Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Балкански синдром - реки, пълни с боклуци

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Имало едно време една вълшебна река. Един ден по нея потекли пластмасови бутилки, на следващия хладилници, на третия ръждясали консерви и стари мебели ... За съжаление така звучи приказката за балканските реки, превърнали се в плаващи сметища, тъй като управлението на отпадъците е проблем в много от страните на Балканския полуостров
По река Дрина в Босна и Херцеговина, както и притоците й в Сърбия и Черна гора, плават тонове боклуци. Продължителните зимни валежи повишиха нивото на Дрина и притоците й и довлякоха от бреговете им пластмасови бутилки, ръждясали тенекии, употребявани гуми, стари мебели и други отпадъци.

Близо до източния босненски град Вишеград могат да се видят острови от отпадъци, плаващи по оцветените в изумрудено зелено води, преминали преди това през язовирната стена на местната електроцентрала. Природозащитникът Деян Фуртула наблюдава и оценява екологичното бедствие вече десетилетие. 
"Замърсяването се отразява много пагубно на местното биоразнообразие. Микро частици пластмаса се поглъщат от рибите, които ядем. Липсва ни действаща, пречиствателна инфраструктура. Когато се събере, този боклук се изгаря на общинските бунища, а това означава, че местните жители и дишат пушека от изгорените боклуци."
 Местните власти полагат усилия за отстраняване на отпадъците, но по течението постоянно прииждат нови, довличани и от притоците на Дрина от сръбската и черногорската страна на границата. След обилен дъжд бариерата често се къса и боклуците продължават пътешествието си надолу по реката. 
"Вчера имаше шест-седем хладилника във водата. Но сега преградата се е скъсала и е останал само един. Останалите явно са отплавали до водната електроцентрала надолу по течението. За съжаление всяка година се сблъскваме със ситуацията с плаващите боклуци."
Всяка година между шест и осем кубични метра отпадъци се събират тук, обяснява Дарко Франя, директор на екологичния отдел към водната електроцентрала на Вишеград. 

"Обемът е толкова голям, че бяхме принудени да открием цял нов отдел за почистване, който работи съвместно с инженерите ни. Операциите са скъпи, в зависимост от годината, може да ни струват между пет и сто хиляди евро годишно."
Еколозите алармират за замърсяването на водните пътища вече четвърт век, но трите държави, през които минава реката, само си прехвърлят топката и разменят обвинения. 
"Очаквам да се вземат повече мерки. Миналата година тук във Вишеград имаше среща на министрите на екологията на Черна гора, Босна и Херцеговина и Сърбия, но нищо не стана. Минаха почти две години и проблемът продължава. Надявам се управляващите да осъзнаят какво означава това за здравето ни и местните житгели."
Според заместник министъра по екология на Република Сръпска Светлана Радушан причина за безизходицата е недостатъчното сътрудничество на местно ниво, както и липсата на ресурси за прилагане на европейското законодателство за опазване на околната среда. 
"Трябва да осигурите на хората адекватни средства за управление на боклука. Според оценки само около 60 процента от територията ни е оборудвана с инфраструктура за отговорно изхвърляне на пластмасовите отпадъци. Наистина трябва да увеличим покритието на разделното събиране на боклука в Босна и Херцеговина."

Усилията за изчистване на Дрина в Босна и Херцеговина дори получиха подкрепа от стартъп компания от Германия, която изпрати специален плавателен съд за събиране на отпадъци. Клеменс Файгъл, един от основателите на компанията, заяви, че "шокиращите" картини от покритата с боклуци река ги е мотивирала да се притекат на помощ.
Проблемът със замърсяването на реките е също толкова остър в съседна Сърбия. Природозащитникът Синиша Лакович обикновено организира рафтинг спускане по река Лим, но сега е по-зает с почистването й. 
"Това е регионален проблем и открихме доказателства сред дванайсетте хиляди кубични метра боклук, които наскоро почистихме. Извадихме футболна топка с логото на черногорската футболна федерация и подписите на играчите от националния отбор. Топката е доплавала от Черна гора до река Лим в Сърбия. Ако не я бяхме извадили, щеше да продължи към река Дрина в Босна, а после да стигне и до Дунав в Белград."
По данни на местни неправителствени организации пет общини в Черна гора, две в Сърбия и една в Босна и Херцеговина имат незаконни сметища по бреговете на Лим. Лакович призовава: 
"Смятам, че глобите ще имат ефект. Ако всички, които изхвърлят боклук в реката, се наказваха и глобяваха, хората щяха да се поучат и да разберат, че го правим не само за себе си, но и за бъдещето на децата и внуците ни."

За крути мерки призоваха и унгарските власти, след като придошлите води на реките Тиса и Самош донесоха купища боклуци от Украйна и Румъния. Местните еколози са извадили над 500 кубични метра пластмасови отпадъци от двете реки, обясни инженер Габор Молнар. 
"Колегите ни нагоре по течението броят боклука, който идва към нас. Край Тивадар, едно от селата на Тиса, все още доплават по 50-70 бутилки в минута. Подобни са количествата и в Самош."
Местните жители са най-потърпевши от безкрайното прехвърляне на отговорност между институциите и отчаяно очакват намирането на трайно решение. 28 годишната Едита, финансов съветник, потръпва от отвращение при вида на брега на Лим, където е идвала често като дете. 
"Искам това място да запомни и синът ми. Искам да може да идва да плува тук, да лови риба с дядо си. Силно се надявам това да е възможно и затова ни трябва решение колкото може по-бързо."

Проблемът е сериозен и наболял, а сред основните причини е слабата икономика на балканските държави, което често оставя екологичните проблеми на заден план след усилията за увеличаване на заетостта и индустриалното производство.
Затова и приказката остава с отворен край и в очакване на щастлива развръзка.   

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Коледен бонус от 150 лв. ще получат работещите в столичния "Метрополитен"

Коледен бонус в размер на 150 лева ще  получат работещите в столичния "Метрополитен". Решението е взето след среща на транспортните синдикати към КНСБ и КТ "Подкрепа" с изпълнителния директор на предприятието Николай Найденов. Допълните средства ще се изплатят заедно с ноемврийската заплата. От КНСБ съобщиха, че се очаква коледен бонус в същия размер..

публикувано на 26.11.25 в 21:02
Министър-председателят на Северна Македония Християн Мицкоски

Мицкоски отрече да е имало нападение срещу журналиста Владимир Перев

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски отрече да е имало нападение срещу журналиста Владимир Перев, представител на българската общност в Скопие. Според Мицкоски "ако някой реши да се самонарани и да го представи като хибридна атака, това е друг проблем." В интервю за БНР вчера Перев потвърди, че е бил нападнат..

публикувано на 26.11.25 в 20:31

На протест за по-високи заплати в Габрово и в Плевен

В Габрово на протест с искане за 20% увеличение на заплатите от следващата година излязоха служители на Агенцията по заетостта, Инспекция по труда и социални работници. "Ще протестираме толкова дълго, колкото трябва" – заканиха се недоволните. Недоволството от възнагражденията изведе навън служители на няколко държавни институции, които..

публикувано на 26.11.25 в 20:15

Кой и защо спря субсидиите на две български училища в Чикаго?

Български училища в Чикаго, САЩ – "Малко българско училище" и "Малка България" са със спрени субсидии от българската държава . Причината е скандал. Спрените субсидии от МОН, които са една малка част от бюджетите на училищата, е по препоръка на настоящия генерален консул на България в Чикаго Светослав Станков. А поводът за затварянето на..

публикувано на 26.11.25 в 19:27
Вицепрезидентът Илияна Йотова прави изявление пред медиите - 26 ноември 2025 г.

Вицепрезидентът: Никога бюджет не е приеман при такава липса на диалог и арогантно отношение

Наистина споделям този протест, защото с диалог сигурно този бюджет щеше да изглежда много по-добре. Не вярвам в "мантрата", че това е единственият възможен бюджет. Това каза пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова по повод протеста при т.нар. триъгълник на властта тази вечер. Протест срещу Бюджет 2026 в Триъгълника на властта..

публикувано на 26.11.25 в 19:18

Депутатите от бюджетната комисия приеха на второ четене бюджета на НЗОК за 2026 г.

Депутатите от бюджетната комисия приеха на второ четене бюджета на НЗОК за 2026 година Минималните заплати на лекарите и медицинските сестри ще бъдат с фиксирани стойности - 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра. Това гласуваха депутатите от бюджетната комисия, като приеха на второ четене законопроекта за..

публикувано на 26.11.25 в 19:15

Протест срещу Бюджет 2026 в Триъгълника на властта (ОБНОВЕНА)

На площад "Независимост" в столицата се провежда протест, свикан от ПП-ДБ, срещу заложеното в проектобюджета увеличаване на осигурителната вноска и данъка върху дивидентите.  Няколко протеста са обявени днес в центъра на София Борисов: България ще стане член на еврозоната от 1 януари, независимо от протестите "Искам данъците, които плащам,..

публикувано на 26.11.25 в 19:00