Участието на жените в политиката и в бизнеса

Дискусиите "за" и "против" жените в бизнеса и политиката вървят с особена сила в съвременното общество. Вниманието на неправителствените организации към темата за равенството между половете се е превърнало в основна стратегия на тяхното функциониране.

Говоренето за ролята на жената в обществото, бизнеса и политиката се чува с пропагандна сила в последно време – било "анти" или "про". Всички мислят за жените, а техните борби не са спирали и винаги са за права.

"За да има жени лидери в политиката и в бизнеса, е имало едни други жени, които са се преборили да могат да се образоват, да могат да учат в университети и да имат право на глас", каза в предаването "Рано в неделя" Светла Енчева, социолог и журналист на свободна практика, създател на сайта https://gender.land/gender/.

Жените в Швейцария получават право да гласуват през 70 години на XX век, допълни Енчева:

"Това, което ние в България сме свикнали да смятаме за даденост, е в резултат на борби, които са продължавали дълги десетилетия, за да могат да получат добро образование и за да могат жените да участват в политиката, те трябва да имат избирателно право, а също така да могат да бъдат избирани“.

България също има своя женски пример.

"Екатерина Каравелова, която е родена 1860 година, учредителка на Българския женски съюз, е била много изразена феминистка за времето си. По времето на Екатерина Каравелова жените нямат право на глас, придобиват такова 2-3 години преди смъртта ѝ". 

Подобен на турския пример е и този в Пакистан в края на 80-те години на XX век – ислямска държава и жена премиер – Беназир Бхуто, с изразени демократични ценности. При нея обаче е факт и политическата традиция, тъй като баща ѝ е бил също министър-председател и президент.

Жена следва родовата политическа традиция и Индия, тъй като през 60-те години на 20-и век Индира Ганди е избрана за премиер след смъртта на своя баща. Изключително социална в своите решения. 

В класацията на Британика за 100 влиятелни жени в света няма как да пропуснем желязната лейди Маргарет Тачър – първата жена премиер в Европа, начело на кабинета от края на седемдесетте в продължение на над 10 години, тя е била във вечна борба с профсъюзите.

Сиримаво Бандаранайке пък е първата жена премиер в света изобщо. Също твърда в радикалните си решения.

Тези примери, макар и назад в историята, потвърждават една нова тенденция за жените политици, че те не са нежни остриета:

"Аз не бих асоциирала жените точно с нежни в области като политика и бизнес, където нежността не е водещото качество", коментира Светла Енчева.

Днес много анализи посочват като силен държавник канцлерът Ангела Меркел, която 10 поредни години води класацията на "Форбс".

"Това, че една жена може да бъде силен, добър политик и то в продължение на дълго време, да поема отговорност, както беше за Великденския локдаун в Германия. Преди няколко години Ангела Меркел се изправи, когато в Европа пристигаха бежанци. Тя каза – това е наш исторически дълг след Втората световна война да покажем отвореност и приемане към другите. В случая говорим за политик, който не се притеснява да взема непопулярни решения, да просвещава, да разяснява, да убеждава".