Тази година отбелязваме 115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов, писана на немски в политическа емиграция през 70-те години на ХХ век.
Стефан Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. Баща му – Сава Попов е роден 1874 г. в Севлиево, завършва Априловската гимназия, след това е сред първите възпитаници на геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е изявен учител, географ, автор на много учебници, член на Висшия учебен комитет към Министерството на образованието, кавалер на ордените „Св. Александър” и „За гражданска заслуга”. Основател на Българското географско дружество.Майка му – Марийка Попова е сред малкото за времето си българки, завършила висше образование.
В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф". По-късно в София Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България”. Най-големият обществен принос на младостта му е, че става основател на Юношеския туристически съюз, създател е на организирания алпинизъм в България.
През 1930 г. Стефан Попов завършва право в Софийския университет.
През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време. След съветската окупация в България, Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание.
"Знаех всичко за него, най-вече, че е много високо образована личност“, разказа в „Хоризонт до обед“ племенницата на Стефан Попов Юлияна Маринович.
"Напуска, защото с царицата не стигат до общо съгласие как трябва да се възпитава бъдещият цар на България – оставката му аз съм я чела, тя е много дълга и написана на висок език“, коментира още Маринович и допълни:
„С него говорехме повече за изкуство и планините“.
Дълги години Попов е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа” и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка”.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Но урната му е преместена след време в София.
„Книгата „Безсъници“ – неговите мемоари успях да издам 1992 година с помощта на Тончо Жечев, трябваше в Германия да излязат, но не успях. Писах до „Свободна Европа“ и неговите приятели зад граница, единственият, който ми отговори беше неговият дългогодишен приятел в Женева – Любен Басмаджиев, които ми изпрати и чек с писмото, за да издам мемоарите. Тончо Жечев помогна с издаването. Няма в момента и допечатка на книгата, отдавна се изчерпа тиражът. Иначе целият архив, което е запазено, е при мен".
Още по темата можете да чуете от звуковия файл.
Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща. Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...
Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" . 140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..
В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..
Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в..
Нов протест срещу приемането на еврото ще се проведе днес в столицата. Организаторите на проявата апелираха за окупация на парламента. Ден след..
Зафиров: Не се очертава мрачен сценарий след приемане на еврото