Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск

Стойчо Кацаров: Правителството трябва да плати здравните осигуровки

Хасан Адемов: Управляващите нямат воля за законодателни промени заради проблема

Има ли законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск?

Защо хората, които са в неплатен отпуск заради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой трябва да ги поеме? Можем ли да говорим за законодателен пропуск и дали той може да бъде запълнен, ако неплатеният отпуск заради Covid ограниченията не е описан нито като по вина на работника, нито по вина на работодателя, то тогава кой трябва да покрие здравните осигуровки на служителите, когато бизнесът им е затворен?

Това самите работници ли са, както съветват от социалното министерство? Според социалния министър хората трябва да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение.

„Според мен има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка“ - посочи в „Хоризонт до обед“ Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването.

Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.

В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск", каза още Стойчо Кацаров.

Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството. 

От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства -  да станат около 30 лв. компенсациите", коментира още д-р Кацаров.

Според него корекции в закона са необходими, каквото и да се реши.

"Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровк, според закона и Кодекса на труда, но законодателен луфт има за сегашната ситуация на пандемия", коментира темата пред БНР и д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.


"Трябва да уточним, че когато лицето само е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната ситуация - правото за един месец неплатен отпуск, после беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за извънредното положение този срок се удължава до 90 дни.

В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, но не се предвижда същата хипотеза и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото осигуряване, който приехме преди малко.

БГНЕС

Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. След вашата покана информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе."

Адемов допълни, че в момента, ако в рамките на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един друг текст в Закона здравното осигураване, който казва, че когато има начислени дължими, но неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени компенсации - което също е абсурдно. И друго абсурдно, прието миналото година - на робатодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там - а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки?  това коментира още Хасан Адемов.

Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Людмил Илиев

Людмил Илиев: Законопроектът на ИТН за промени в НК ще доведе до рискове за журналистите

"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс  за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..

публикувано на 09.10.25 в 15:19
Арпи Масихи и Мартин Ценов

Аутизъм: Не страда детето, страда цялото семейство - всеки има нужда да бъде обгрижен

Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..

публикувано на 09.10.25 в 12:30

Инж. Валентин Чамбов: Спешни промени, за да намалим пораженията от горските пожари!

Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..

публикувано на 09.10.25 в 10:35
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените в София. С колко?

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор.  Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..

публикувано на 08.10.25 в 09:22

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30