Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нашествие от мисии за изследване на Марс

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.

снимка: ЕПА/БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Олег Петров: Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения.   Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..

публикувано на 29.10.25 в 11:22

Защо сдружения в земеделието се смятат за дискриминирани в достъпа до финансов ресурс?

Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..

публикувано на 29.10.25 в 10:55
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Общественото напрежение е във фазата "трудно контролирани рискове"

В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..

публикувано на 28.10.25 в 14:06
Протест на младите лекари, 15 октомври 2025 г. Орлов мост, София

Василена Киара Димитрова: Много ни озадачава поведението на коалицията

"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..

публикувано на 28.10.25 в 07:39

Съдебна сага за територии в НП "Централен Балкан": Частни собственици настояват за корекции

"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" .  Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер.  "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..

публикувано на 28.10.25 в 07:30

Какъв е смисълът от обществените медии в свят на кризи и фалшиви новини?

На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на  социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..

публикувано на 27.10.25 в 14:30

Парно няма, няма и формула за изчисляване на сметките

" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ".  Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...

публикувано на 27.10.25 в 08:35