Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нашествие от мисии за изследване на Марс

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.

снимка: ЕПА/БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Женя Лазарова: Религията е субективна, няма как да се преподава по обективен начин

Днес Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" . В дискусията ще участва представител на Светия синод. Идеята за промяна в учебната програма е на министъра на образованието Красимир Вълчев. Мярката има възпитателен характер. Целта е учениците да..

публикувано на 07.04.25 в 12:56
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41