Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психолози: Не спирайте да се усмихвате зад маските

Влияят ли маските на психичното здраве на малки и големи

Снимка: БТА

Усмивката е неразривно свързана с психологическото състояние на човека. А какво става, ако не я виждаме през маската? 

Психолозите съветват да не спираме да се усмихваме зад маските, но и да се прояви по-сериозна ангажираност за психологическото състояние както на възрастните, така и на децата, заради продължителността на рестриктивните мерки

Коронавирусът ограничи социалните ни контакти и ни наложи носенето на маски. Почти година след началото на новите правила психолозите отчитат негативите. Маските ни лишават от важно средство невербална комуникация - усмивката.

Много е важно ние, възрастните, да запазим стабилността и да успяваме да предизвикаме усмивката, отбелязва психологът от асоциация „Родители“ Яна Алексиева.

„Много се надявам, че усмивката няма да изчезне само заради маските. Трябва ние като възрастни да се грижим за това децата да не спрат да се усмихват, защото децата усещат през нас. Научиха се, че трябва да носят маски, но много зависи ние колко стрес вкарваме в цялата ситуация и кога им даваме това пространство да играят, да бъдат с приятелчетата си и да не мислят за това“, коментира Алексиева пред БНР.

Тя дава пример с дете на 8-9 години, което споделя, че вече е забравило времето, когато е било без маска. „Това е доста тревожно. Не е добре.“

Усмивката е свързана с психичното здраве на децата, допълва Яна Алексиева. Репортаж на „Евронюз“ наскоро разказа, че психиатричните болници за млади хора в Белгия отчитат нарастване на опитите за самоубийство и депресия на фона на ограниченията заради коронавируса.

По данни на Международната организация на труда половината от младите хора на възраст от 18 до 29 години се свързват с прояви на депресия и тревожност. Според Френската обсерватория за студентски живот всеки трети ученик има признаци на психологически стрес. Затова според Яна Алексиева е време обществото, училището и отговорните лица да помислят за варианти да се свали психичното бреме от децата.  

И аз, и колеги виждаме точно тийнейджърите, които се чувстват все по-самотни. Тези тийнейджъри, които са във възрастта да търсят приятелства – къде ги създават и къде ги намират, особено когато не си общителен.“

Децата бяха тези, които дълго останаха затворени, а през последните месеци за тях непрекъснато се говори, че са много опасни и много страшни, посочва още Яна Алексиева. „И ние не можем да не си даваме сметка, че всичко това децата от най-ранна детска възраст го чуват. Не би трябвало да го допускаме – децата да се чувстват така“, категорична е тя.

Има достатъчно възможности родителите и училището да компенсират тези тревоги. На нашите деца сме им длъжници. Не оставяме време те да споделят как се чувстват.“

Няма го разговора за психичното здраве, за емоцията, обобщава Яна Алексиева.

Според психолога Пламен Димитров скриването на усмивката зад маската влияе върху начина ни на комуникация. Родители споделят притесненията си, че малките деца могат да развият разбирането, че устата, носът и лицето са неприлични части от тялото, които се покриват подобно на други части, които закриваме с дрехите си, разказа Димитров в предаването „Хоризонт до обед“.

Дори маската да е само символна, налице е задържане на естествени процеси, които водят до невротизъм, смята Пламен Димитров и дава пример с източните културни норми, при които закриването на устата с ръка при усмивка е свързано с потискане на емоционалността.

Ръцете и очите се явяват компенсаторен начин на изразяване, казва психологът. „Започнахме да се гледаме един друг в очите. В много случаи е добър начин да допълним онова, което думите може би не казват.“

Маските и карантината не са решение, подчертава психологът Пламен Димитров и с това обяснява и опозиционните настроения спрямо рестриктивните мерки.  

Маските са един вид достатъчно извинително средство, че нямаме нещо друго под ръка, за да действаме. Това е поведение, а не медицина. Медицина е ваксината и лечението в специални условия.“

И Димитров, и Алексиева уточняват, че правилата за носене на маски трябва да се спазват. 

„Всеки един от нас тайно се надява тези маски, не толкова тайно, да спрат да бъдат необходими. И се надяваме, че някакви разумни хора разбират защо трябва да ги носим“, изтъква Яна Алексиева.

Чуйте и звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38

Мариана Емилова представи вкусовете на Харманли в столицата

По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..

публикувано на 26.10.25 в 05:00

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24