо, така и на екран. Третата причина е, че филмът беше колосален успех. Казах си - добре, нека го направим".
Продължението, кръстено на героинята Малори, излиза през лятото. Попречиха ли събитията от тази година на книжните продажби?
"Много книги бяха издадени по време на пандемията. Изглежда, че продажбите на книги вървят много добре до момента. "Малори" също се превърна в най-продаваната моя книга. Това, което обаче чувствам, че липсват хората, разхождащи се из книжарниците. Или събитията, които организирам с екипа си за представяне на книгите ми. Ние правим театрални четения. Имахме изключителна идея за продължението „Малори“. Има влак, който обикаля зоопарка в Детройт. Отидохме там с план да наемем влака след работно време. Всички наши гости щяха да се возят във влака с превързани очи. Щеше да бъде невероятно. Със сигурност ще го направим".
И въпреки събитията, които разтърсиха света, Джош Малерман продължава да вижда надеждата. Дори и в най-тъмните кътчета на 2020-а:
"Вече всички говорят повече за науката и лекарите, как да се преборим със ситуацията по интелигентен начин, вместо да си казваме, че болестта просто ще си отиде. Това ми дава надежда. Мисля, че повече хора вървят по пътя на науката и добротата. Аз съм оптимист по природа. Последните четири години, по странен начин, са най-добрите в живота ми. Филмът излезе, книгите ми също се издаваха, срещнах се с различни хора, с Алисън си купихме къща. Понякога социалните мрежи могат да са прекомерно истерични места, където всички полудяват едновременно. Някои хора приемат реалността там за абсолютна истина, но тя не е. Всички са много ядосани, когато са в интернет. Колко пъти обаче виждаме това в реалния живот? Не много често. Има хора, които мислят по различен начин. Но смятам, че сме поели по пътя към добротата и към това да се грижим един за друг. Кой знае - след 10 години ще можем да четем книга защо е трябвало да преминем през този период. Гледам на него като на нещо, което ни вкара в правия път".Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..