Единственият действащ у нас храм с името на св. Василий е в град Лясковец

В първия ден на януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики - покровител на милосърдието и добротворството, един от най-големите християнски мислители, философи и писатели. Единственият у нас действащ православен храм, носещ името на свети Василий, е в град Лясковец. 

„Свети Василий, когато правя молитва към него, казвам така: „Свети Василий, моля и прося, моли нашия Бог господ, аз знам, че не мога да стана като вас, обаче искам да вървя по твоите стъпки. Това е един истински християнин, отдал се изцяло на православната вяра“. Тези думи са на протойерей Никола Чочев в Лясковец. Храмът, носещ името на свети Василий, е съграден през 19-и век върху земята и с парите на банкерската фамилия Бурови четири години след създаването на банкерско-търговската им къща. Никой не знае, а и в църковните кондики не е записано защо храмът носи името на свети Василий, разказва отец Никола: 

„Построена е 1866 година. Мястото, където е построена църквата, е било на един богат по тогавашното време човек Буров. Дал е пари да се направи църквата, след това тя е осветена от еленския митрополит, който е бил тогава. През 1913 година е имало земетресение, разрушена е и отново е построена. Когато аз дойдох тук, църквата беше много съборена. Една жена искала да си кръсти детето, обаче заради съборената църква не дойде. Тогава взех още един човек и обходихме цяла Горна Оряховица и на онези, големите, пари събрахме 1,4 милиона лева. От Лясковец събраха около 200 000-300 000 лева и измазахме църквата за първи път. Това беше преди 25 години“. 

В църковния двор е гробът на дарителите Анастас и Донка Бурови. Днес храмът „Свети Василий“ е един от петте православни църкви в града. Изящният дървен иконостас е реставриран от благодарен заможен местен жител, за чието болно дете било намерено изцеление. Реставрирани са и старите икони на свети Василий и на свети Мина, оформен е специален кът за Божията майка и направените от нея чудеса.  

„Не е едно чудо, те са много. Аз не ги записвам. В Библията пише да не се хвалим, Бог да ни хвали. Когато започне великденският пост, имаме акатист към майка Богородица. Там, пред нея, слагаме ябълки. Жена, която не може да забременее, яде от тази ябълка и после е имала деца. Срещат ме в болница, срещат ме някъде и ме дърпат. Казват: „Отче, имаме детенце, имаме детенце“. Имам един мъж, срещам го и плаче: „Моята жена трети път вече губи дете“. Заведох го пред иконата и му казах: „Върви вкъщи при жена си, попитай я какво ти се свиди най-много да дадеш на майка Богородица? Роди едно дете, второ дете, сега са големи. Това не е един път, идват много хора тук“.  

За да привлече миряните в храма, след всяка служба протойерей Никола Чочев им изнася беседи, говори си с хората на всякакви теми, включително и за коронавируса: 

„Последните беседи говорим какъв трябва да бъде човекът – смирен. Смирението прави всичко. Какво ще бъдеш награден, ако идваш на църква, правиш сто поклона, ако не обичаш хората? Най-важното на този свят е да обичаш хората. За мен няма лоши хора, в човека е заложено и хубавото, и лошото. Ще ти кажа за вируса – Бог го е допуснал. В Библията пише - това, което стана, което ще стане, е от Бога. Обаче защо го е допуснал Бог? Наказание, Бог ни наказва. Слушай, Бог е любов, само че ние се наказваме с нашите деяния. Щом ние вършим лошо, лошо ще намериш. Ако ти направиш лошо, рано или късно лошото ще влезе във вашата къща“. 

Отец Никола Чочев е на 80 години. Свещеник е в храма „Свети Василий“ от четвърт век, а преди това е бил ръководен кадър в телферния завод във Велико Търново. Когато започва да разказва за миналото си, църковните ключове в ръката му задрънчават тревожно. 

„Преди да дойда тук, бях 25 години в завода за телфери и електродвигатели ръководител. Направих страшно много за завода. Аз просто обичам България, обичам нашия народ. Аз не работя за други. Когато видях как се разграбва заводът, какво правят, много мъка изживях. Правех всичко възможно да остане заводът. Бяхме около 1700 човека, а сега работят към 300. На ден правех 400 двигателя. Такъв завод имаше само в Германската Федерална република и в България. Нещо просто ме теглеше към православната вяра, аз ще стана свещеник и ще трябва да ме освободят. Станах такси, за да мога да храня семейството си. Започнах да уча за свещеник. След като завърших, станах свещеник в църквата „Свети Василий Велики“. Желая на хората да се обичат и пак да се обичат. Любовта никой път не остарява. Тя не търси своето. Любовта винаги прощава. Любов, любов“, казва протойерей Никола Чочев.