Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Тончев: Нови разделителни линии са вероятни, но единен западен фронт срещу Китай - не

Статуя на Мао Дзедун
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тази седмица в Пекин приключиха годишните заседания на Общокитайското събрание на народните представители (парламента) и на Народния политически консултативен съвет на Китай (консултативен орган с изтъкнати представители на различни обществени съсловия). Сред темите, които бяха засегнати тази пролет по време на Двете сесии, бяха изкореняването на бедността в страната и бъдещето на Хонконг.

При управлението на президента Си Цзинпин Китай е постигнал добър икономически напредък, но в много други аспекти страната се е върнала години назад, смята Пламен Тончев, оглавяващ отдела за Азия на Института за международни икономически отношения в Атина.

Беше цел на Си Цзинпин да удвои брутния вътрешен продукт на страната между 2010 и 2020 година. Това стана с известна доза манипулация на статистическите данни – нещо, което не  е необичайно в Китай. В края на 2020 г. китайските власти обявиха, че наистина са успели да удвоят БВП на страната, който в момента е около 14 трилиона долара“, казва той в интервю за предаването „Събота 150“.

Делегати, представители на национални малцинства, след заключитебната сесия на  Общокитайското събрание на народните представители. 11 март 2021 г.

Като се има предвид населението от порядъка на милиард и 400 милиона, усреднено може да се твърди, че Китай се е преборил с крайната бедност, допълва Тончев.

„Истината е, че има още много признаци на бедност, предимно в селскостопанските региони. Освен това, Китай поради голямото си население има поне 290 милиона мигриращи работници, които си търсят работа в големите градски центрове.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Заради спада в ръста на развитие миналата година обаче голяма част от тази мигрираща работна сила вече няма работа в големите градски центрове.

„И са принудени да се върнат по родните си места. Съдбата на тези милиони хора не е известна. Безработицата в Китай се отчита на ниво градове, не в селскостопанските региони. Така че има много въпросителни доколко бедността в Китай наистина е изчезнала“, коментира Пламен Тончев.

Ако нещо научаваме от пандемията, то е, че е много трудно да се правят дългосрочни планове, изтъква Тончев. По думите му самите китайци вече поставят под въпрос практиката да се правят петгодишните планове, напомнящи на съветските петилетки.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За тази година Пекин си е поставил условната цел икономическият ръст да бъде около 6 на сто. „А за това как ще изглежда Китай и светът изобщо през 2035 година аз лично не бих се наел да направя някаква прогноза.“

От много години насам китайците се опитват да променят икономическия си модел, далеч преди началото на търговската война със САЩ, обявена от администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва още Пламен Тончев.

Защото този модел, на който разчитаха десетилетия и беше успешен, вече се е изчерпал.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Обсъжда се интензивно нов модел, според който Китай трябва да зависи в много по-голяма степен от вътрешното си потребление и в по-малка – от износа на китайски стоки и услуги в чужбина, казва Тончев и пояснява концепцията за т.нар. двойна циркулация – едновременно стимулиране на вътрешното потребление и оставането на Китай отворен към останалия свят.

Много е вероятно да видим нова разделителна линия, но не съм убеден, че на този етап ще се образува единен западен фронт срещу Китай, категоричен е Тончев.

„Ако погледнем на изток – и Япония, и Австралия, и Нова Зеландия, и Южна Корея имат различни позиции спрямо Китай. Не е вероятно на този етап да се образува такъв единен фронт. САЩ, не само заради Тръмп, но и преди него, вече са загубили голяма част от своя авторитет, от своята тежест, а както изглежда след време ще загубят дори преднината си като най-големия пазар в света. Бих казал, че е вероятно да видим някакво сплотяване на западния блок, но в никакъв случай не бих го нарекъл единен фронт срещу Китай.“

Имаме нужда от Китай като партньор, ако не друго, поне в борбата с климатичните промени, изтъкна още Пламен Тончев.

По думите му, според стратегията на ЕС отношенията ни с Китай трябва да бъдат разглеждани като сложно уравнение, в което за Китай има три различни характеристики: като конкурент, като партньор, като системен противник. „И трите са в сила.“

Има ли държави „троянски кон“ в Европа?

„Унгария например няма някакви особени инвестиции от Китай, но е политически избор на Виктор Орбан при всяка възможност да се опълчва срещу Брюксел и, размахвайки китайската карта, да измъква повече пари от европейските фондове. Сърбия използва китайската карта по-скоро, за да ускори своя процес на европейска интеграция.“ 

Снимка: БТА

Заради създалия се вакуум Китай вече успя да си пласира Covid ваксините в Унгария и Сърбия, водят се преговори и с други страни от Източна Европа – Полша, Чехия и Словакия, добавя друг щрих Пламен Тончев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49