В 17:00 ч. на 30 януари е премиерата на документалния филм „В малкия голям свят на прилепите”. Той и последвалата дискусия ще бъдат предавани на живо във Фейсбук страницата на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и във Фейсбук страницата и Ютюб канала на „36 маймуни” – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура. Режисьор е Гергана Димитрова, която е и културолог:
„На премиерата ще си говорим за прилепите и какво е това да ги изследваш, да обичаш науката и да искаш да бъдеш добър учен. Повод за филма е работата на Антония Хубанчева – чаровна прилеположка, която работи по своята докторантура и всъщност именно тя е в основата на филма. Освен това прилепите станаха много известни миналата година като причинители на пандемията от Covid-19, което впоследствие се оказа, че не е съвсем така. Засягаме и това във филма.”
На премиерата на документалния филм ще участват и учени, които ще обсъдят със зрителите митовете и легендите за прилепите, фалшивите новини по техен адрес и доверието в научното знание. Сред тях е ентомологът доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН, който подчерта:
„Прилепите, също като хората, страдат от коронавируси. Настоящият коронавирус не е свързан с тях. Грешно ги набедихме за това нещо. Разбира се, те също са „резервоари” на доста заболявания в дивата природа, но ако те действително бяха толкова страшни, и този въпрос също е разгледан във филма, вече човечеството нямаше да го има заради тях. Подобни коронавируси са намирани дори на Балканския полуостров. Бил съм свидетел как в части от България хора събират прилепи, за да ги ядат, продават или да приготвят някакви безумни „любовни еликсири”. Надявам се това да се случва все по-рядко.”
Разделение по въпроса добри или лоши са прилепите има в Зимбабве. Там някои племена ги смятат за талисмани и добри вестоносци, а други – за най-лошото нещо на света. Мнението на Гергана Димитрова:
„Когато не познаваме нещо и то ни изглежда странно, започваме да проектираме върху него от една страна страховете си, а от друга – надеждите си. Все още прилепите са доста непознати същества. Същевременно те представляват много голяма част от бозайниците и живеем редом с тях. В България има богатство на различни видове прилепи. Важно е да бъдат изучавани, защото например те не страдат от рак, не развиват артрит и имат свойства, които, ако изучим по-добре, бихме могли да си помогнем.”
Към което доц. Симов допълва:
„Изучаването на прилепите е причина да се разбере, че пеперудите чуват. Назад във времето, отваряйки бутилка вино, един ентомолог е установил, че от скърцащия звук около него започват да „валят” пеперуди. Замислил се е защо се получава така и е установил, че въпросният скърцащ звук напомня на нощните пеперуди на прилепите, което означава, че те чуват прилепите.”
„Почти всички рекорди при животните се държат от насекоми – най-бързи, най-силни, най-издръжливи. Те са и толкова полезни. Без тях светът би бил без растения, плодове и зеленчуци. А светът без прилепи пък би означавал свят със свръхпопулация на насекоми. В природата нищо не е по-лошо или по-добро, защото всичко е свързано. Смятам, че е още по-трудно да се представят насекомите като симпатични за хората, в сравнение с прилепите. Обикновено когато хората видят прилеп, казват: „Не го пипай”, а насекомото може направо да го смачкат. Моите най-любими насекоми са дървениците, които се приемат за едни от най-странните насекоми, но са и най-разнообразната група. Те са с невероятни форми, багри и цветове. Те нямат една-единствена характерна форма и радват окото. В някои случаи, за да ги зърнеш, обаче е необходимо дори да погледнеш през микроскоп. ”
Но да се върнем на прилепите. Техният вид може да ни изненада приятно с фактите, че възрастните осиновяват осиротели малки прилепчета, както и че правят своеобразни „детски градини”, в които ги отглеждат и обучават, като за това си има и специален прилеп-отговорник, понякога и повече от един, които ги пазят, докато останалите ловуват. В настоящия проект обектът на изследване е голям нощник, казва Гергана Димитрова:
„Това, което не знаех за този вид е, че той не яде един особен скакалец – най-шумният европейски скакалец, въпреки че много го обича. А пък прилепите са много лакоми животни, много силно мляскат, лично съм ги чувала. Ако им подадеш този скакалец в устата, на мига ще го изядат, но не могат да го улавят. А защо това е така – разказваме във филма, както и с какво този скакалец е така хитър.”
А доц. Симов добавя, че изследването защо прилепите не могат да уловят скакалеца е нова научна разработка, осъществена в България с български прилепи и скакалци. Той разказва и за българската следа в сензорната екология:
„Това направление изследва връзките между поведението, околната среда и как чрез сетивата успяваме да общуваме със себеподобни. Имах щастието да познавам човека, който даде началото на голяма част от тези изследвания в България – Бьорн Симерс. Той беше очарован от нашата страна, аз също останах очарован от него. Той идваше от една от най-подредените европейски държави и още на 10-ия ден отиде в циганската махала на село Дойренци, прекара си чудесно с тамошните жители, върна се и беше щастлив. Той е пример, че ако човек има желание за работа, пречки няма. Той беше инвалид с двете ръце, но докторантурата му беше посветена на сензорната екология на прилепите. Освен това знаеше пет езика и за година и половина научи български до степен да различава игри на думи. Този човек започна тези изследвания и създаде станцията в Табачка в природен парк „Русенски Лом”. Помогна на много хора да развиват това направление почти по целия свят. Можем да се гордеем, че голяма част от тях в началото на своята кариера са били в България.”
Сред другите теми, които се очаква да бъдат засегнати „В малкия голям свят на прилепите”, е дали с изкуство хората могат да изострят критичността си. Може, вярва Гергана Димитрова:
„Изкуството популяризира идеите, откритията и новите хипотези. С развитието на технологиите се появят и много дилеми и въпроси, за които обществото трябва да бъде готово, т. е. да се направи по-широк обществен дебат. Другата страна е да се запознае обществото с методологията на науката, за да не се поддават хората на странни и неверни новини, защото едно критично мислене веднага би проверило верността на фактите – какво вече е установено и по какво се работи. Науката и изкуството биха могли да си бъдат много полезни, тъй като науката е много вдъхновяваща. Тя ни дава картината за света, в който живеем и за нас самите. С всяко ново научно откритие тази картина се променя.”
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: www.36monkeys.org

От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..
Хисаря е едно от най-предпочитаните места за здравен туризъм в България със своите 22 минерални извора с различна температура, дебит и състав. Днес лечебните свойства на водата продължават да привличат посетители от цялата страна и чужбина. Минералната вода остава основният природен ресурс на града – с доказани лечебни качества, уникален..
71 общини са готови от догодина да въведат принципа "замърсителят плаща". Националното сдружение на общините няма да настоява за отлагане , съобщи пред БНР д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Становището на огромна част от общините е за плавен преходен..
Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута в района на платото, които предлагат на посетителите природни, исторически и културни забележителности. Маршрутите са разработени по съвместен международен проект по програма "Еразъм", в който партньори са сдружения от малки селски райони в Кипър, Словакия и Испания ...
За втора поредна година "Грийнпийс" – България организира безплатен курс за общински служители, които да се научат как да създават енергийни общности. Обучението се казва "Енергийно еспресо" и ще бъде достъпно онлайн до края на януари 2026 г. Обучението включва работа с реални казуси, както от България, така и от чужбина, и е предназначено за..
Към една хубава новина - през последните 10 години все повече щъркели изпълват небето над България. Броят на гнездящите двойки е нараснал с над 30% или с почти 2000 щъркелови двойки. Това показва VIII международно преброяване на белия щъркел, което се организира в над 40 страни по света. През последните две лета, през месеците юни и юли над 200..
" Всяко едно решение, което ще видите в следващия бюджет, е взето с консенсус между участниците в управляващата формула . Дебатът ще бъде задълбочен и..
"Държавата трябва да си свърши работата през следващите три седмици и да обясни, че контролът в оперативната дейност на "Лукойл" ще е достатъчно стегнат..
Прокуратурата повдигна нови обвинения и прецизира част от сегашните на кмета на Варна Благомир Коцев. Очаква се в петък на Коцев и защитата му да им..