Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще вдъхне ли Джон Кери нов живот на климатичната дипломация

Якоб Киркегаард: Новата зелена сделка все още е само новинарско заглавие в САЩ

Джон Кери
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Първа дипломатическа обиколка в Европа на новата американска администрация - Джон Кери, специалният пратеник на президента Джо Байдън за климата посети Париж, Лондон и Брюксел, за да покаже, че борбата с климатичните промени е приоритет за новите обитатели на Белия дом.

Основната цел на обиколката на Кери е да убеди европейците да изчакат и да не приемат самостоятелно свой механизъм за въглеродните емисии, а вместо това Европейският съюз и Съединените щати да се договорят за общи правила.

Вдъхване на нов живот на климатичната дипломация, приравняване в политиките за климата между Европейския съюз и САЩ - това бяха само част от посланията на Джон Кери в Европа. Това е първата дипломатическа обиколка в Европа на представител на новата президентска администрация - какъв знак ни даде тя?

„На първо място визитата символизира важността на дебата и дневния ред за климата за администрацията на Байдън. Все пак заради това Съединените щати изпращат 76-годишен дипломат в Европа насред пандемия. Това е първа стъпка в тази посока“, коментира пред БНР Якоб Киркегаард, старши сътрудник на Германския фонд „Маршал“ в Брюксел.

„Кери дойде в Европа на крака, което показва, че Америка е наясно, че ако иска да постигне целите си в преговорите за климата (които по думите на Байдън са да постигне глобален ангажимент първо за 2030-та година и да накара всички държави да договорят съществена декарбонизация до 2050-2060-та година), то Европейският съюз и Съединените щати трябва да работят заедно.

„Това означава на първо място Европа и Америка да постигнат споразумение за механизъм за коригиране на лимитите на въглеродните емисии, защото знаем, че по-късно тази пролет Европейската комисия ще предложи съществена реформа в търговската схема за въглеродните емисии в Евросъюза. Това със сигурност ще повиши средносрочната и дългосрочната им цена. През последните седмици и месеци цената се повишава значително и ще продължи да върви нагоре, и то до точка, която ще започне да вреди и на индустриалното производство в блока“, отбелязва Киркегаард в предаването „Събота 150“.

„Администрацията на Байдън има подобни планове за Съединените щати. И Вашингтон, и Брюксел ще искат да спрат вноса от държави, които нямат цена за въглеродните емисии. Така, че е абсолютно решаващо, ако Съединените щати и Европейският съюз си сътрудничат по този въпрос. Ако не го направят, много скоро ще започне много драматична търговска война между тях“, изтъква още Якоб Киркегаард.

Париж, Лондон и Брюксел - защо Джон Кери избра точно тези европейски столици и къде предизвикателствата за него бяха най-големи?

Кери отиде в Лондон, защото Великобритания е домакин на конференцията за климата през ноември. Мисля, че избра Париж, може би защото Макрон е много активен по този въпрос, все пак се нарича Парижко климатично споразумение. И накрая, все пак много от тези въпроси, особено въпросът за коригиране на лимитите на въглеродните емисии, ще бъдат решавани на европейско ниво. От тази гледна точка, най-тежките дискусии са били в Брюксел. Не мисля, че има съмнение в това, защото там се определят малките детайли.“

Кери казва, че климатичните политики на Вашингтон и на Брюксел вече имат обща цел - това приравняване на принципи ли е само или и на практики?

От европейска перспектива истинските опасения са свързани с доверието в Съединените щати. Няма съмнение, че Европа ще продължи по пътя на значително  увеличаване на цената на въглеродните емисии. И, да, администрацията на Байдън казва точните неща, но Съединените щати не са приели никакво законодателство. Това означава, че ако Байдън не бъде преизбран през 2024-та и някой като Доналд Тръмп отново стане президент, има възможност Вашингтон отново да загърби борбата с климатичните промени“, коментира анализаторът.

За доверието в Джо Байдън и Джон Кери ще бъде критично важно да успеят да прокарат законодателство в Конгреса, да успеят да осигурят мнозинство за тяхната програма за климата, да успеят да наложат цена върху въглеродните емисии, категоричен е Якоб Киркегаард.

„Ако не успеят, много бързо ще стане трудно Европейският съюз и Съединените щати да приравнят политиките си за климата на практика, а не само на думи. Честно казано, позицията на Байдън не е много стабилна - ако може само да подписва укази и няма законодателство, прието от Конгреса - това просто няма да е достатъчно“, посочва още Киркегаард.

В Съединените щати много се говори за спасителния план на Байдън за справяне с последиците от пандемията на стойност 1 трилион и 900 милиарда долара, но същевременно се готви друг законодателен пакет, още по-скъп - за 2 трилиона, който трябва да представи неговата Нова зелена сделка. Доколко американската Нова Зелена сделка съвпада със Зелената сделка на Европейския съюз, знаем ли въобще какво предвижда американската Зелена сделка?

„Краткият отговор е, че е прекалено рано и все още не знаем. Новата зелена сделка все още е само новинарско заглавие в Съединените щати, ангажимент на Байдън да похарчи 2 трилиона долара за инфраструктурни инвестиции през следващите 10 години. Казва, че голяма част от тези инвестиции ще бъдат в зелена и възобновяема енергия, в превръщането на американската икономика в по-ефективна срещу климатичните промени и т.н. Но какво означава това конкретно, какво реално имат намерение да правят - това все още не знаем. До момента президентската администрация се фокусира изцяло върху пакета от стимули за възстановяване от пандемията. Казват, че ще представят инфраструктурните си предложения и Новата зелена сделка през есента. Тогава ще видим.“

Киркегаард смята, че законът за инфраструктурата ще засяга не само възобновяемите енергийни източници, но и много по-широк спектър от инфраструктурни проекти.

„Който е бил в Америка, знае, че много мостове, летища, пристанища имат нужда от инвестиции. За да мине през Конгреса, този законопроект ще трябва да обхваща много проекти в много различни щати на много различни места. Как ще изглежда той накрая, наистина не знаем. Надяваме се, че ще има много средства за климатичните промени и възобновяемите енергийни източници, но дали те ща са 75%, 60% или само 30% от парите - просто не сме наясно.“

През последните 4 години бившият президент Доналд Тръмп поставяше на първо място в сферата на енергетиката въпроса за внос на американски втечнен газ в Европа. Дали и Джон Кери е повдигал този въпрос по време на разговорите в Европа?

„Не мисля, но може и да е повдигал въпроса в Брюксел. Да не забравяме, че въпросът с американския втечнен газ в Европа е много тясно свързан с отношенията с Русия и алтернативните източници на газови доставки, и очевидно с газопровода „Северен поток – 2“. Тези въпроси са много щекотливи, в момента се водят преговори между представители на администрацията на Байдън и на Германия и все още не знаем какъв ще е резултатът от тях.“

„Но знаем какво предложи администрацията на Доналд Тръмп и че Берлин се съгласи да инвестира в терминали за втечнен газ, да внася американски втечнен газ, за да спечели благоволението на предишната президентска администрация във Вашингтон. Каква е позицията на администрацията на Байдън обаче не е ясно“, казва още Якоб Киркегаард.

По думите му администрацията на Джо Байдън се фокусира по-малко върху лобирането за американски втечнен газ и по-скоро поставя акцент върху втвърдяването на Европейския съюз спрямо Русия„В общи линии да накара Германия да се откаже от „Северен поток – 2“. Възможно е накрая и втечненият газ да има роля, но според мен дори в Европа е ясно, че природният газ е само преходно гориво.“

С наближаването на 2050-та година и постигането на целта за климатична неутралност природният газ няма да бъде толкова широко използван, напомня анализаторът.

Експлоатационният живот на терминалите за втечнен газ или пък на един газопровод се измерва в десетилетия, но е пределно ясно, че след 10 или след 20 години няма да имаме нужда от тях. Ето защо частният сектор ще се въздържа от инвестиции в тях, не знаем и правителствата дали ще го правят. Но знаем, че те не са приоритет за администрацията на Джо Байдън.“

След обиколката на Джон Кери в Европа, другата седмица предстои друга ключова среща в Аляска - държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по национална сигурност Джейк Съливан ще се срещнат за първи път със своите китайски колеги.

Ако Байдън иска Европа да е по-твърда с Русия, то Съединените щати искат да са най-твърди с Китай. Успя ли Кери да създаде общ фронт с Европа пред Китай?

Дори във Вашингтон осъзнават, че макар в сферата на инвестициите, търговията и технологиите да има сблъсък с Китай, не може напълно да изолираме Пекин. Не живеем в условия на Студена война. Има въпроси, по които трябва да работим с Китай и със сигурност климатичните промени са един от тези въпроси. Очевидно това е европейската позиция - Европа в общи линии отказва да заема напълно антикитайска позиция и го показа с новото споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Пекин. Дори хората на Байдън осъзнават, че за климата трябва да се работи с Китай - той е най-големият замърсител в света и не може да бъде постигнато глобално намаляване на въглеродните емисии, ако в това начинание не участва и Пекин“, катерогичен е Киркегаард.

„Това означава също, че договореност по този въпрос с Китай ще бъде постигната от Джон Кери. Съветникът по национална сигурност Джейк Съливан и държавният секретар Антъни Блинкън ще бъдат, така да се каже, „лошите ченгета“. Те ще говорят с Китай по проблемите, при които има конфронтация - технологиите, търговията, и по една тема, която за администрацията на Тръмп не беше важна - централна част в разговорите ще заемат човешките права.“

Чуйте цялото интервю и в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Транспортният министър Красимира Стоянова

Транспортният министър на среща със синдикатите за избора на жп пътнически превозвач

Транспортният министър Красимира Стоянова ще се срещне със синдикатите в началото на следващата седмица, за да обсъдят новата процедура за избор на железопътен превозвач за пътнически превози. Преди дни синдикалните организации поискаха спешна среща с ресорния министър заради удължаването на срока на договора с една година между Държавата и..

публикувано на 29.11.24 в 13:09

Още половин час почивка преди гласуването за председател на НС

Балотажът за избор на председател на 51-вото НС беше отложен с още половин час - до 13:30 ч.  До него достигнаха доц. Наталия Киселова от "БСП – Обединена левица", която получи 87 гласа подкрепа – от собствената си група и от 68 депутати от ГЕРБ-СДС, и номинираният от ИТН доц. Силви Кирилов с 65 гласа "за" – от групата си, АПС, МЕЧ и 17..

публикувано на 29.11.24 в 13:09

Славея Сурчева: Във Военния музей сме създали за децата място с много любов

В Националния военно-исторически музей ще спасяват Коледа и дядо Коледа. Спасителите ще са деца на различна възраст, които ще се впуснат в приключенската игра "Мисия разузнавач – Спаси Коледа", разказа в интервю пред БНР Славея Сурчева от Националния военно-исторически музей (НВИМ). "Създадохме игра за децата и семействата и тя ще се..

публикувано на 29.11.24 в 13:00

До февруари може да продължи процесът във Великобритания срещу българските граждани, обвинени в шпионаж

В Обединеното кралство продължава процесът срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, като през вчерашния ден стана ясно, че двама от тях са се признали за виновни. Очакванията са, че процесът може да продължи до февруари. Ръководителят на "шпионската клетка" Орлин Русев и Бисер Джамбазов се признаха за виновни. В съда..

публикувано на 29.11.24 в 12:50

Няма да има ремонтни действия на Дунав мост по празниците

От 24 декември до 4 януари и двете платна за движение по Дунав мост ще бъдат отворени, а след празничните дни ремонтът ще продължи. По време на посещението си на Дунав мост служебният министър на регионалното развитие Виолета Коритарова обяви, че по време на предстоящите празнични дни движението по мостовото съоръжение ще се осъществява в..

публикувано на 29.11.24 в 12:48
Проф. Андрей Чорбанов

Проф. Чорбанов: Борисов ме изненада с оттеглянето на кандидатурата на Назарян

Ако от ИТН бяха уверили, че Силви Кирилов ще откаже да бъде служебен министър-председател, вероятно той вече щеше да е избран за председател на парламента.  Това е мнението на проф. Андрей Чорбанов от ИТН.  "До момента от всички кандидати за председател на НС единствено Рая Назарян декларира чрез г-н Борисов, че няма да бъде премиер. Това е..

публикувано на 29.11.24 в 12:45
Димитър Главчев

Главчев преди епизоотичния съвет: Компенсации за всички собственици на болни животни

Централният епизоотичен съвет ще обсъжда следобед допълнителни мерки за ограничаване на разпространението на шарката по овцете и козите и на чумата по дребните преживни животни. Служебният премиер Димитър Главчев заяви, че се надява да не се стига до мерките от времето, когато у нас се разпространяваше африканската чума по свинете:..

публикувано на 29.11.24 в 12:44