Психолози: Не спирайте да се усмихвате зад маските

Психолозите съветват да не спираме да се усмихваме зад маските, но и да се прояви по-сериозна ангажираност за психологическото състояние както на възрастните, така и на децата, заради продължителността на рестриктивните мерки. 

Коронавирусът ограничи социалните ни контакти и ни наложи носенето на маски. Почти година след началото на новите правила психолозите отчитат негативите. Маските ни лишават от важно средство невербална комуникация - усмивката.

Много е важно ние, възрастните, да запазим стабилността и да успяваме да предизвикаме усмивката, отбелязва психологът от асоциация „Родители“ Яна Алексиева.

„Много се надявам, че усмивката няма да изчезне само заради маските. Трябва ние като възрастни да се грижим за това децата да не спрат да се усмихват, защото децата усещат през нас. Научиха се, че трябва да носят маски, но много зависи ние колко стрес вкарваме в цялата ситуация и кога им даваме това пространство да играят, да бъдат с приятелчетата си и да не мислят за това“, коментира Алексиева пред БНР.

Тя дава пример с дете на 8-9 години, което споделя, че вече е забравило времето, когато е било без маска. „Това е доста тревожно. Не е добре.“

Усмивката е свързана с психичното здраве на децата, допълва Яна Алексиева. Репортаж на „Евронюз“ наскоро разказа, че психиатричните болници за млади хора в Белгия отчитат нарастване на опитите за самоубийство и депресия на фона на ограниченията заради коронавируса.

По данни на Международната организация на труда половината от младите хора на възраст от 18 до 29 години се свързват с прояви на депресия и тревожност. Според Френската обсерватория за студентски живот всеки трети ученик има признаци на психологически стрес. Затова според Яна Алексиева е време обществото, училището и отговорните лица да помислят за варианти да се свали психичното бреме от децата.  

„И аз, и колеги виждаме точно тийнейджърите, които се чувстват все по-самотни. Тези тийнейджъри, които са във възрастта да търсят приятелства – къде ги създават и къде ги намират, особено когато не си общителен.“

Децата бяха тези, които дълго останаха затворени, а през последните месеци за тях непрекъснато се говори, че са много опасни и много страшни, посочва още Яна Алексиева. „И ние не можем да не си даваме сметка, че всичко това децата от най-ранна детска възраст го чуват. Не би трябвало да го допускаме – децата да се чувстват така“, категорична е тя.

„Има достатъчно възможности родителите и училището да компенсират тези тревоги. На нашите деца сме им длъжници. Не оставяме време те да споделят как се чувстват.“

Няма го разговора за психичното здраве, за емоцията, обобщава Яна Алексиева.

Според психолога Пламен Димитров скриването на усмивката зад маската влияе върху начина ни на комуникация. Родители споделят притесненията си, че малките деца могат да развият разбирането, че устата, носът и лицето са неприлични части от тялото, които се покриват подобно на други части, които закриваме с дрехите си, разказа Димитров в предаването „Хоризонт до обед“.

Дори маската да е само символна, налице е задържане на естествени процеси, които водят до невротизъм, смята Пламен Димитров и дава пример с източните културни норми, при които закриването на устата с ръка при усмивка е свързано с потискане на емоционалността.

Ръцете и очите се явяват компенсаторен начин на изразяване, казва психологът. „Започнахме да се гледаме един друг в очите. В много случаи е добър начин да допълним онова, което думите може би не казват.“

Маските и карантината не са решение, подчертава психологът Пламен Димитров и с това обяснява и опозиционните настроения спрямо рестриктивните мерки.  

„Маските са един вид достатъчно извинително средство, че нямаме нещо друго под ръка, за да действаме. Това е поведение, а не медицина. Медицина е ваксината и лечението в специални условия.“

И Димитров, и Алексиева уточняват, че правилата за носене на маски трябва да се спазват. 

„Всеки един от нас тайно се надява тези маски, не толкова тайно, да спрат да бъдат необходими. И се надяваме, че някакви разумни хора разбират защо трябва да ги носим“, изтъква Яна Алексиева.

Чуйте и звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова