Потьомкини села и забавни декори

Демокрацията представлява възможността на мнозинството обикновени хора да участват чрез избори, дискусии, партийни и други организации във формирането на дневния ред на обществото. Това обаче е един идеален модел, който никога не може да бъде реализиран в абсолютната си форма, но като фундаментална категория задава образец, по който трябва да се сравняваме. Къде точно стоим спрямо този идеал. 

Новият български парламент се събра и показа дезориентиращи нагласи. Още в първия ден стана ясно, че всички са срещу ГЕРБ и че на пръв поглед и формацията на Слави ще играе тази роля – на дръзка опозиция. От късото полуизказване на Тошко Йорданов получихме усещане, че групата на Слави се интересува само и единствено от промени в Изборния кодекс и приемане на субсидия за политическите партии от 1 лев на глас. В същото време идеята за такава субсидия представлява истински удар срещу БСП и останалите формации и то на фона на лимитиран парламент. Тоест, интересът на Слави е към едни следващи избори.

Второто заседание на парламента създаде Комисия за проверка на изразходваните държавни средства от правителствата на ГЕРБ, което още повече засилва вероятността „Има такъв народ“ да решат да върнат мандата. Но дори да изобретят някакво временно правителство - схема, то ще е нещо като маскировъчен служебен кабинет, само че не на Радев, а на Слави Трифонов. Подобна комисия е продължаване на предизборната кампания и представлява единствено грубо плашило, тъй като този парламент ще бъде прекалено ограничен и никой не е в състояние да провери подобен обем информация. Ако изобщо просъществува, комисията ще има ролята на пощенска кутия за избрани казуси и ще развърти две-три глави около дръвника.

Съобщението на Слави, че ГЕРБ искат време, което няма да получат, прилича по-скоро на анонс за нови избори. От водевилната ситуация в парламента се вижда, че Слави не е профилактирал парламентарната си група как да се държат и какъв език да използват. Или задачата им е нарочна – пълен натурализъм, говорене, действия и поведение извън нормалността на политическата рамка, които да превърнат парламента в клоунада, да внесат елементи на анархия, което от своя страна да отврати избирателя.

Това все пак е парламент, а не шоу програма. Например „шофьорчето Борисов“ и „джипко бибитков“ не могат да бъдат названия за министър-председател, какъвто и да е той. Употребата им от парламентарната трибуна унижава парламентарната институция и девалвира държавата ни. Листите на Слави бяха попълнени с особено оперетно разнообразие. И изведнъж шоково се оказа, че въпросното интелектуално разнообразие трябва да управлява и държавата. Силният политически лидер трябва да води народа като създава убеждения, а не да следва народа като възпламенява настроенията му. Волята на народа трябва да се изразява в политиката чрез научни подходи, а не чрез смешки.

Затова съвсем скоро на Слави може би ще му се наложи да обясни на своите избиратели, че този парламент не може да излъчи стабилно мнозинство за съществени промени. И с това Слави ще върне мандата. Кой сериозен експерт би се жертвал да приеме къса позиция в правителство, излъчено от подобен скоротечен и истеричен парламент, който търси реваншизъм и създава скечове и хаос, вместо да прави политики и да защитава държавата.

Не е достатъчно да е ясна механичната структура на един сбор от партии, наричащи себе си опозиция. Хубаво е да се знае нещо и за двигателя. В момента държавата ни е жертва на воюващи олигархични групи, които са си организирали партийни представителства и водят битка за ресурси и бизнес пространство през тях. Вместо триумф на културата и парламентаризма, виждаме ясно изведени цели за бизнес територии, маскирани с демократична риторика през комисии от типа „чисти ръце“ и обикновен див популизъм. Подобни революционни мероприятия звучат развлекателно за драгия телевизионен зрител, ще се търсят изкупителни жертви пр. Но флиртуването с омразата и отмъщението не е добър знак за бъдещето на „Изправи се! Мутри вън!“. 

Целта на Мая Манолова е къс пас, плашило, което да създаде обстановка на неспокойствие и да провали този парламент, в резултат президентът Радев да организира правителство. Тенденцията при популистките формации като тази на Мая Манолова да се представят за някаква съвършена проява на демокрация, за първа и последна метла, за реванш, който ще освети окончателно истината и ще раздаде възмездие, ги прави по един парадоксален начин недемократични. Защото те помитат институциите, променят или заобикалят правилата, поддържат уличен екстремистки език, същевременно претендират, че именно те представляват „народа“ и пр. 

Както казва британският професор и политолог Колин Крауч, ако такава партия, когато пристъпи прага на парламента, не промени веднага своя стил, начин на комуникация и поведенчески модел, които да влязат в ограниченията на институционалните рамки, то нейното присъствие започва да застрашава демокрацията. Подобни формации могат да бъдат търпими, само ако успеят да водят двупосочна комуникация и най-вече ако приемат, че и те трябва да са обект на ограничения. Иначе експанзията на реваншизма съвсем скоро ги саморазпада. 

Популизмът дава възможности за пробив, но не е устойчив в реалната политика. Популизмът винаги е само намерение, никога не е дългосрочна работна действителност. Тъй като той създава нереалистични очаквания, които не може да защити. Някои намират популизма за безобиден, защото механизмът му на въздействие би трябвало да се обезсилва от това, че е очевиден за обществото. Уви, това не е така. Той може да е достатъчно непремерен, за да разтури действителността и да хвърли държавата в хаос.