Извън идилията, извънградските условия крият по-голям риск, отколкото си даваме сметка, посочи тя и даде пример - във Франция например едни от най-страдащите от ракови заболявания са земеделските работници, заради излагането им на въздействието на пестициди и различни химикали. В много от изследванията става ясно, че това да имаш човек до себе си значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, повишава продължителността в живота, допълни Велислава Петрова.
В контраст с микроморт - статистическия „шанс“ да намерим смъртта си всеки един ден, със същия успех бихме могли да мислим каква е възможността ни да оцелеем всеки ден – би звучало по-приемливо и не толкова мрачно, смята гл. ас. Галя Гончарова от от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В последните години и с Covid пандемията се повиши интересът към смъртта, по чисто естествени причини. Всички ние имаме познати, починали от Covid, пък и непрекъснато слушаме статистики за смъртността, отбеляза тя.
Може би това е някакъв опит за контрол над смъртта – като непрекъснато я калкулираме, изчисляваме, вкарваме в таблици. Има елемент на илюзия – когато човек може да изчисли нещо, когато го рационализира, го разомагьосваме, изтъкна Гончарова.
Докато при възрастните усещането за края е по-близо, по-осезаемо, и е логично те да се подготвят за смъртта, за младите това е нещо екзотично, каза още тя. Представата на възрастните хора как да бъдат облечени на собственото им погребение Гончарова тълкува като усилие и мъртвите да останат в света на живите.
„Има един такъв специален термин за социализация на мъртвите. Както и друг – дълготрайна биография, тоест как мъртвите и живите да са заедно в едно общо пространство на паметта. Да не бъде мислен траурът, съответно загубата само по негативен начин.“
Велислава Петрова и Галя Гончарова имат общ проект. Те изследват дали казусите, които ни поставят на ръба на осъзнаването ни, че сме смъртни и крайни – било като човешки същества, като вид или като цивилизация, ни променят, дали ни карат да променим начина си на живеене заедно. Катализатор на изследването бил първият локдаун на пандемията миналата пролет.
Проявата на крайни реакции спрямо епидемията е насочила вниманието им към граничността.
„Наскоро разбрах за познати, близки, които са прекарали една година почти, без да излизат, за да съхранят живота си. И обратното – до факта на пълно отричане: че Covid няма и това е някаква безкрайна конспирация, или пък фаталистично, почти бохемското отношение – така или иначе ще умра, да става каквото ще. Цялата тази нова палитра поведение заслужава специално внимание: за начина, по който ние като човешки същества си предефинираме жизнения смисъл“, коментира Галя Гончарова.
Двете използват метода на биографичното интервю. Прилагат и стандартни за социалните науки методи – архивни документи, фотографии, артефакти, анализ на медийно съдържание.
Преди време Галя Гончарова е участвала в проект за маркирането на житейски фази през ритуали. Изследването е било проведено в Румъния, България и Великобритания.
„Появиха се доста разлики, по отношение на религиозния бекграунд, религиозните системи, които стоят зад системите на траур. В България имаше еднакъв процент на граждански и на религиозни погребения, докато в Румъния погребението беше мислено само като религиозно. В Англия пък търсене на бягство от традиционното английско погребение и развиване на една култура на погребение без Бог“, разказа тя. Така се запознала с практиките на „зелено погребение“ в Германия - прахта на починалия в капсула да се превърне в дърво или да бъде погребан в гора.
„Хората имат най-неочаквани представи за телата си след края“, допълни Галя Гончарова.
Двете гледни точки изслушайте в звуковия файл.
Момчил Кузманов е учител по история в столична езикова гимназия. Освен това той дълги години се занимава с археология , но една от най- любимите му страсти в живота е тежката музика . Той обича да я слуша и да я създава. " Дълги години се опитвах да съчетая археологията с историята , но те са различни направления, чудех се през годините от кое да..
Една разходка в парка, край морето, в паметта и емоционалността, след която вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд.... Това пише поетът Иван Димитров за "Лоно" - новата стихосбирка на Радослав Чичев. Време е да отворим широко прозорците за лирика с поета и водещ от програма "Христо Ботев"..
Преди още да има официално съобщение за идването на новия Ф-16 и полета му, за това съобщиха в социалните мрежи. Къде случайно, къде нарочно снимките му в полет също бяха пуснати там от специален вид хора. Това са спотърите . Те "дебнат" за сега извън районите на летищата, идващите самолети и снимат. Това е хоби. Което може би има..
Спешълти интервю за спешълти кафе . Това ви предлагаме този път в Автономията за слушане. Главният ни герой този път е Йонатан Аначков - Джони . Той има бизнес с пекарна на кафе, както и кафене в центъра на София, в което предлага отбрани висококачествени сортове, придаващи не просто наслада, но и възвишеност на вкуса на тъмната напитка...
Нестинарството, една от най-древните български традиции, влезе под прицела на православната ни църква. Това не се случва за първи път, но сега стана причина за поредното разделение на обществото ни. На 21-ви май, когато по стар стил почитаме Св. св. Константин и Елена, Сливенският митрополит Арсений призова свещеници и православни християни да..
Христо Вътев е председател на Бялото братство, което възстанови къщата на Петър Дънов, в която е живял и Георги Димитров. Всеки ден на столичната улица "Опълченска" №66 къщата е отворена за посетители. 1904 до 1926 година Учителят Дънов е посрещал посетители и е изнасял беседи всяка неделя в 10 часа. Христо Вътев разказва, че..
От 1 юни Международния ден на детето започва лятната ваканция на учениците. Свободното време предоставя безброй възможности за игри и разходки на открито, пътувания, лагери в планината и на морето, срещи с роднини и приятели. Наред с това, съществуват и редица рискове, за които родителите и децата трябва да внимават. За да предпази децата от..
Тази вечер ученици организират Младежки Арт Фестивал "Цветовете на Плевен", едно събитие на Сдружение "ОбзорАрт" , подкрепено от Община Плевен...
Цялото интервю на Диана Янкулова с Тома Биков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
" Основната заслуга е наша и трябва да имаме малко повече самочувствие – всички българи. Има много солидно национално усилие , което продължи в..