Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Военноинвалиди се борят за по-висока финансова помощ от държавата

Снимка: Ани Петрова

Малко над 150 военноинвалиди се готвят да търсят правосъдие от Европейския съд по правата на човека, ако не успеят през националните институции да извоюват по-висока финансова подкрепа за техните вид и степен на увреждания.

Историята започва с приемането през 2019 г. на Закона за хората с увреждания. 164-ма военноинвалиди с право на чужда помощ следва да получават месечна финансова подкрепа в размер на до 25% от линията на бедност. Преместването им в друга категория – на хората с 90 на сто степен на увреждане с право на чужда помощ, би довело до по-висока сума на финансовата помощ – съответно в размер на 57% от линията на бедност.

Групата на военноинвалидите смята, че е лишена от допълнителни 111 лева доход, което месечно би струвало на държавата малко над 18 хиляди лева.

Адвокат Иван Сотиров от Съюза на военноинвалидите повежда институционалната и съдебна битка на тази малка група хора с увреждания. 

„Ние се борим да бъдем включени в линията на бедност. Разбирате ли какво безумие е това? Да кажете – вие сте бедни, ама ще стоите в по-„бедната“ графа“, коментира Сотиров за предаването „Хоризонт до обед“.

Тошко Тодоров от Враца през 1984 година е призован в казармата. Скрита аневризма се проявява по време на тренировка. След операция и престой в болница остава с увреждания и затруднение в говора. Вече 37 години той е в категорията първа група с чужда помощ. Счита отказа на държавата да отдели повече пари за хора като него за чиста дискриминация.

Чувствам се ощетен, аз съм отишъл в казармата със заповед, не съм се увредил на шосето. Ние нямаме възможност да работим, каквото ни дадат от държавата – с това се издържаме“, разказва Тодоров, който е предприемал срещи с местни депутати, за да им разясни казуса, но без успех. Изпращал е и писма до социалното министерство и премиера, също без резултат.

Основните аргументи на администрацията, които сме чували – ако дадем такава подкрепа на военноинвалидите, на тази малка група хора, ще надигнат глас други групи“ уточнява адвокат Сотиров, според когото подобно противопоставяне е неуместно.

Един от пътищата за решаване на казуса минава през Комисията за защита от дискриминация. След като било предписано министърът на труда и социалната политика да отстрани пряката и непряката дискриминация обаче и до момента Иван Сотиров не може да принуди МТСП да приложи правомощията си, за да се стигне до промяна.

Процесът стига и до съда, в няколко инстанции. Към момента Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите е подал жалба до Върховния административен съд, касаеща решението МТСП да не прилага законодателната инициатива, с която е овластено. Делото е насрочено за края на май.

Следващата стъпка е да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20