Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще остане ли образованието закотвено за фактите или ще развива ключови умения

Все още не е ясно кога ще се случи дългоочакваната промяна в изпитните формати

Снимка: Pixabay

Дебатът трябва да е не за премахване за външното оценяване в 4 и 10 клас, а дали това оценяване показва на учениците, училищата и образователната система имаме ли качествено образование или не.“ Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Златка  Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение “Образование България 2020-2030”.

„Това е пример, показателен за много случаи от последните няколко години, когато има опит за реформа, но често нейният смисъл или не се разбира, или не се вижда нейната добавена стойност. Така е и в този случай, в който се настоява за промяна или за премахване на външното оценяване в 4 и 10 клас. Не защото не е смислен инструмент, а защото в момента не показва добавената си стойност в този формат“, изтъкна Димитрова.

От няколко години Сдружение “Образование България 2020-2030” изготвя годишен мониторингов доклад с препоръки как българското образование да отговаря на очакванията на обществото за промяна. Промяната на изпитните формати е част от образователната реформа за развиване на ключови компетентности, която е свързана с промени и в учебните програми, и в държавните образователни изисквания, припомни Златка Димитрова.

„Но нашите проучвания досега показаха, че тези промени са били по-скоро повърхностни и не толкова задълбочени. Учителите не получават необходимата подкрепа за това как да преминат към преподаване, което формира компетентности. Когато говорим за промяна на форматите – то върви ръка за ръка с разговора какво очакваме учениците да научат в училище и как подготвяме учителите, така че да могат да подкрепят децата да развиват тези умения, които ще оценяваме у тях.“

Снимка: БГНЕСДори обновените учебни програми в много по-голяма степен все още поставят фокус върху това какво трябва да научи детето, но не и върху това как да работи в сътрудничество, да се аргументира, как да мисли критично, как да прилага креативност, категорична е Златка Димитрова. Според нея става дума за умения, които не биха могли да бъдат оценени в сегашния тестови формат, който оценява предметни знания. „Това са много по-ценни умения, върху които препоръчваме да поставят фокус тези учебни програми.“

На учителите им липсват ясни указания как да определят всяка от деветте ключови компетентности, смята Димитрова. По думите й преподавателите имат много по-голяма яснота какво следва да постигнат за учебното съдържание, отколкото за уменията.

Златка Димитрова даде пример за посоката, в която трябва да се върви. Вместо фактологични въпроси кога се е случило дадено събитие, да се даде за разчитане  диаграма от областите история и география в определен исторически период и да направи изводи от това за определени тенденции или събития, защо са се случили. 

Под въпрос е дали и през учебната 2022/2023 година ще бъдат въведени интегративни изпитни формати. Нормативната уредба просто дава такава възможност, уточни Златка Димитрова. Тя смятау че обществото очаква повече конкретика по този въпрос още отсега.

„Тези формати ще бъдат подложени на обществено обсъждане, но досега виждаме, че не са предприети от МОН стъпки за предварителен диалог.“

Лъчезар Томов  Снимка: Ани Петрова

Д-р Лъчезар Томов е преподавател по математика и информационни технологии на ученици от 8 до 11 клас в Гимназията за древни езици и култури в София. Той използва иновативни техники и методи за работа с учениците. В нестандартните условия на онлайн обучение Томов им дава различни задачи и проекти, решават задачи извън учебния план през канал в YouTube, решават и задачи в група. Използват различни платформи.

Томов разделя нещата на информация и знание – едното е да знаеш кога се е състояла дадена битка, а другото – да можеш да обясниш защо се е случило така, да можеш да формулираш теза и да я защитиш. 

Ползването на факти за мен не е знание. Основният проблем за мен е именно в това, че в България се е насочило образованието към технология, а не към знания.“

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51

Търговията с домашни любимци - бизнес за милиони

Международната организация за защита на животните "Четири лапи" съобщи, че 80% от кучетата, които се продават на пазара в Европа, не могат да бъдат проследени до проверени и легални източници . Това на практика означава, че няма информация каква е историята на животното и в какви условия е родено и отглеждано до продажбата. Оказва се, че..

публикувано на 20.11.24 в 09:41

Увеличават се участниците в движението "100-те национални обекта"

Преди дни в София се състоя церемонията по награждаване на печелившите участници в Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" . В списъка на годишната игра с награди участваха общо 2468 притежатели на отличия.  Тази година участниците в движението се увеличават с около 50 000, а от създаването му през 1966 г...

публикувано на 19.11.24 в 12:13