Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Физика на изтънелия свят или за плътността на младата българска поезия

18-годишният Александър Габровски разказва за стихосбирката си „И скакалците сънуват“



Някъде бях чел, че и скакалците сънуват

Тази вечер
един човек сънува,
че е скакалец,
че прехвръква,
подскача из шумоляците,
жълти треви
безгрижен и чист,
свободен от работа,
жена и деца,
от задължението си да мие чиниите
всяка вечер,
след като те се нахранят.
Тази вечер
един скакалец сънува,
че е човек,
че си има ръце и крака
с по пет пръста,
ходи на работа,
живее с жена и деца,
мие чиниите, след като те се нахранят.
Що за интересно битие - 
си мисли скакалецът.

Това е откриващата творба в новата книга на младия поет Александър Габровски.
Стихосбирката със заглавие „И скакалците сънуват“ излезе наскоро. Трудно може да не забележим как поетичната мелодика извира и скача от страниците. Като скакалец.
Младият стихоплетец пише от много малък, побеждава в редица национални литературни конкурси.  През 2018/2019 г. печели националната стипендия „С усилия към звездите“ към фондация „Културни перспективи“. Това събитие среща Габровски с писателя Георги Господинов.
Георги Господинов

„Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами“, пише Господинов в бележка на задната корица на книгата. Той е редактор на стихосбирката, ментор и откривател на 18-годишния Александър.

Скакалците започват да скачат

„Най-хубавото на всеки нов поет е, че той се появява без да пита, без да го подготвят институции, без да има очакване за него. И това е прекрасно.“, казва Георги Господинов и си спомня за изгряването на Александър Габровски:
„Когато има талантлив човек, той веднага си създава откриватели около себе си. Радостта за мен беше да забележа, че в неговите стихотворения има и добро, и лошо. Той беше на 16 г., когато изпрати творбите си. Имахме доста колебания, защото когато залагаш на много млад човек не знаеш дали златните песъчинки са само песъчинки, или от тях може да се направи малка пирамида, нещо по-голямо. Дали това е просто изблик на някаква възраст и няма ли после да спре?“ Не, няма.

Анатомия на откритието

„Процесът беше дълъг - доста редактирахме, махахме, слагахме, рязахме. Ако някой има романтичната представа, че просто сядаш и написваш 30 гениални стихотворения без да има нужда да се работи много над това, това е малко измамна представа“, казва Георги Господинов. 
По думите му важна част от работата с младия поет са разговорите за литература. Александър получава съвет: „В началото е много четене, ама наистина много. Всякакви извинения от типа - „не чета, за да не се влияя“, не важат. Напротив - четенето изработва език, чувствителност към думите.“

Малък, но важен списък за четене от прохождащи поети:

„Атанас Далчев, Христо Фотев, Иван Теофилов, както и съвременна поезия. От световната поезия бих препоръчал Бродски, Томас Елиът, Лорка, съвременна английска и американска поезия, Жак Превер. Ето един малък списък за начало", съветва Георги Господинов.

Премълчаното говори повече от написаното

„Съветваше ме да не обяснявам, а да оставя загадка за читателя, значението на някои от стихотворенията“, разказва Аександър за работата с Георги Господинов. Поетът допълва, че преди е обичал да наслагва в произведенията си много епитети, много образи. С времето обаче стиховете му стават по-кратки: „Това скъсяване беше естествен процес - работа с премълчаното, което е много важно в поезията.“ 

Александър споделя, че поетичната муза го спохожда в час, по улицата, навсякъде. „Най-интересно е вечер, когато човек си легне. Съзнанието се отпуска и започват да изплуват всякакви неща, които през деня си чул. Тогава си на границата между съня и будното състояние. Виждаш картини и просто изкача нещо. Ставаш, трябва да го запишеш. На сутринта може дори да не разбереш какво си имал предвид.“

Младият поет пише, но и чете. „В момента редувам съвременна с класическа литература. Последно прочетох „Лолита“ на Набоков и „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера. 

От създаване на поезия към любимите малко по-дълги жанрове. В момента Александър пише разкази: „Падам си доста по Сюрреализма, но се опитвам до известна степен да го държа приземен. Последният разказ, който писах, беше за производител на сънища. Той създава различни илюзии, като ги взима от бунището за кошмари, където хората захвърлят своите най-смущаващи представи. Той ги събира и ги опитомява, опитва се да ги превръща в нещо друго, като запазва индивидуалността им."

Индивидуалност със сигурност не липсва на Александър, но къде се крие магията на създаването на поезия, как така младите поети четат нас през стиховете си и останало ли е нещо за четене?

Георги Господинов: Александър има в стихосбирката си едно стихотворение, в което се казва „и нас някога ще ни открият, ще ни позлатят“. Надявам се, че за младите не се превръщаме в мигновени изкопаеми, а има какво да прочетат в нас. Ако има нещо, ще ми се то да е усърдието, с което не сме се отказали да вървим по пътя, по който сме си избрали. Това е доста дълъг път - пътят на писането. Не е работа с внезапно хрумнала ни и прекрасна метафора, след което зарязваме, получаваме десет минути внимание и нататък вече ни омръзва. Това е път, при който има дълго стоене сам вкъщи, дълга битка и работа с дума, която не ти идва. След това това трябва да застанеш и да продължиш да стоиш зад това, което си написал. В добрия случаи след теб тръгват читатели - хора, за които ти по някакъв начин се чувстваш отговорен. И това е тежест - да напишеш следваща книга, която да не е по-лоша от предишната. Това са неща, които вече и на Александър му предстоят. 

Изтъняване и уплътняване на света

Георги Господинов разкрива подробности около избора на заглавие за поетичната книга на Александър Габровски. „До последно се чудихме между двете фрази - „И скакалците сънуват“ или „Изтъняването на света“. В крайна сметка решихме да е първото, защото пасва много на стила и на смяната на гледни точки, която Александър прави в тази книга. Мисля, че и читателите уловиха смисъла - колко е важно това усещане за изтъняването на света“. 

Младите поети ли са тези, които трябва да го уплътнят, пита „Изотопия“. Отговаря й авторът на „Физика на тъгата“: 
„Всички ние, защото става въпрос за изтъняването на смисъла. И младите, и ние сме от тази изтъняваща страна на света. Стоим върху изтъняващия лед на света, така че е необходимо взаимно усилие. Не трябва да забравяме, че всички сме в една лодка и няма извинение нито за едните, нито за другите. 

Цялото интервю с младия поет Александър Габровски и с писателя Георги Господинов може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23