Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Смъртта в академичното огледало - какво виждат учените

Снимка: Pixabay

Обикновено си мислим, че заради стреса, трафика, мръсния въздух градът е по-опасното място за живот, в което сме изложени на повече рискове. Всъщност градът е място с по-добра инфраструктура и достъп до по-специализирано лечение. Комбинацията между градските условия и споделения живот в семейна общност се явяват фактори за дълголетие и за намаляване на риска от преждевременна смърт. Това обясни в предаването „Изотопия“ д-р Велислава Петрова от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Извън идилията, извънградските условия крият по-голям риск, отколкото си даваме сметка, посочи тя и даде пример - във Франция например едни от най-страдащите от ракови заболявания са земеделските работници, заради излагането им на въздействието на пестициди и различни химикали. В много от изследванията става ясно, че това да имаш човек до себе си значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, повишава продължителността в живота, допълни Велислава Петрова. 

В контраст с микроморт - статистическия „шанс“ да намерим смъртта си всеки един ден, със същия успех бихме могли да мислим каква е възможността ни да оцелеем всеки ден – би звучало по-приемливо и не толкова мрачно, смята гл. ас. Галя Гончарова от от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Снимка: БТА

В последните години и с Covid пандемията се повиши интересът към смъртта, по чисто естествени причини. Всички ние имаме познати, починали от Covid, пък и непрекъснато слушаме статистики за смъртността, отбеляза тя.

Може би това е някакъв опит за контрол над смъртта – като непрекъснато я калкулираме, изчисляваме, вкарваме в таблици. Има елемент на илюзия – когато човек може да изчисли нещо, когато го рационализира, го разомагьосваме, изтъкна Гончарова. 

Докато при възрастните усещането за края е по-близо, по-осезаемо, и е логично те да се подготвят за смъртта, за младите това е нещо екзотично, каза още тя. Представата на възрастните хора как да бъдат облечени на собственото им погребение Гончарова тълкува като усилие и мъртвите да останат в света на живите.

Снимка: Pixabay

„Има един такъв специален термин за социализация на мъртвите. Както и друг – дълготрайна биография, тоест как мъртвите и живите да са заедно в едно общо пространство на паметта. Да не бъде мислен траурът, съответно загубата само по негативен начин.“

Велислава Петрова и Галя Гончарова имат общ проект. Те изследват дали казусите, които ни поставят на ръба на осъзнаването ни, че сме смъртни и крайни – било като човешки същества, като вид или като цивилизация, ни променят, дали ни карат да променим начина си на живеене заедно. Катализатор на изследването бил първият локдаун на пандемията миналата пролет.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проявата на крайни реакции спрямо епидемията е насочила вниманието им към граничността.

„Наскоро разбрах за познати, близки, които са прекарали една година почти, без да излизат, за да съхранят живота си. И обратното – до факта на пълно отричане: че Covid няма и това е някаква безкрайна конспирация, или пък фаталистично, почти бохемското отношение – така или иначе ще умра, да става каквото ще. Цялата тази нова палитра поведение заслужава специално внимание: за начина, по който ние като човешки същества си предефинираме жизнения смисъл“, коментира Галя Гончарова. 

Двете използват метода на биографичното интервю. Прилагат и стандартни за социалните науки методи – архивни документи, фотографии, артефакти, анализ на медийно съдържание.  

Преди време Галя Гончарова е участвала в проект за маркирането на житейски фази през ритуали. Изследването е било проведено в Румъния, България и Великобритания.

„Появиха се доста разлики, по отношение на религиозния бекграунд, религиозните системи, които стоят зад системите на траур. В България имаше еднакъв процент на граждански и на религиозни погребения, докато в Румъния погребението беше мислено само като религиозно. В Англия пък търсене на бягство от традиционното английско погребение и развиване на една култура на погребение без Бог“, разказа тя. Така се запознала с практиките на „зелено погребение“ в Германия - прахта на починалия в капсула да се превърне в дърво или да бъде погребан в гора.

„Хората имат най-неочаквани представи за телата си след края“, допълни Галя Гончарова. 

Двете гледни точки изслушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ВМА е с изцяло реновиран Център по трансфузионна хематология

ВМА е с изцяло реновиран Център по трансфузионна хематология. Създаден преди 30 години той обезпечава с кръв и кръвни продукти столичната военна болница и въоръжените сили. Да защитава живота и здравето на пациентите, обезпечавайки ги с кръв и кръвни продукти, е голямата мисия на Центъра за трансфузионна хематология още от..

публикувано на 02.06.24 в 07:50

В манастира "Св. св. Петър и Павел" започнаха честванията за 150-годишнината от създаването на първата семинария у нас

С откриването на музейна експозиция и с валидиране на историческа пощенска марка в манастира „Св. св. Петър и Павел“ до Лясковец започнаха честванията за 150-ата годишнина от създаването на първата семинария у нас – Петропавловската.  Имали сме духовно образование още преди освобождението, подчерта великотърновският митрополит..

публикувано на 02.06.24 в 07:10

Доброволци от Турция помагат на "Млади изследователи за младежко развитие" за екологично земеделие

"Млади изследователи за младежко развитие" се заеха да развиват екологично земеделие край Смолян. Със същите тези младежи сме ви срещали. Те облагородиха пространството над каскадите в новия център на Смолян и го изрисуваха с красиви графити. Поставиха табели с призиви за опазване на града и зелените пространства. Почистиха и украсиха с..

публикувано на 02.06.24 в 07:03

Радиоактивните глигани на Европа

Обичате ли глиганско като Обеликс? Може би като на пълничкия галски воин, който никак не се радва да му казват, че е пълничък, печеното диво прасе ви се услажда, но внимавайте: от три десетилетия глиганите в Европа са твърде радиоактивни . Предупреждението в "Изотопия" отправи Георг Щайнхаузер, професор по радиохимия и физична..

публикувано на 30.05.24 в 10:18
Дария (10 клас), София и Катя  (5 клас) и Елена Волкова от Украинския образователен център и

Да завършваш учебната година в изгнание: как приключва годината за учениците в Украинския образователен център в София

Украинският образователен център в София се готви за приключване на учебната година. Като за украинци, напуснали държавата си, за нас е гордост, че нашите деца успяха да завършат учебната година, да съхранят своята идентичност, език, култура и вяра, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Елена Волкова, юрист и мениджър комуникации в..

публикувано на 29.05.24 в 10:54
Нощ на звездите

Броени дни преди "Нощ на звездите" - среща с трима от финалистите

Остават броени дни до 13-ото издание на "Нощ на звездите" . Спектакълът ще бъде на 1 юни. Фондация "Енчо Керязов" ще отличи талантливи деца в областта на спорта, образованието, изкуствата и иновациите. Над 1000 са били кандидатурите за тазгодишния конкурс. Предаването "Хоризонт до обед" покани трима финалисти в категория "Образование"...

публикувано на 28.05.24 в 11:00

Кой уби Ботев?

148 години след гибелта на Ботев все още се говори за убийството на гениалния ни поет и революционер. Какви са спекулациите по този въпрос и изобщо защо се повдига, са темите, които представя кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева. Един от основателите на Русенския частен революционен комитет и на тайната комитетска поща, която осигурява..

публикувано на 02.06.24 в 08:00