"Има една стара германска традиция, че срещите в сряда са един вид на хора, които има какво да си кажат и се харесват, имат възможност да дискутират по актуални въпроси, затова много се радвам, че днес, в сряда, съм в това студио". Това каза пред БНР негово превъзходителство Кристоф Айххорн, посланик на Германия в България. Той е и тясно свързан с радиото, журналист, модератор и репортер в Радио ARD, следвал е история, публично право, европейско право, международно право и политология. Дипломацията го отвежда от Москва през Вашингтон до София.
Тема на разговора е как упражняваме свободата и дали се възползваме от нея, за изборите и за независимите медии.
"Сряда е добър ден да се говори за свобода, защото свободата е важна тема и така разговорът може да продължи до следващата сряда. Ще ви разкажа една лична история - бях на 16 и произхождам от Западна Германия, бяхме на гости в ГДР, там се запознах с 16-годишно момиче и тя сподели, че не може да пътува, където поиска, че трябва да чака да стане на 60 години, за да може да пътува. Тогава разбрах какво значи наистина свободата".
В предаването "Хоризонт до обед" той сподели още:
"Бранденбургската врата е символ на загубената и отново намерената свобода. Тя е символ и за германците, и за цяла Европа. Когато светът се отвори, всички имахме големи надежди за бъдещето и разбрахме, че е изключително важно да запазим тази свобода, това основно чувство, което ни събира всички нас в Европа".
По повод отношенията между България и Македония, страни, които не се сближават, а дори се отдалечават, германският посланик коментира:
"Като член на европейското семейство, а това са както българите, така и германците, ако погледнем ситуацията на Балканите, на мен ми се появява една лична история отново - баща ми произхождаше от една полска в момента територия, а майка ми - от една част на Германия, която сега е част от Русия. Искам да кажа, че всички ние имаме трески за дялане. Възприех едно много важно чувство от родителите си - доникъде няма да стигнем, ако се опитваме непрекъснато да връщаме времето назад - трябва да научим своите уроци, но трябва да живеем живота си напред - за всички около нас европейски страни. Да преодолеем емоциите и да вървим всички в една посока, за да имаме едно добро бъдеще. Зная, че много българи мислят като мен".
Във връзка с предстоящите избори германският посланик заяви:
"Всеки дипломат трябва да работи с всяко правителство и с всички политически сили, в страната, в която работи и живее. Като член на ЕС България ни е близък партньор и Германия ще продължи да работи също в толкова тясно сътрудничество както с новия парламент, така и с новото правителство, както и досега. Българските граждани избират бъдещите управници. Политическото бъдеще на България се решава от българите. Партиите също очакват един по-силен парламент с доверие на обществото към него".
Посланик Кристоф Айххорн посочи още, че върховенството на закона е от централно значение за доверието на гражданите, за чуждестранните инвеститори, за развитието на страната изобщо.

Във връзка с независимостта на медиите в България и във връзка с промените в Закона за радиото и телевизията, според които се предвижда нов принцип на финансиране за БНР и за БНТ - не както досега на час програма, а според нетните разходи, посланикът на Германия заяви:
"Като бивш радио журналист и приятел на България бих казал, че се зарадвах, че българският парламент и правителство се обърнаха към нас за експертна помощ. Американски колеги също консултираха промените в закона. Всеки може да види тези мнения в интернет. Но едно нещо е много важно - нашата роля беше да предоставим експерти, а не да напишем българския закон. Очаква се промените да се приемат преди изборите. Според мен това ще бъде една много добра основа за управлението както на БНР, така и на БНТ, за стабилно и дългосрочно финансиране, една много добра основа за независимостта на тези две медии и изключително важен сигнал за медийната свобода".
Интервюто с посланик Кристоф Айххорн можете да чуете звуковия файл.

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Следващата история, за която ще говорим започва в Буенос Айрес . На прага на манастир се появява малката Фабиола, оставена в кутия за обувки. Годините минават, а младата жена развива интерес към обувките и страст към танците. Докато не се появява дъщеря ѝ Кармелита. Двете поемат на пътешествие, което ги отвежда при нетипичното население..
Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар . Празнуваме Деня на българския лекар..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..