Следващата история разказва как една от спасените в България жени е помагала на оцелели от лагерите на смъртта деца, да намерят пътя до дома си.
Кураторката на изложби Яфа Меир от Бат Ям е родена в Израел, но спомените в нейното семейство са за лагера Кайлъка край Плевен и за мисия на нейната майка след края на Втората световна война.
„Запазени пощенски картички с изгледи от Рим, Париж, Виена и Берлин, които майка ми е изпращала между 1945 и 1948 - изглеждаха като спомен за красиво тригодишно пътешествие из следвоенна Европа. Доста по-късно, след смъртта на мама, сестра ѝ ми разказа, че тя е помагала на спасените от лагерите на смъртта евреи. Била е част от благотворителната организация „Джойнт“. Всичките бивши лагерници са били с татуиран номер на ръката си, но без каквито и да е било документи. Отстъпвайки от лагерите, началниците им прилежно са изгорили всички възможни списъци с имена.
Майка ми е завършила търговска гимназия в България, където са се изучавали поне три от основните езици на Европа: немски, френски и руски. Освен това, тя говореше свободно испански и полски. Други езици е научила говоримо на място. Задачата й е била да разговаря най-вече с децата на техния език и да научи собственото им име, имената на майка им, баща им, имали ли са братя и сестри и откъде са.
Единственият език, на който било „забранено“ да им говори, бил немският. Децата много се плашели да не попаднат отново във фашистки лагер. Задачата на служителите в мисията била да ги облекат, нахранят и да им издадат удостоверения, подобни на паспорти. С тях те или са се връщали по родните си места, или са отплавали към бъдещата държава Израел.
Много от тези, които се връщали в своите селища, откривали, че в домовете им вече живеят чужди хора. Лагерниците, особено децата, нямали начин да докажат, че това е била тяхната къща. Така се налагало също да се отправят към Светите земи. Не било лесно.“
До 1948 г. там е имало квоти за прииждащите евреи и било трудно да се получат легални имигрантски документи, уточнява Яфа Меир.
„Ако английската охрана успявала да хване плавателните съдове, с които евреите се опитвали нелегално да достигнат до Хайфа или Ашдод, ги отвеждала в Кипър. Там е имало лагери, които според очевидци се отличавали от фашистките само по това, че са нямало крематориуми. Отношението към бившите затворници не било особено по-добро.
Истинско щастие било, когато през 1949 година, няколко месеца след обвяване възстановяването на еврейската държава на Светите земи, им разрешили да се завърнат в Израел. И там не им било леко, но това е друга история.“
Защо са избрали точно майка й за тази мисия?
„Познанието по различни езици не било рядкост сред спасените български евреи. По-скоро са отчели, че нейното семейство още през войната се е борило против фашизма. Били са от „неблагонадеждните евреи“ от пределите на България, които при първа възможност е трябвало да бъдат депортирани в Германия. Били са близки роднини на младеж, които не е чакал като агнец заколението си, а са се включил във въоръжената борба против фашизма.“
„В началото неблагонадеждните били в лагера в Сомовит - единствения концентрационен лагер от фашистки тип на територията на България. По-късно били преместени в също толкова строг лагер в местността Кайлъка край Плевен. Една вечер надзирателите решели да си направят „шега“. Залостили вратите на бараките и ги подпалили, докато изморените от тежък труд през деня лагерници спели. Някои успели се измъкнат от пожара, но имало и изгорели живи“, продължава разказа си Яфа Меир.
„Било доста студено. Баба ми решила да се върне в горящата барака, за да си вземе жилетката. Точно тогава една греда се срутила и обгорила гърба ѝ. Втурнала се да й помага дъщеря ѝ Софи Харавон, бъдещата ми майка. До края на живота си имаше белег от изгаряне на крака си.“
„След края на мисията на майка ми в Европа, тя се е омъжва в България за баща ми и заедно през 1950 година заминават за Израел. Установяват се в Яфо.“
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..
Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” . Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..
Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..