Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хората със сърдечно-съдови заболявания са уязвими при рязката промяна на температурите

Дори при редовно лечение хипертониците могат да усетят повишаване на стойностите на кръвното в студените дни

Снимка: Ани Петрова

Рязката смяна на температурите се отразява на хората със сърдечно-съдови нарушения и заболявания, затова кардиолозите съветват те да спазват някои правила в студеното време.

„Тази сутрин е минус 7 градуса в София, но се усеща като минус 17. Това означава значително охлаждане при излизане навън. Тези от нашите пациенти, които знаят, че имат исхемична болест на сърцето и са усещали гръдна болка, вероятно са били предупредени от своите лекари, че при излизане от топло на студено биха могли отново да имат подобни оплаквания: тежест в гърдите, по-силна болка, дискомфорт", обясни в предаването „Преди всички“ д-р Михаела Михайлова, кардиолог от Център „Градска кардиология“ и преподавател в Медицинския университет в София.

За тази група хора д-р Михайлова препоръчва освен редовния прием на лекарствата и топлите дрехи, преди излизане да впръскват под езика нитрат спрей, който да им помогне „да преодолеят този първоначален шок“.

Пациентите с високо кръвно могат да установят, че дори при редовно лечение и регулирана хипертония има тенденция за повишаване на стойностите на кръвното в студените дни.

Особено рисково е за хора, които не знаят още, че са пациенти. Това са хора над 50. Това може да бъде първи симптом и един прекрасен слънчев мразовит ден да се превърне в деня, в който някой е получил инфаркт“, коментира д-р Михаела Михайлова.

Д-р Михайлова сподели своите наблюдения от амбулаторната си работа с пациенти, които не са толкова тежко болни, за да се налага прием в болница. Голяма част от тях са преминали през Covid-19.

Около 60% от тях имат поне малък перикарден излив след прекараната вирусна инфекция. Това не е тежко състояние, но пациентите се притесняват, просто трябва да мине време. С малко допълнителна терапия това ще изчезне.“

При депресията и тревожността се усеща нарастване на случаите, отбеляза кардиологът.

Много млади хора идват на профилактичен преглед, но след това те споделят, че имат определени усещания от типа на тревожни разстройства, панически атаки. Всички сме поставени в доста хронично напрежение вече повече година и няма начин да не се отрази – и на нас, и на пациентите ни.“

Много често проблемът не е кардиологичен, а емоционален и психологически, допълни Михаела Михайлова.

„Моят съвет е - при най-малкото усещане, че нещо става със сърцето, хората да си правят изследвания.“

Подходящо е да се направи холтер ЕКГ, 24-часово безболезнено изследване на сърдечната дейност, както и ехокардиография, която показва структурата на сърцето и как то функционира.

В условията на коронавирусна инфекция хората със сърдечно-съдови заболявания трябва стриктно да спазват терапията си и ако е необходимо тя да бъде допълнена със средства, които да намалят холестерола, кръвосъсирването, ритъмните нарушения, поясни кардиологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04