Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Емоционалната и психологическа утеха при деца с онкологични заболявания

Снимка: Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания"

Въпреки че чувствата на радост и отчаяние често да се редуват в училище, това е мястото, което се превръща във вторият детски дом. Какво се случва обаче, когато насила те откъснат от училищната атмосфера и приятелите? Когато останеш месеци наред, затворен в болничната стая, изолиран от света, който познаваш? Отговора знае Симона Караиванова, майка, която преди години чува най-страшната диагноза за своето дете: 

„Онкологичните заболявания при децата възникват внезапно. Те са остри заболявания, събуждаш се един ден, детето е болно и в зависимост от неговата възраст, то преживява своята изолация по различен начин. Изведнъж е хвърлено в болнична среда, абсолютно всичко, което е правело, изведнъж е извън неговия живот и не се знае за колко време. Лечението на нашите заболявания са от 7-8 месеца до 3 години, при някои дечица цял живот. Това е един много дълъг период, в който децата се усещат като аутсайдери. В болницата освен тежките манипулации и физическата болка, те са подложени и на изключително тежка социална изолация“, подчерта Симона Караиванова.

Тук идва огромната роля на болничния учител. Близо 20 години Теодора Арменкова преподава на малките пациенти, настанени в онкологичното отделение за деца на болница „Царица Йоанна“ в София: 

„Нашата среща с децата е в момент, в който те са уплашени, не знаят какво се случва с тях, не знаят какво им предстои. И е изключително мотивиращо да можеш да бъдеш този човек, който да им подаде ръка. Смисълът на училището в болницата е не само да дава образование, но и да извади децата от ежедневието на болката, страха и да им припомни, че това ще мине и ще се върнат отново в своя нормален начин на живот.“

Не са малко децата, които мразят да стават рано, закъсняват и ходят с нежелание на училище. На този фон срещата с болничния учител носи радост и усмивки, коментира г-жа Арменкова:

Влизането в стаята на учителя е изваждането от този свят, който в момента никак не е комфортен за тях и е нещо като един оазис, в който те отново стават нормални деца. И всъщност за един учител това е най-голямото щастие - някой да го чака с нетърпение“.

Началният учител изважда децата от трудното ежедневие, но и влиза в ролята на психолог. Вдъхва вяра, надежда и кураж не само на малките пациенти, но и на техните родители:

Когато за първи път се срещнем с едно семейство, първата ни задача е да се опитаме да подкрепим майката, която е с детето, в това тя да има сили, да бъде стабилна, защото психическото състояние на детето и емоционалният му комфорт е свързан с преживяванията на майката. Това е свръхусилие, когато ти разбираш, че животът на детето ти е застрашен, ти много трудно можеш да бъдеш спокоен около него. За щастие онкологичните заболявания в световен план са щастливата история на медицината. И изключително много деца оздравяват и успяват да преборят болестта". 

Преживяното по време на изпитанието помага на децата да пораснат по-бързо:

Животът им по време на лечението протича в една много строга дисциплина - по отношение на начина на живот, приемането на медикаменти, на това, че си подложен на болезнени процедури. И няма как това да не отрази в тяхното израстване. Те наистина стават много по-отговорни, много по-мъдри. Но от друга страна те стават и изключително позитивни. Това да се тревожиш за малките неща, при тях не е типично.“ 

Болничното училище е било създадено през 1963 година. Имало го е в Пловдив, Варна и София - трите града, в които у нас се лекуват деца с онкологични заболявания. През 2016 година държавата го закрива. Днес училището съществува благодарение на дарения. Учители преподават и на трите места, а заплатите им са символични. Зад каузата стоят майки на излекувани деца, които създават сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“. Да продължат каузата „болнично училище“ не е единственият им проект - ежегодно се провеждат и детски лагери, коментира Симона Караиванова: 

„От цялата страна събираме деца. Изключително много се обичат. Това е и една от нашите основни мисии. Когато създадохме сдружението целта ни беше да създадем общество на болните деца и техните родители. Десет години по-късно ние можем да се похвалим, че такова общество вече има“.

Началният учител Теодора Арменкова не получава букети на първия учебен ден, нито на 24-ти май. Най-големият подарък за нея са излекуваните ученици:

Когато те оздравеят и си тръгнат, това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Да наблюдаваме как те празнуват живота, колко са щастливи. Няма по-голямо щастие да имаш възможност да видиш това нещо. Продължаваме да работим в тази посока и много се надяваме освен цялата емоционална и психологическа утеха, която оказваме на децата, да се борим и за това лечението да става все по-добро, на все по-високо ниво, излекуваните да са повече. Тези деца да имат своя пълноценен живот като възрастни хора. Това ни е мечтата“.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Оруш

Преди 112 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-а. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити..

публикувано на 19.05.24 в 21:30
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

публикувано на 19.05.24 в 09:00
Цветанка Костадинова

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..

публикувано на 19.05.24 в 08:30

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10