Бавно и подмолно обществото изпада в голяма криза

Чувството на безсилие по време на пандемия води до агресия

публикувано на 24.03.21 в 14:06

Д-р Давид Йерохам

Снимка: Личен архив, фейсбук

Интервю на Ирина Недева с д-р Давид Йерохам в предаването „Хоризонт до обед“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Обезчовечаването, или разговор за моралните устои на обществото ни след три абсурдни истории. Пътник, който повече от 24 часа се вози в автобус от Париж към София, знаейки, че е с Covid-19. Една драматична история на двойно самоубийство на майка и дъщеря. Една криминална история - полицейското насилие над дрогиран шофьор.

„Егоизмът като че ли свързва тези истории, но той е под повърхността, под него стои едно обезсилване както на личността, така и на обществото“, това коментира пред БНР д-р Давид Йерохам, психотерапевт, преподавател, един от основателите на Българската асоциация по психотерапия.

„Чувството за безсилие като че ли довежда и до компенсаторни изразявания, защото в основата на агресията е чувството за слабост. Пътникът с Covid-19 би могъл да бъде спрян от институцията – шофьорите на този автобус, те не са го спрели, свалили са го самите пътници вече в България. Това е като компенсация на обезсилването. Всъщност, когато сме безсилни, ние ставаме корумпирани. Тук невинни няма. И така чувството на безсилие води до групова агресия“, допълни психотерапевтът в предаването „Хоризонт до обед“.

„Криминалната история е отделна. Там полицията е институцията. Но и те са в обезсилено състояние. А безсилието трупа много гняв. Полицаите се опитват да възстановят своя имидж, своя образ, а те са унижавани непрекъснато през последните години. И те бият един човек, все едно че бият безсилието в себе си, собствената си импотентност. Те също като нас мразят да са безсилни. А те трябва да изпълняват закона. Протестите за и против това насилие над дрогирания шофьор си го обяснявам с това, че групата се идентифицира със силния, затова са протестите в подкрепа на този побой. Но и това - един вик да получиш признание, да бъдеш значим, защото иначе безсилието е много страшна гнет… Третата история с двойното самоубийство е потресаваща. Тези две жени са живели при крайно мизерни условия, майката е била и сляпа, никой за съжаление не се е усещал, че имат нужда от помощ, а хората не са се познавали дори….Ако някой знаеше за тях, можеше да бъдат спасени. Това е една голяма самота и изоставеност за тези две жени“.

Според д-р Йерохам тези случаи са белег за нещо, което става подмолно.

„Вероятно обществото е в голяма криза. Хората се чувстват анонимни и изоставени. Вероятно значение имат само някакви решения, които се вземат само по върховете, а хората са някакви марионетки, загубили всякакво значение… Тогава ти ставаш безсилен, с всички последствия, които описах.

Интервюто с д-р Давид Йерохам можете да чуете в звуковия файл.