Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

История за спасена от депортиране в лагерите на смъртта спасителка на деца

Израел
Снимка: БТА

На 10 март отбелязваме спасението на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта.

Следващата история разказва как една от спасените в България жени е помагала на оцелели от лагерите на смъртта деца, да намерят пътя до дома си.

Кураторката на изложби Яфа Меир от Бат Ям е родена в Израел, но спомените в нейното семейство са за лагера Кайлъка край Плевен и за мисия на нейната майка след края на Втората световна война.

„Запазени пощенски картички с изгледи от Рим, Париж, Виена и Берлин, които майка ми е изпращала между 1945 и 1948 - изглеждаха като спомен за красиво тригодишно пътешествие из следвоенна Европа. Доста по-късно, след смъртта на мама, сестра ѝ ми  разказа, че тя е помагала на спасените от лагерите на смъртта евреи. Била е част от благотворителната организация „Джойнт“. Всичките бивши лагерници са били с татуиран номер на ръката си, но без каквито и да е било документи. Отстъпвайки от лагерите, началниците им прилежно са изгорили всички възможни списъци с имена.

Майка ми е завършила търговска гимназия в България, където са се изучавали поне три от основните езици на Европа: немски, френски и руски. Освен това, тя говореше свободно испански и полски. Други езици е научила говоримо на място. Задачата й е била да разговаря най-вече с децата на техния език и да научи собственото им име, имената на майка им, баща им, имали ли са братя и сестри и откъде са.

Единственият език, на който било „забранено“ да им говори, бил немският. Децата много се плашели да не попаднат отново във фашистки лагер. Задачата на служителите в мисията била да ги облекат, нахранят и да им издадат удостоверения, подобни на паспорти. С тях те или са се връщали по родните си места, или са отплавали към бъдещата държава Израел.

Много от тези, които се връщали в своите селища, откривали, че в домовете им вече живеят чужди хора. Лагерниците, особено децата, нямали начин да докажат, че това е била тяхната къща.  Така се налагало също да се отправят към Светите земи. Не било лесно.“

До 1948 г. там е имало квоти за прииждащите евреи и било трудно да се получат легални имигрантски документи, уточнява Яфа Меир.

Ако английската охрана успявала да хване плавателните съдове, с които евреите се опитвали нелегално да достигнат до Хайфа или Ашдод, ги отвеждала в Кипър. Там е имало лагери, които според очевидци се отличавали от фашистките само по това, че са нямало крематориуми. Отношението към бившите затворници не било особено по-добро.

Истинско щастие било, когато през 1949 година, няколко месеца след обвяване възстановяването на еврейската държава на Светите земи, им разрешили да се завърнат в Израел. И там не им било леко, но това е друга история.“

Защо са избрали точно майка й за тази мисия?

„Познанието по различни езици не било рядкост сред спасените български евреи. По-скоро са отчели, че нейното семейство още през войната се е борило против фашизма. Били са от „неблагонадеждните евреи“ от пределите на България, които при първа възможност е трябвало да бъдат депортирани в Германия. Били са близки роднини на младеж, които не е чакал като агнец заколението си, а са се включил във въоръжената борба против фашизма.“

„В началото неблагонадеждните били в лагера в Сомовит - единствения концентрационен лагер от фашистки тип на територията на България. По-късно били преместени в също толкова строг лагер в местността Кайлъка край Плевен. Една вечер надзирателите решели да си направят „шега“. Залостили вратите на бараките и ги подпалили, докато изморените от тежък труд през деня лагерници спели. Някои успели се измъкнат от пожара, но имало и изгорели живи“, продължава разказа си Яфа Меир.

„Било доста студено. Баба ми решила да се върне в горящата барака, за да си вземе жилетката. Точно тогава една греда се срутила и обгорила гърба ѝ. Втурнала се да й помага дъщеря ѝ Софи Харавон, бъдещата ми майка. До края на живота си имаше белег от изгаряне на крака си.“

„След края на мисията на майка ми в Европа, тя се е омъжва в България за баща ми и заедно през 1950 година заминават за Израел. Установяват се в Яфо.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Биопроизводител: Орехът е един от най-ценните продукти на земята

Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..

публикувано на 09.10.25 в 07:03
Хераклея Синтика

Рекордно дълго археологическо лято на Хераклея Синтика

Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..

публикувано на 07.10.25 в 12:00

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00