Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как преживяват в Израел някои от ромите

Снимка: Искра Декало

Подобно на евреите, ромите са били преследвани и избивани по време на Третия райх, също толкова жестоко от Хитлер и съюзниците му. 

Искра Декало попаднала на група роми преди 30 години по време на полет за Израел. Повечето от тях се трудели тежко на по 2-3 места и само в събота (почивния ден в Израел) се събирали да пеят и разговарят в градинката Давидов в Яфо. Преди това са дошли от България заедно с евреите през годините 1948-1952 година. И те са били изселени от големите български градове и поселени най-вече край Дунав, за да може по-късно да бъдат депортирани. Там са се сприятелили с евреите и решили заедно след войната да потеглят към Близкия изток. Според израелските изследователи те са се асимилирали в обществото и само отделни изрази и приспивни песни говорят, че вече трето или четвъртото поколение са в Израел.

Някои са събрали пари и са се върнали в България, други са си купили къщи с големи дворове в села или вилни селища в Израел. И все пак на Банго Васил се завръщат край градинката Давидов. За тях разказват един през друг посетителите на кафенето на Ваня:

"Аз съм българин, живял съм с роми, хубави хора са. Всеки си знае неговия джоб, не можем да се оплачем. Ето тук сме в Израел и живеем заедно с ромите".

"Всяка година се събираме пред кафето на леля Ваня и с всички роми от български произход изкарваме заедно Банго Васил".

Снимка: Искра Декало
С много уважение разказа продължава маникюристката Вероника Парма:

"Сега почти не срещам ромите, но си ги спомням. Не съм виждала по-работливи и по-щедри хора от тях. Умеят да ценят чуждия труд. Може би, защото самите те се претепваха от работа. Докато идваха при мен ми разказваха и за децата си. Не съм чувала тяхно дете да не се е справяло с училището. Когато порастваха, отиваха и войници. Мнозина продължават образованието си и в университети. Знам, че между тях има и high tech специалисти. Част от тях бяха стипендианти от армията. Тук ги имат за евреи, а те много бързо научиха езика. Много са музикални, да не говорим, че страхотно гадаят. Всичко ми познаха. Дори ме предупреждаваха да не правя една или друга крачка. Много ми липсват".

Освен българските роми, в Израел, по-точно в Йерусалим, живеят и цигани-дамари или доми. За тях ръководителя на читалището им Амун Слим разказа, че пра, пра, пра- дядовците им дошли от Египет, малко преди англичаните да завземат Йерусалим. Заселили са се в един от най-неблагополучните квартали и досега живеят в района на Баб хута (портата на щъркела). Повечето от циганите работят. Мъжете - в чистотата и озеленяването, но има и занаятчии и коняри, а жените са санитарки, чистачки, помощник-готвачки. Имат йордански паспорти, но се борят за признаване като малцинство в Израел. Първата придобивка е читалище, където хранят децата след училище и са осигурили възпитатели да им помагат с домашните. Има и няколко работилници, където жени могат да изработват кошници, да бродират и тъкат. Продукцията им е за продан. Има и гостилница. Преди коронакризата е била много популярна. Идвали и гости от чужбина.

Основно са три големи семейства. Наброяват около 1200 души. Женят се помежду си. Арабите не ги приемат, въпреки че са по-заможни и по-образовани от тях. Съседите завиждат и на малкото, което циганите имат. Наложило се да създадат отряд за отбрана от крадци. Дамарите се славят като честни и порядъчни

Репортажа по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10