Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Добре дошли в света на Studio Ghibli!

Над 35 години чудноватите герои на Миядзаки и компания вълнуват аниме феновете по света

Хаяо Миядзаки и най-емблематичните му герои от света на "Гибли"
Снимка: www.indiewire.com

Източната култура открай време вълнува Западния свят. А за какво се сещаме, когато чуем името на Япония? Императори, самураи, нинджи, гейши, шинтоизъм, сумо, хайку, оригами, икебана, вишни, саке, суши, технологии, иновации и още, и още. Сещаме се обаче и за манга комикси и аниме.

Японското кино дължи голяма част от високата си репутация на анимационните филми, създадени от Студио Гибли".

Героят Тоторо е част от официалното лого на студиото
През 1985 г. се ражда едно от най-великите партньорства в света на анимационното кино.

Кои са личностите в основата на компанията, превърналата се в империя на рисуваните филми?

Създател на манга комикси, аниматор и режисьор, Хаяо Миядзаки е сред най-разпознаваемите японски художници и кинотворци на ХХ век. От малък мечтае да е манга автор, а през 1979 г. получава възможността да режисира първата си пълнометражна анимация „Люпен III: Замъкът на Калиостро“. През 1984-а екранизира собствения си манга комикс „Наусика от Долината на Вятъра“, който го изстрелва към върховете на световната слава. Това всъщност е и първият голям съвместен проект на Миядзаки и Такахата (последния в ролята на продуцент). Въпреки че филмът е част от продукцията на друго японско студио – „Топкрафт“, често e причисляван към творчеството на „Студио Гибли“.

Исао Такахата също е част от елита на японската анимационна киноиндустрия, но – за разлика от Миядзаки – се интересува от посредническата роля и се развива основно като продуцент, сценарист и режисьор. Пътят обаче е дълъг и трънлив. Започва работа в Toei Animation първоначално като асистент в няколко проекта, но дебютът му като режисьор на пълнометражен филм е през 1968 г. с „Хор – принцът на слънцето“. Тук основен аниматор пък е не кой да а е, а бъдещият му голям приятел и партньор Миядзаки. Филмът не постига очаквания висок комерсиален рейтинг и малко след неуспеха Такахата напуска компанията. В периода 1971-1984 г. той работи в още няколко анимационни студия (Shin-Ei Animation, TMS Entertainment, Zuyo Enterprise/Nippon Animation), като и в тях не успява да реализира така желания голям пробив.

Един от най-успешните японски продуценти е Тошио Судзуки. След като през 1972 г. завършва Токийския университет „Кейо“ с диплома по литература, Судзуки започва работа в издателство Tokuma Shoten, което е сред водещите компании за гейминг, аниме и манга. Там той е отговорен редактор в секцията за манга на списанието Asahi Geino. През 1978 г. става редактор в прясно създаденото специализирано списание за аниме Animage. Судзуки се свързва с Миядзаки и Такахата и им предлага в първия брой основна тема да бъде съвместният им проект „Хор – принцът на слънцето“. Изненадващо или не те отхвърлят предложението. Година по-късно Судзуки прави втори опит за публикуване на брой с участието на Миядзаки, след като на бял свят излиза първата му самостоятелна пълнометражна продукция „Люпен III: Замъкът на Калиостро“. Този път списанието е отпечатано и това поставя основите на дългогодишно и много успешно сътрудничество. След като Тошио Судзуки се заема с публикуването на комикса „Наусика от Долината на Вятъра“ в серия от броеве на Animage, Миядзаки приема предизвикателството да екранизира мангата като пълнометражен аниме филм. С успеха му се стига и до създаването на „Студио Гибли“. Ето колко важна е ролята на редактора Судзуки, който впоследствие става основен продуцент и почетен президент на компанията.

От ляво надясно: Хаяо Миядзаки, Тошио Судзуки, Исао Такахата

Какво е особеното в стилистиката на „Студио Гибли“?

Голяма част от героите на „Гибли“ са меко казано странни: родители, превръщащи се в прасетапринцеса войн, отгледана от вълцимомче, което се превръща в драконпрасе, което пилотира самолеткотка автобус, магическа рибка, която става човек. Въпреки тези и всички останали чудати образи в света на „Студио Гибли“, всеки един от героите преминава през богатата палитра от човешки емоции. Зрителите попадат в светове, които припознават като свои – такива, в които се чувстват спокойно и уютно, сливайки реалното с вълшебното. В свое изследване младият канадски режисьор Ейшър Исбръкър нарича този феномен „потапящ реализъм“.

Анимациите се отличават и с характерен рисунък на ръка, който до днес остава непроменен. Изключваме от списъка най-новата продукция на сина на Хаяо Миядзаки – Горо, която вцепени и разочарова почитателите на „Гибли“. Филмът Earwig and The Witch излезе в края на декември миналата година и е първата изцяло компютърна анимация в историята на студиото.

Но нека се върнем в класическия свят на „Гибли“, който продължава да вълнува.


Важно място в историите заема красивата японска природа. В един от най-емблематичните си филми Моят съсед Тоторо“ Миядзаки решава да обърне внимание именно на пейзажите, които го заобикалят.

„В Моят съсед Тоторо“ не изобразяването на тези вълшебни създания беше мой приоритет. Основното вдъхновение дойде от желанието ми да изразя уважението и любовта си към природата, нещо, което по една или друга причина бях игнорирал до онзи момент. Първоначално тази концепция не срещна одобрението на аниматорите. В следващите 10 години, преди да създадем филма, планирах и визуализирах отделните фрагменти, разхождайки се сред природата, и гледах внимателно кои от пейзажите мога да използвам в подобен филм“, споделя Миядзаки в разговор с колегата си аниматор Джон Ласитър.


Докато Миядзаки се доверява на въображението си и потапя зрителя в света на децата, партньорът му Исао Такахата се вълнува от човешките истории. Във филма Гроб на светулки“ те са свързани с реалността на Втората световна война и кошмар, който преживява лично.

„Бях на 9, когато през лятото на 1945 г. Окаяма беше бомбардиран от Американските въздушни сили. Нашата къща също беше уцелена. Аз и сестра ми излязохме заедно и побегнахме (…) Целият град гореше. Истински късмет е, че изобщо оцеляхме. Реших да използвам това преживяване във филма „Гроб на светулки“, пресъздавайки в детайлни сцени нещата, които видях около себе си (…) Смятам, че подобен сюжет има място в света на анимационното кино (…) Мисля, че разширих измеренията на анимацията и мога да кажа, че това е една от най-важните творби в моята кариера“, разказва Такахата в интервю, част от официалното DVD с филма.


Тошио Судзуки също преплита личния си свят със сюжетите на филмите, които продуцира. „Доставките на Кики“ (1989 г.) разказва за 13-годишната вещица Кики, която преминава през особеностите на бурното съзряване. Първообраз на героинята е дъщерята на Судзуки.

„Когато с Миядзаки планирахме филма, предложих сюжетът да се движи около момиче в подрастваща възраст. Търсейки вариант да вникнем в дълбочина в преживяванията на една тийнейджърка, той ми каза: „Имам четирима братя и двама синове. Не знам нищичко за момичешкия свят. Но имам по-добра идея – ти имаш дъщеря.“ Разказах му много за нея, за характера й, за нещата, които я вълнуват, и филмът беше готов. Сами можете да си представите колко личен е той за мен“, отбелязва Тошио.


Повече за вълшебния свят на „Гибли“ чуйте в звуковия файл.


Снимки: www.licensetoblog.com, www.studioghibli.com.au, www.indiewire.com,
                 www.denofgeek.com, www.ifccenter.com, www.dotandline.net

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лоенгрин

Отзвук от Вагнеровия фестивал в Софийската опера

Традиционният Вагнеров фестивал в Софийската национална опера започна на 13-и юни с поредната великолепна премиера на вагнерова опера. След “Рейнско злато“ /2010/, “Валкюра“ /2011/, “Зигфрид“ /2012/, “Залезът на боговете“ /2013/, “Тристан и Изолда“ /2015/, “Парсифал“/2017/ и “Летящият холандец“ /2022/, осмо заглавие беше инкрустирано със златни..

обновено на 18.06.24 в 18:53

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

Във второто издание от 31-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“:  20.05-21.00 ч.: - Започнаха Летните оперни фестивали. Отзвук от “Вагнеровия фестивал“ в Софийската национална опера - Журналистът и опероман Ивайло Спасов разказва за концертното изпълнение на операта..

обновено на 18.06.24 в 17:35
Маргарита Димитрова

Какво да очакваме на 40-ите Празници на изкуствата "Аполония"

С концерт на Симфоничния оркестър на БНР ще бъдат открити 40-ите Празници на изкуствата "Аполония" в Созопол . Това каза пред БНР Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация "Аполония".  "Това, което става в Созопол, са едни много смислени събития, наложени през  "Аполония" и през културния афиш, който всяка година има", добави тя. От..

публикувано на 17.06.24 в 18:55
Ерина Боянова

7 плаката за 7 испански филма

Институтът „Сервантес“ в София ще е домакин на поредица от специално създадени филмови плакати , обединени от името "Кино Испания: Плакати за филми с награди" . Автор на изложбата, която се открива в галерията на института (ул. „Света София“ №3) на 19 юни, сряда, е дизайнера Ерина Боянова.  Проектът представя 7 нови постера, създадени за 7..

публикувано на 17.06.24 в 11:33
Театралните празници

Театралните празници "Невена Коканова" - културното събитие на Ямбол

За 27-и път в Ямбол ще се проведат Театралните празници "Невена Коканова" . За първа година фестивалът ще продължи не пет, а седем дни, като в програмата е включен и премиерен спектакъл на ямболския драматичен театър.   През тази година  Драматичният театър "Невена Коканова" в Ямбол отбелязва 75 години от обявяването си за държавен културен..

публикувано на 17.06.24 в 10:31

Художникът Васил Гайдаров - между сивотата и цвета

Васил Гайдаров е на 30 години. Внук е на художника Вълко Гайдаров. Живее и твори в ателието на дядо си. Авторът влиза водещ по успех в специалност "Графика" на Националната художествена академия, но бунтарската му същност не намира мотивация да завърши своето обучение в академията. Неговият псевдоним е Потрес Арт, рисува основно..

публикувано на 16.06.24 в 08:44

"Свети ми вечно, звезда зорнице" е мотото на концертите на ансамбъл "Зорница"

На 22 и 23 юни от 18.30 ч в голямата зала на Доходното здание в Русе повече от 200 танцьори ще излязат заедно на сцената, за да отпразнуват 55-годишнината на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Зорница". "Свети ми вечно, звезда зорнице" е мотото на концертите, които със сигурност ще препълнят голямата зала на Доходното здание идните събота и..

обновено на 16.06.24 в 04:42