„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Как избегнах намеса във вътрешните работи на Америка

Здраве желаем отново и отново, драги слушатели, скъпи съучастници!

Вие слушате “Новини с добавена стойност”, един бюлетин с мъдрости и поучения на актуална тематика. Ние разказваме с поучителни примери какво се случва около нас, но без да се намесваме във вътрешните работи на слушателя или на някоя друга държава.

Честно казано, ние дори предпочитаме да си драскаме любовни стихчета, вместо да се занимаваме с политика.

Но няма как да се абстрахираме от общественият живот, защото човекът по природа е политическо животно, както е казал Аристотел, тоя шашкънин древногръцки.

Заради него сега не мога един любовен сонет да извъртя, ами се занимавам с политика.

И по тази именно причина, приятели, напоследък съм ужасно ангажиран с мирното предаване на властта в Щатите.

Там, знаете, работата е напечена. Хора щурмуваха Капитолия, хаос, безпорядък, човешки жертви… Агенциите снимаха и ни показаха някакъв индивид, космат и рогат като самия нечестив дявол - и се разхожда тоя дявол из американския парламент като у тях си.

Но макар че тия събития ме тревожат, аз винаги съм бил против намесата ни във вътрешните работи на суверени държави.

Обаче вчера ми звъни Доналд Тръмп и ми реве по телефона: - My brother, ела моля ти се, да направим Америка отново велика! Демокрацията е в жестока опасност!

- Абе, Доньо - викам аз, - тя Америка си е велика и без мене и тебе, не ме занимавай с глупости, имам си работа, пиша любовен сонет за най-красивата жена на света, не се обиждай, но тя не се казва Мелания.

Обаче Бай Доньо упорит. Умен и упорит!

- Ела, човеко, помагай! - крещи завалията. - Бракът ми - вика - се разпада. Откраднаха ми изборите. Щатите ми са разединени! Аз съм на ръба на отчаянието. Катастрофа, куме!

Викам:

- Доналд, шашкънино, не съм ти никакъв кум и не бих могъл да бъда. Равноотдалечен съм и от екипа на Байдън, и от твоите хора. Бройте си там гласовете, по поща, телефон, телеграф, по факса, ваша си работа, вие сами трябва да изминете своя път. Аз не мога да ви правя буфосинхронади като Херо Мустафа. А пък жена ти, ако избяга с половин-един милиард, това също не ме засяга ни най-малко. В тая работа нямам пръст, нито съм си пъхал носа в семейните ви работи, с извинение. Казах ти човешки, парите, почестите и съмнителните удоволствия не ме интересуват, аз тука си пиша любовното сонетче и си мисля за качествата на моята съвършена севда. Не мога и не желая да решавам вашите вътрешни проблеми.

Обаче Бай Доньо ми показа защо 4 пъти е фалирал и пак е възстановявал бизнеса и богатството си. Защото е умен и упорит като магаре! И ми разправя така:

- Какви вътрешни работи бе, момче младо! Ами нали продадох на вашия вожд самолети за милиарди, а ще има да ги чакате, че и още да плащате! Това вътрешни работи ли са? Заедно сме на тая служба, Г-н Балев. Аз горя и ти гориш. Тия процеси са световни, мойто момче, те касаят глобалния човешки марш през Времето и Пространството. Ако Америка

се разпадне, камък върху камък няма да остане от нашата световна цивилизация! Кой ще ви продава чалъми за милиарди, кой ще ви помогне в борбата с корупцията, кой ще покаже зъби на отрицателните процеси във вашата страна и вашия регион?

И тука Бай Тръмп изпадна в някакъв пророчески бяс. Взе да крещи за конниците на Апокалипсиса, Армагедон, Ванга, манга, пачанга, Нострадамус...

В тоя момент Владимир Путин, който явно ни подслушваше разговора, не издържа и се намеси.

Вика:

- Дональд, перестань! Прав е Г-н Балев, не е културно да си бъркаме по вътрешните работи. Аз разбирам, че всички искате като мен да управлявате 400 години, ама тая работа не е тиро-лиро, банджо-манджо. Всеки да си гледа вътрешните работи, аз ще помагам с каквото мога, без да се меся!

Така свърши нашият разговор с Доналд Тръмп, за който трябваше да се сетя, че не е напълно конфиденциален.

Хванах пак перото, напънах музите да издокараме стихчето във възхвала на моята севда. Обаче не ми било писано да ме оставят да пиша, каквото ми се пише! Пак ми се раздрънча телефонът, раздрънча се като будилник в тенджера.

Викам си, коя ли куха балалайка, кое баджанашко банджо пак ми смущава творческия процес и общението с музите! Аман!

Нямаше как да се абстрахирам от тая тенджера с будилник под налягане, защото ми звънеше самият министър-председателя Бойко Б.

И той разтревожен от събитията в Америка, и той иска да ходим да оправяме нещата. Наш дълг било.

- Хайде - вика, - Г-н Балев, стига си драскал любовни стихчета, от това файда няма, само ядове с тоя женски пол. Жената - вика - е сестра на дявола, това научих в тоя живот. Остави тая песен любовна, ами дай да ходим да спасяваме Америка от пожара! Аз вече каска нахлузих, маркуча нарамих, отиваме с Джамбо да гасим световния пожар! Ела с нас и ти.

И премиерът захвана да ми пее по телефона някаква песен с ето такива ноти и лирика:

Тия разпалват световен пожар,

Ще ги нахраня с маркуч и шамар.

Викам:

- Г-н лидер, успокойте се, нека довършим мандата тука и да организираме едни честни парламентарни избори, после президентски и така нататък. Нека си подредим нашата къщичка, няма да се месим сега във вътрешните работи на Америка.

А той ми разправя:

- Прав си, господине, не е хубаво да се мешиме, ама сърце юнашко не трае, маркучът в торба не стои!

И аз тогава му дадох една идея:

- Идете, г-н Борисов, до “Позитано” 20 да помогнете на Георги Гергов, че е закъсал с БСП. Изгониха го от партията и негови привърженици нахлуха в централата на “Позитано”, както тръмпетистите в САЩ атакуваха Капитолия! Демокрацията в БСП е в опасност.

Разгеле, послуша ме премиерът и заряза Щатите, та отиде да ремонтира БСП.

Което пак си е намеса в чужди работи, ама поне си е на българска почва.

Аз впрочем никога не съм се опитвал да въздействам на съвестта ви, драги слушатели. Това са си ваши, вътречерепни работи, а аз само предлагам 4-5 кила мъдрост, от която може да си вземете, може и да не си вземете, то пък си е ваша работа.

За днес мисля, че сложихме достатъчно материал на кантара на мъдростта и красотата, а сега е време да си пожелаем всичко най-хубаво и да се разделим просълзени.

Аз съм Г-н Балев от вестник СЕГА, медията на свободните хора.

И така, натежали от мъдрост,

уморени от красота,

изпълнили своя дълг,

ние отново си подхващаме любовните стихчета.