Спасена след интубиране учителка от Русе разказва за своята среща с болестта

Някои от картините и звуците тя вероятно няма да забрави. „Звукът, който машината за интубиране издава. Знаеш, че положението е критично."

Две седмици за мен бяха един ден, спомня си Ралица, която през това време е спала и няма спомен за болка.

„Опитвам се да забравя, но трудно е. Covid е болест е на психиката. Като последица сега имам често тревожност. Тази отпадналост, това безсилие, което все още е в мен, също малко или много ме измъчва.“

„Това изпитание ми показва, че съм силна, може би. Така казват“, споделя още Ралица Иванова. 

Преди да се разболее как се е отнасяла към вируса? „Вярвах, че има нещо, не вярвах, че може да бъде толкова силно и да има толкова агресивно проявление. Спазвах всички мерки но си мислех, че на мен няма да се случи.“

„Когато се прибрах вкъщи, можех да се движа с проходилка, но нямах сили за това“, разказва още учителката. Затова и с първото изправяне идват и сълзите.

„Започнах да ценя повече близките си, да съм по-търпелива“, така разпознава промяната за себе си сега. Преболедуването е научило жената да се сеща да се радва на малките неща.

Повече за нейната история чуйте в звуковия файл и гледайте тук.