Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смъртта в академичното огледало - какво виждат учените

Снимка: Pixabay

Обикновено си мислим, че заради стреса, трафика, мръсния въздух градът е по-опасното място за живот, в което сме изложени на повече рискове. Всъщност градът е място с по-добра инфраструктура и достъп до по-специализирано лечение. Комбинацията между градските условия и споделения живот в семейна общност се явяват фактори за дълголетие и за намаляване на риска от преждевременна смърт. Това обясни в предаването „Изотопия“ д-р Велислава Петрова от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Извън идилията, извънградските условия крият по-голям риск, отколкото си даваме сметка, посочи тя и даде пример - във Франция например едни от най-страдащите от ракови заболявания са земеделските работници, заради излагането им на въздействието на пестициди и различни химикали. В много от изследванията става ясно, че това да имаш човек до себе си значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, повишава продължителността в живота, допълни Велислава Петрова. 

В контраст с микроморт - статистическия „шанс“ да намерим смъртта си всеки един ден, със същия успех бихме могли да мислим каква е възможността ни да оцелеем всеки ден – би звучало по-приемливо и не толкова мрачно, смята гл. ас. Галя Гончарова от от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Снимка: БТА

В последните години и с Covid пандемията се повиши интересът към смъртта, по чисто естествени причини. Всички ние имаме познати, починали от Covid, пък и непрекъснато слушаме статистики за смъртността, отбеляза тя.

Може би това е някакъв опит за контрол над смъртта – като непрекъснато я калкулираме, изчисляваме, вкарваме в таблици. Има елемент на илюзия – когато човек може да изчисли нещо, когато го рационализира, го разомагьосваме, изтъкна Гончарова. 

Докато при възрастните усещането за края е по-близо, по-осезаемо, и е логично те да се подготвят за смъртта, за младите това е нещо екзотично, каза още тя. Представата на възрастните хора как да бъдат облечени на собственото им погребение Гончарова тълкува като усилие и мъртвите да останат в света на живите.

Снимка: Pixabay

„Има един такъв специален термин за социализация на мъртвите. Както и друг – дълготрайна биография, тоест как мъртвите и живите да са заедно в едно общо пространство на паметта. Да не бъде мислен траурът, съответно загубата само по негативен начин.“

Велислава Петрова и Галя Гончарова имат общ проект. Те изследват дали казусите, които ни поставят на ръба на осъзнаването ни, че сме смъртни и крайни – било като човешки същества, като вид или като цивилизация, ни променят, дали ни карат да променим начина си на живеене заедно. Катализатор на изследването бил първият локдаун на пандемията миналата пролет.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проявата на крайни реакции спрямо епидемията е насочила вниманието им към граничността.

„Наскоро разбрах за познати, близки, които са прекарали една година почти, без да излизат, за да съхранят живота си. И обратното – до факта на пълно отричане: че Covid няма и това е някаква безкрайна конспирация, или пък фаталистично, почти бохемското отношение – така или иначе ще умра, да става каквото ще. Цялата тази нова палитра поведение заслужава специално внимание: за начина, по който ние като човешки същества си предефинираме жизнения смисъл“, коментира Галя Гончарова. 

Двете използват метода на биографичното интервю. Прилагат и стандартни за социалните науки методи – архивни документи, фотографии, артефакти, анализ на медийно съдържание.  

Преди време Галя Гончарова е участвала в проект за маркирането на житейски фази през ритуали. Изследването е било проведено в Румъния, България и Великобритания.

„Появиха се доста разлики, по отношение на религиозния бекграунд, религиозните системи, които стоят зад системите на траур. В България имаше еднакъв процент на граждански и на религиозни погребения, докато в Румъния погребението беше мислено само като религиозно. В Англия пък търсене на бягство от традиционното английско погребение и развиване на една култура на погребение без Бог“, разказа тя. Така се запознала с практиките на „зелено погребение“ в Германия - прахта на починалия в капсула да се превърне в дърво или да бъде погребан в гора.

„Хората имат най-неочаквани представи за телата си след края“, допълни Галя Гончарова. 

Двете гледни точки изслушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00