Красимира Йорданова си спомня:
"Не съм имала възможността да я видя и чуя на сцената, но през 80-те години имах лична среща с нея. Беше си пристигнала от Франция, където живееше, и отидох в дома й за интервю. Пазя най-скъпи спомени за този момент - посрещна ме възрастна дама, много приветлива и естествена, много сладкодумна. Разказва ми надълго и широко за ролите си, за колегите си и нито за момент не чух лоша дума за някого, а си представям колко горчивина е имало в душата й, като се има предвид какви нещастия в личния си живот и какви професионални унижения е преживяла. Беше засмяна, спокойна и общителна. Изпитах възхищение и преклонение пред нея."
Елисавета Йовович е родена на 23 март 1901 г. в София. Завършва музикалното училище - там учи при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Последните две години в училището е стажантка в операта - дебютира на 16 април 1924 г. като Миньон от едноименната опера на Тома. Същата година заминава на специализация в Италия и учи в Римската академия „Санта Чечилия“ при известния вокален педагог Ди Пиетро. Изявява се в оперния театър на Академията като Мими от “Бохеми“ на Пучини и в „Слугинята господарка“ на Перголези.
През 1927 г. продължава за една година специализацията си в Париж. От 1928 до 1942 г. е солистка на Софийската опера, като изпълнява ролите от лиричния сопранов репертоар: Виолета, Антонида, Маргарита, Неда, Манон, Таис, Памина, Мими, Чо-Чо-сан, Лиу, Татяна и др. Пее и в много български опери - тя е първата изпълнителка на ролята на Яна в операта на Любомир Пипков „Янините девет братя“, а по нейно признание - тя е накарала композитора да напише ария за героинята си.
Гастролира в оперните театри на Германия, Югославия и Чехия с голям успех. През 1944 г. съпругът й - адвокат, депутат в Народното събрание, е екзекутиран, а тя е изселена във Враца. Явно това, че е примадона на Софийската опера, не й е помогнало да продължи кариерата си, но все пак са преценили, че тя има още какво да даде на сцената и може да сподели опит, затова я “командироват“ (така се е наричало тогава отстраняването от работата й в Софийската опера) първо в Старозагорската опера, после в Русненската опера. И тя всеотдайно работи в тези театри с младите си колеги, допринася за издигането на професионалното ниво на новосъздадените оперни театри. През 1952 г. я връщат в София, като я допускат в Националната опера като хонорован асистент-режисьор и вокален педагог. След години заминава за Франция, където остава до края на живота си. Умира през 1996 г.
За съжаление в Златния фонд са съхранени само две арии в изпълнение на Елисавета Йовович и то със съпровод на пиано, а записите са направени, когато тя е вече в напреднала възраст.
Преди Арията на Чо-Чо-сан, изпълнена на български език, в звуковия файл можете да чуете и част от интервю с Елисавета Йовович, в което тя разказва забавна случка от нейно участие на сцената.
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Община Русе дължи отчет за парите от частния паркинг на Дунав мост . Това каза в предаването "Нещо повече" журналистката и политически наблюдател..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025 та ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..