Китайският космически апарат „Тянвън-1” се състои от орбитален модул, спускаем апарат и планетоход за изследване на повърхностния пласт на планетата, атмосферата и климата. Той ще се приземи през май или юни. Оборудван е с четири слънчеви панела, работният му режим е изчислен за три месеца, ще направи снимки и ще помогне за картографирането на Марс.
Само Съединените щати досега са успели да осъществят кацане в тежките условия – вече девет пъти, като се започне от мисиите „Викинг“ през 70-те години на миналия век. На Марс сега работят американският спускаем апарат „Инсайт“ и вече два планетохода – „Пърсивиърънс“ и „Кюриосити“, а осем други мисии са на орбита – три американски, две европейски, една индийска и от този месец – една китайска и една арабска, на Обединените арабски емирства. Със сондата им „Амал” – „Надежда”, те освен че искат да се докажат като космическа сила поставят и началото на амбициозна програма, целяща заселване на планетата в следващите 100 години. Първата им мисия сега ще се фокусира върху изследването на атмосферата. Научната програма на мисията на Емирствата е разработена с помощта на НАСА. Американската мисия „Марс 2020“ на стойност 3 милиарда долара, основната част от която е роувърът „Пърсивиърънс“, ще изследва района на кацане, ще оцени доколко обитаема може да е била планетата в миналото, ще търси признаци за древен живот, ще събере проби, които да бъдат върнати на Земята от бъдеща мисия и ще тества технология за преобразуване на въглеродния диоксид в атмосферата на Марс в чист кислород. Марсоходът е оборудван с лазери, камери и дори миниатюрен хеликоптер, който ще осъществи първия полет на Марс – на милиони километри от Земята, както и микрофони, с които за първи път ще чуем как звучи планетата. А едно от последните добавени неща е алуминиева табелка със символа на медицината – жезълът на Асклепий, в знак на почит към медиците на първа линия в борбата с Covid-19.
Планетата с цвета на кръвта и на огъня и с името на римския бог на войната, днес обединява човечеството. С какво Марс привлича подобен силен интерес? Мнението на професора по астрономия в Харвардския университет в Кеймбридж, САЩ, Димитър Съселов:
„Марс се явява общ приоритет за много различни държави, бих казал за човечеството като цяло, по простата причина, че е най-близката по условия за живот или ресурси до Земята планета в нашата Слънчева система. Лесно се стига до Марс, лесно се каца, лесно се изследва повърхността на планетата, която в известен смисъл има много общо с географски терени на Земята. С оглед на ресурсите, Марс има възможности, които не са толкова очевидни на други места в Слънчевата система. Може би за следващите две или три столетия Марс е най-очевидното и лесно за заселване място отвъд нашата Земя в Слънчевата система. От моя гледна точка това е бъдещето на човечеството - един ден да има не само учени и астронавти на повърхността на Марс, но също така и хора, които да живеят там постоянно. Аз желая пълен успех на всички космически мисии, независимо от кои страни са, защото е очевидно, че успешното бъдеще на човечеството е в Космоса“.
Общата точка между трите мисии е търсенето на отговора на въпросите имало ли е живот на Марс и може ли планетата да бъде обитавана от хората. Евентуално потвърждение на вероятността да съществува живот на Марс несъмнено ще разбуни духовете в научните среди по цял свят. Д-р Матю Хойнацки от Планетарния научен изследователски институт с нестопанска цел, базиран в Тусон, Аризона:
„За трите страни мисиите имат различно значение. Съединените щати за първи път ще върнат проби, ще се изучи геологията, с което може да се разбере дали планетата може да бъде обитавана. Интересно е също така какво е било поведението на водата в ранната история на Марс. Най-вече търсим следи от живот. Пробите ще имат огромно значение за човечеството, те ще бъдат споделени с различни нации по света. Другите две мисии са в по-голяма степен израз на национална гордост, натрупване на опит и изграждане на инфраструктура за провеждането на планетарни проучвания. Но това е фантастичен успех за Китай и арабската общност”.
Как получените данни от тези мисии ще помогнат в бъдещото изследване на Марс и Слънчевата система като цяло? Коментарът на проф. Димитър Съселов:
„Трите мисии, които пристигнаха на Марс тази зима имат различни цели. Например тази на Обединените арабски емирства изследва климата, намира се на висока орбита и от там се вижда цялата повърхност. Мисията на Китай ще спусне планетоход през май и ще изследва част от повърхността, която не е била изследвана досега, което е много интересно. Голямата лаборатория - тази, подготвена от НАСА, ще изследва за първи път почви и седименти в кратера „Джезеро“, който в миналото е бил голямо езеро. Целта е да се провери дали има свидетелства за съществуването на живот на Марс в ранната история на планетата. Това, което знаем от геологическото изследване от орбита на този терен, е, че в ранната история на Марс - преди около 4 милиарда години, там е имало езеро с вода, подобна на тази в езерата на Земята по това време. Вижда се делтата на голяма река, от която са останали седименти и до днешни дни. Обикновено, когато се наблюдават такива географски терени на Земята, дори отпреди 3 милиарда години, се вижда, че в почвите, седиментите и скалите има остатъци от съществуването на микроби. Надяваме се, че изследването на Марс ще ни даде подобни данни. Ако не намерим свидетелства за съществуването на марсиански живот, на микроби, то поне ще имаме възможност да видим какви са химическите реакции и седиментите, които се образуват при условия, подобни на тези на ранната история на Земята, преди началото на живота. От тази гледна точка, не само за Марс, но и за изследване на цялата Слънчева система изобщо и за разбиране на големия въпрос за произхода на живота, резултатите от тази мисия на НАСА са изключително важни, бих казал дори исторически“.
Какво е значението на тези мисии коментира д-р Матю Хойнацки:
„Имайки предвид Съединените щати и партньорите й, ще е върховно постижение да се донесат проби от Марс на Земята без пряката намеса на хора в Космоса. Тези проби ще допринесат за познанието ни за геологията на Марс и вероятно за астробиологията на планетата. Но освен преките данни, които се получат, като например засичане на минерали от сондите, важен е и инженерният опит и изпълнението на полетите на тези три сложни мисии. През повечето време това е много скучно, не се получават никакви данни. Вместо това трябва да поддържаш апарата в стабилно състояние, да го насочваш към Слънцето, за да се зареди през соларните панели. Съединените щати вече имат опит с роувъри – например „Кюриосити”, който все още работи на Марс. А „Пърсивиърънс” е както много подобен на него, така и много различен, заради системата за събиране на пробите. Интересно и за трите мисии е, че инструментите на тях не са от най-ново поколение, а са разработени през 2012-а например. Предизвикателството е как да обновим тези мисии, да съхраним и съберем повече данни, които да върнем на Земята”.
Какво може човешката цивилизация да очаква през следващите десетилетия в областта на космическите изследвания? Д-р Матю Хойнацки:
„Това е страхотен въпрос и отговорът е обширен. Полетите в Космоса се комерсиализират, а цената на извеждане в орбита на апарати пада. Това ще улесни провеждането на повече научни експерименти. А що се отнася до изучаването на планетите от НАСА и европейските й партньори, мисии ще поемат към Меркурий, Венера, външните планети и газовите и ледените гиганти. Мисията Европа Clipper вече е официализирана и ще е много вълнуващо, че през следващите години ще се отправим към този малък, леден спътник на Юпитер, на който се смята, че има океан под ледената обвивка на повърхността. Други интересни и далечни дестинации са Титан – луната на Сатурн, едно от малкото тела в нашата Слънчева система с плътна атмосфера. За разлика от Марс, тези светове не приличат на Земята и с това са много интересни и за учените, и за обществото”.
Прогнозата на проф. Димитър Съселов:
„Имайки предвид Марс, с големи надежди смятам, че там ще кацнат много космически кораби с хора. Някои от тях ще организират там постоянна база, а след това още и още бази. Така ще бъде заселена планетата Марс. Тя ще стане втора Земя. Разбира се, до този момент вероятно ще минат повече от 100 години. Надявам се, че в рамките на нашия и моя живот, в следващите 10-20 години, този процес ще започне и ще видим първите хора-марсианци. Това е за мен бъдещето на нашата цивилизация - да успеем да постигнем възможността да живеем на различни планети в Слънчевата система. Разбира се, без да напускаме нашата чудесна и красива планета Земя“.
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..
"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..
В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си . Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие. Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя". Нощният гост днес търси следите,..
Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..