Това е най-мащабният филм в историята на българското кино. С него през 1981-ва са отбелязани 1300 години от създаването българската държава. Снимките продължават 11 месеца. Премиерата на трилогията „Хан Аспарух” е била именно в зала 1 на НДК на 19 октомври 1981 г.
Режисьорът Людмил Стайков създава сагата по сценарий на Вера Мутафчиева.
„Фанагория“, „Преселението“ и „Земя завинаги“ са озаглавени трите части с грандиозни масови сцени, в които са участвали 60 000 статисти, а за главните роли са избрани Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Петър Слабаков, Джоко Росич. В ролята на хан Аспарух влиза младия тогава Стойко Пеев.
"Един снимачен ден снимахме около Плевен, група възрастни жени ме срещнаха и извикаха: "Хан Аспарух минава..." и започнаха да ми целуват ръка - представете си как се почувствах на 23 години тогава и какво означава Хан Аспарух за българите, подобни неща не се забравят никога...", каза в "Хоризонт до обед" Стойко Пеев.
Сега, на базата на класическата творба в три серии с обща дължина 333 минути, акад. Людмил Стайков на практика прави нов филм, което е видно не само от заглавието „Ханът и империята“ вече с дължина 140 минути, а от новата музика, звуковите ефекти, дигитализираното изображение в 4K резолюция и отговарящ на всички световни критерии за филмово разпространение.
Преди официалната премиера на 31 март, с която НДК ще отбележи своята 40-та годишнина „Ханът и империята“ е показван едва няколко пъти – на затворена прожекция през ноември 2019-а по повод 150 години Българската академия на науките и два пъти във Варна миналата година – на 14 януари и извънредно на 5 февруари заради огромния зрителски интерес преди пандемията да се намеси.
Такава мащабна реставрация на изображението на оригинален филм за първи път се прави в България. Използван е методът на дълбокото сканиране, обясни наскоро в предаването „Графити по въздуха“ пред „Хоризонт“ Стефан Тенев – един от режисьорите по реставрацията.
"Звукът е изцяло нов, но са запазени гласовете на актьорите , които вече ги няма. Картината е съвсем нова."
"Оригиналната лента беше в лошо качество преди да започне работата по нея", разказа в "Хоризонт до обед" основателят и собственик на „Доли Медия Студио” инж. Добромир Чочов - техническият изпълнител на идеята за дигитализиране на един от най-зрелищните български филми.
"Имаше мухъл и оцетен синдром и макар и малко успяхме да спасим един от най- епичните филми в света, не само в България. Това беше най- амбициозният проект, две години ни отне възстановяването и реставрирането..."
Под диригентството на проф. Пламен Джуров е записана музиката към новия филм.
"Включват се четирима известни съвременни български композитори, но в основата е трудът на автора на музиката на „Хан Аспарух“ Симеон Пиронков, посочи в "Хоризонт до обед" проф. Джуров.
"Новата скъсена версия трябваше да запази част от оригиналната музика на композитора Симеон Пиронков. Наложи се един от авторите - Минко Ламбов, да дешифрира музиката по нотни бележки, които не са пълни и към това да се прибавят и нови произведения... Тоест участваха група композитори, а Людмил Стайков приемаше и отхвърляше кое да остане. Той прояви завидно търпение и вкус, воля и въображение как трябва да звучи музиката в този филм - това беше сложното в историята... участваше оркестър, хор и беше много голям обем от работата..."
Нов живот чрез дигитална реставрация има и лентата „681 - Величието на хана“ - съкратена версия на „Хан Аспарух“, направена като отделен филм от Людмил Стайков за чужбина и разпространяван от Warner Brothers, който разказва историята за Аспарух в рамките на час и половина.
Още в репортажа на Светослава Кузманова.
Продължават концертите "По Владигеровски", организирани от къщата музей "Панчо Владигеров" в София. С пет нови събития се отбелязва 20-ата годишнина от откриването на постоянната експозиция на културния институт със съвременен поглед към традицията, завещана от българския композитор и пианист. Вторият концерт, "Страници от музикалното наследство:..
В историческата рубрика "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" разказваме за една от звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в средата и втората половина на 20. век - сопрана Лиляна Кошлукова. На 1 юни се навършиха две десетилетия, откакто тя напусна този свят. Всеки, който я е гледал в блестящите..
Започнаха тържествата по повод 60 години от създаването на Театър 199 . Кулминация на празника ще бъде поставена с представлението "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев. Пиесата е поставена за пръв път в театъра през 1986 година. Ходих 4-5 пъти в Гърция, за да проучвам, да усетя атмосферата, разказа пред БНР Стефан Цанев, който е..
В края на месец май българското клавирно дуо "Атмосфери" прелетя до Бразилия, за да изнесе два концерта. Поканата към Александра Дичева и Мила Михова е отправена от на известния бразилски дирегент Клаудио Коен, с когото са работили заедно в Пазарджик. Маестрото ръководи оркестъра към Националния театър "Клаудио Санторо" в столицата Бразилия. С този..
През седмицата при голям интерес Клубът на дейците на културата във Враца представи стихосбирката "И ето ме…" на поетесата Петя Иванова. Срещата премина изключително емоционално, с много усмивки и сълзи, породени от искрената изповед на авторката и обичта на многото почитатели, които се оказа че има във врачанския край. Петя Иванова е родена в..
В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..
Смесвайки и представяйки на едно място голяма палитра от музикални жанрове, CULTURAMA 2025 Garden of Sound ще се проведе между 13 и 28 юни. "В този момент имаме нужда да се обърнем към градината, която си представяме като една алегория или легенда за място, надарено с приятна флора, перфектен климат и красив цялостен вид, което грижливо пазим от..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От вчера в Израел има извънредно положение. Затворено е международното летище. Не работеха училищата, поликлиниките, банките и административните служби...