Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Джун Алмейда - откривателката на първия коронавирус

Снимка: БГНЕС

На Международния ден на жената и година след първия регистриран в България случай на Covid-19 историята е на жената, открила първия коронавирус, поразил човека, Джун Алмейда.

„Тя беше изключителен талант, със сигурност заслужава да бъде в зала на славата. Всичко, до което се докосна в проучванията си, се превърна в злато. Без съмнение тя е сред блестящите шотландски учени от своето поколение, но за съжаление беше забравена от мнозина. Ирония на съдбата е, че отприщилата се зараза с Covid-19 отново хвърли светлина върху работата ѝ. Днес резултатите от нея помагат в битката с вируса. Всичко, което Джун направи, е актуално и днес. Методите ѝ все още се ползват и са полезни”. Това казва професорът по бактериология Хю Пенингтън пред шотландския всекидневник The National. В публикация от 19 май 2020 година той определя Джун Алмейда като свой ментор.

Как Джун Алмейда стига до научните висини отговор търсят първо медиите на Острова, при това - едва миналата година. Първо шотландският The Herald на 7 март, преди година и един ден, после Би Би Си на 15 април, а след това и „Нешънъл Джиографик” на 17-и април, до майската статия на The National. 

Джун Долзиъл Харт е родена на 5 октомври 1930 година в Глазгоу. 6-години по-големият ѝ брат умира от дифтерия. Някои предполагат, че именно бактериалната инфекция, причинила семейна трагедия, е сред поводите Джун да се захване с изучаването на различни болести. На 16 години тя напуска училище. Въпреки интереса си към науката родителите ѝ не могат да си позволят да я пратят в университет. Затова Джун постъпва на работа като лаборантка в Кралската болница в Глазгоу. После се мести в лондонската болница „Свети Вартоломей”, където остава до 1954 година. В британската столица Джун завършва образованието си и се омъжва за венецуелския художник Енрике Алмейда. Бързо след това младото семейство, което вече има и дъщеря, се мести в Онтарио, Канада.

Според биографа Джордж Уинтър именно в Института за ракови заболявания на Онтарио Джун Алмейда развива уменията си за работа с електронен микроскоп. През десетте години, в които работи там, създава метод, при който вирусите се визуализират по-добре, като използва антитела

През 1963-а заедно с още двама свои колеги публикуват статия в списание „Сайънс”, посветена на вирусоподобни частици в кръвта на онкоболни. Година по-късно Джун Алмейда вече е доктор на науките. Поканена е да се присъедини към екипа на едно от най-старите и престижни британски медицински училища - това към лондонската болница „Свети Тома”. Там започва да изследва вируса на хепатит Б, както и настинките. Заедно с колегата Тони Уотърсън, който е начело на микробиологичните проучвания и кани Джун да се върне от Канада обратно във Великобритания, както и с д-р Дейвид Тайръл, работят над вирус, наречен В814. Защо той е по-специален? 

Прилича на грипните вируси, но не съвсем. Под микроскопа на Джун всъщност се появява вирус с корона. Поне така изглежда. Подобни частици тя вече е наблюдавала в изследванията си на хепатит при мишките и инфекциозен бронхит при домашните птици.Джун е убедена, че става въпрос за нещо съвсем ново. Първият ѝ доклад по темата обаче е отхвърлен с аргумента:  

„Това са просто нискокачествени снимки на обикновен грипен вирус”.

През 1965 г. авторитетното научно списание British Medica Journal за първи път публикува статия за откритието. Първите снимки на вируса са показани в списанието за обща вирусология две години по-късно, а думата „коронавирус” се ражда след среща между Алмейда, Тайръл и Уотърсън, които наблюдавали красивите и точно изображения под електронния микроскоп на Джун. Те показвали съвсем ясно короната, която всички днес познаваме болезнено добре.  

През 1967-а Уотърсън и Алмейда се местят в Кралското медицинско училище на Лондон. Четири години по-късно Джун открива, че вирусът на хепатит Б има два ясно откроими компонента - външен и вътрешен. 


Последните си години преди пенсия тя прекарва в Института „Уелкъм”, където има няколко патента, свързани с изображенията на вируси.
 
Сред успехите на Джун Алмейда са още първата снимка на вируса, причиняващ рубеола, както и помощта ѝ в края на 80-те - вече като пенсионерка, за микроизображенията на ХИВ вируса, причиняващ СПИН. Тогава разпространението му също е пандемична заплаха, завладяла телата и умовете на хора по цялата планета.

Снимки, правени от нея с електронен микроскоп преди десетилетия, все още са в учебниците по вирусология, а методите й на работа са приложени и в Китай, когато е идентифицирана последната разновидност на коронавируса. Един от учените, които обучава - Албeрт Капикиян, използва уроците ѝ при откриването на норовируса, наричан още „вирус на круизния кораб” и отговорен за небактериалния гастроентерит, който пък е по-известен като „стомашен грип”.  

През 2007-а Джун Алмейда умира на 77 години от сърдечен удар.

През септември миналата година нова лаборатория за Covid тестване в лондонската болница „Гай” e кръстена на Джун.  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18