"Влечението към музиката тръгна от 7-8 клас, групарските времена, когато с моите съученици, приятели направихме първата ученическа банда в 8 клас, след това продължихме в гимназията, аз бях барабанист, като никога през живота си не съм сядал на пълен комплект барабани", каза в предаването „Нощен хоризонт“ Димитър Вълчев.
Песента "Дъжд" Димитър Вълчев е записал през 1988 година с група "Жар".
"Неслучайно опитвам да правя ремикс на мои песни, защото си давам сметка как нещата могат да се надграждат, да звучат по различен начин в различни ситуации при различни изпълнители и да се създават нови светове".
"Протестирам срещу бездушието и бездуховността, протестирам срещу освирепяването на хората. От една страна, виждаме условията, които способстват за това нещо, но от друга страна, ние не трябва да го приемаме и трябва да се води борба, да не кажа война за това нещо, защото когато другите воюват отсреща за своята бездуховност, и ти трябва да водиш война", подчерта Димитър Вълчев.
Всички ние трябва да протестираме срещу това, което убива истинския живот у нас.
"Недоволен съм от много неща и музиката e средство да реализирам своето право на глас".
Много хора възприемат работата на адвоката едностранчиво, на много елементарна плоскост.
"Откакто съществува човешкото общество, необходимостта от правото е ясна, но мястото на адвоката е много високо в едно общество, което иска да върви напред, защото в едно общество не може да има съдебна система без добре действаща адвокатура. Съдебната система без адвокатурата не е съдебна система, тя е система за потискане, това не може да бъде допускано", подчерта Димитър Вълчев.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка. Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..
През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още..
Мисля, че е важно нацията и една държава да знае приблизително, не само къде отива, а защо отива там. Защото, не на документи, ние се придвижваме..