Първият български прототип на мобилен телефон е създаден през 1964

Но 145 години онова, което научаваме „по жицата“, а в последните 30 години и през въздуха, е променяло съдби.Така, както е променило съдбата на Томас Уотсън. Той е бил партньорът на Александър Бел, който е признат като един от официалните изобретатели на телефона. В запис, направен преди близо век, Томас Уотсън, разказва за първото невероятно приложение на телефона. И онези прословути думи от 1876-та година.

„Господин Уотсън, елате веднага, нужен сте ми! Тъкмо когато Александър Бел трябваше да говори за новото устройство, заради движение на ръката му, част от съдържанието на буркан-батерия се разлива върху неговите дрехи. И във вълнението си от този инцидент, той просто каза „Господин Уотсън, елате веднага, нужен сте ми! Машината беше успяла да улови неговото желание, неговият призив за помощ. А аз чух всяка негова дума в слушалката. Установихме, новият предавател работи много по-добре, отколкото сме очаквали. И очевидно тези думи, които бяхме чули по телефона, са с изключително голямо значение. Като имате предвид, че телефонното обаждане никога не е било така важно, особено в спешни ситуации. И всъщност първото съобщение, което прозвуча по линията, беше съобщение за бедствие".

"Когато човешките знания направят една технология възможна, тя се появява почти по еволюционен, по естествен път, което на мен ми се вижда много интересно", каза гл. ас. д-р Христомир Йорданов от Факултета по телекомуникации на Техническия университет вСофия, чиято специалност е комуникационни мрежи.

Той припомни, че през 1660 година е изобретено първото средство за предаване на звук от разстояние, което се състои от две ламаринени чашки, свързани с тел помежду си - детски телефон, който не използва никакво електричество, с механична вибрация предава звук - и свършва в наши дни.

"Приносът на Едисон е, че той е разработил ефективен микрофон - уред, който да превръща механичното трептене в електрически сигнал", подчерта Йорданов.

Дори и идеята за това всеки телефон да си е със собствена батерия може да бъде проследена чак до началото на миналия век, припомня д-р Христомир Йорданов от Техническия университет вСофия.

Възможностите да влизаме в интернет, да правим филми или да играем игри на умните си устройства дават основание на Христомир Йорданов да се съгласи, че новите технологии разширяват понятието телефон.

"Телефонът, това, което си представя Александър Бел и хората от неговото време, практически изчезва".

Преди две години и половина ви разказахме за проекта на Велислав и Мариян за хибридния телефон с шайба, но и със СИМ карта. Тогава Мариян и Велислав бяха ученици в Софийското Технологично училище „Електронни системи“. Сега двамата са студенти, но именно заради това Велислав споделя, че поизоставил проекта.

"Започнах да се занимавам и с други проекти, остана като нещо, което съм правил. Идеята ми хрумна от баба ми, която не се оправяше много с телефоните и се чудеше как да работи с тях".

Баба му сега няма телефон със шайба, но има мобилен с копчета. Велислав споделя, че тя добре се справя с новостите, въпреки сблъсъка на години и технологии. Но от следващите думи на Велислав става ясно докъде технологичната революция, особено в комуникациите, променя и мисленето на човека.

Велислав обещава, че ще се върне към идеята си за безжичен телефон със шайба. Но и допълва, че за 145 години телефонна комуникация много е важно какво казваме.

А дори и наясно с новите технологии, за гл. ас. д-р Христомир Йорданов от Техническия университет в София телефонът си остава чудо.

"Като си представя мрежа от мобилни телефони, мобилни компютри, в главата ми изкача картина на непрекъснато превключващи се транзистори, в едни доста сложни интегрални схеми и това, че цялата система е достатъчно стабилна, за да работи и то да работи изключително добре, за мен се доближава до чудо".