1968-а: Годината, в която музиката стана лилава

20 април 1968 г. – за първия си официален концерт се подготвя млада британска група с ангажименти в Дания. Deep Purple се раждат в Хартфордшър. Всъщност първото им име е Round About. С него са и по афишите на концерта, станал повод за този разказ – черно-бели архивни кадри на постерите показват гръмко обещание пред датчаните:

„Новата сензационна група на Джон Лорд!”

Обещано, спазено! Групата на пианиста Джон и не само негова, разбира се, наистина става сензационна. Преминавайки като повечето класици в жанра през обрати и много смени. Смяната на името например е заради тази песен от 30-те години на миналия век:

Любима на бабата на китариста Ричи Блекмор, която постоянно питала дали ще я изпълнят. Определено са ѝ угодили в известна степен с ранното си прекръстване.

А самото начало поставят Блекмор на китарата, вокалистът Род Евънс, Ник Симпър на баса, споменатият Джон на клавишите и Иън Пейс – на барабаните. Той е и единственият, който никога няма да напусне. Важен поддръжник в ранните дни на групата е независимият продуцент Дерек Лоурънс, доведен от Блекмор. Той познава Лоурънс от дните като член на The Outlaws. Лоурънс помага за ранното развитие на бандата и възможността им да подпишат договори със звукозаписни компании. Дебютният албум е записан за два дни. Влизат в студио една събота – на 11 май, а в понеделник албумът вече е готов.

С времето, но със същия устрем Deep Purple стават сред първите в хеви метъла и модерния хард рок. Макар и в началото тежкият звук да не е най-отличителната им черта, те го постигат не много късно след основаването си, всъщност само след няколко години. За да дойде моментът, в който ще ги нарекат част от „нечестивата троица на британската хард рок и хеви метъл музика” – заедно с Led Zeppelin и Black Sabbath. През 1975 г. дори са включени в Книгата на рекордите на Гинес като „най-шумната група в света” с концерта си в Rainbow Theatre в Лондон през 72-ра. Имат продадени стотици милиони записи по целия свят, а турнетата им са фурор. В България още помним концертите им тук.

Последният е на 7 декември 2019 г. И в София за повече от пореден път звучи емблематичната Smoke on the Water, за която в бандата се шегуват, че няма как да не изсвирят на концерт, защото в публиката ще настане бунт.

Deep Purple влизат в Залата на славата на рокендрола три години по-рано – през 2016-а, но доста късно за легендарния статус, който добиват много преди това. И при все че допреди няколко години обикаляха с прощалното си турне, миналата година отново издадоха албум, за да покажат, че музиката е в кръвта им.

И тъй като никак не обичаме възможните финали, но пък обичаме първите стъпки – ето го и него: първият концерт на Deep Purple въобще на 20 април през 1968 г. в датското градче Таструп.

На него са представени песни от дебютния албум Shades of Deep Purple. В САЩ той излиза през юли 1968-а, а във Великобритания през септември. Според критици носи своя заряд и чар и е точна снимка на Deep Purple от тогава. Групата държи дебютният сингъл да е Help, докато продуцентите отвъд Океана залагат на кавъра Hush.  

Hush е песен от септември 1967-а. В оригинал се изпълнява от Billy Joe Royal.

Във версията на Deep Purple – само година след появата ѝ обаче, е повече от успех. Именно този кавър издига групата до №4 в американските музикални класации, а албумът им с Hush под №2 в списъка от осем песни достига до завидната 24. позиция. Уви, сингълът се проваля в родната Великобритания. В творчески план нещата са на кантар – албумът има четири кавъра и четири авторски песни.

Възползвайки се от все пак доброто начало на първия проект, групата записва втори албум още преди да посети за първи път американската публика, където свири на прощалното турне не на кои да е, а на Cream. Следващият сингъл отново е кавър, този път версия на Kentucky Woman на Нийл Даймънд, също от 68-а. Това е вторият им хит в САЩ.

Kentucky Woman на Нийл Даймънд:

И Kentucky Woman на Deep Purple: 

Въпреки успехите, Deep Purple имат проблем в редиците. Джон Лорд и Ричи Блекмор са доволни, но Иън Пейс чувства, че традиционното рок енд рол свирене на Ник Симпър не се връзва с мечтаната тежка посока. Нещо повече – повлияният от Елвис Пресли певец Род е подходящ за балади и по-стандартни изпълнения, но не и за прогресив рок творби. А именно те са голямата цел на Лорд и Блекмор.

Те ще я постигнат. С промени – къде тайни, къде явни, с нови членове и с промяна. Промяната като начин да си верен на себе си и на звука, в който вярваш. Какъв е той в самото начало? Да чуем Джон Лорд в интервю в Дания от паметната 68-а и надеждите, че новото ще роди не музикална еднодневка, а творчество отвъд. Питат го как иска да се развива младата и зелена банда:

„Сега музиката е тръгнала по странен път. Поне за британските групи. Или са тръгнали в една посока, или в друга, докато ние искаме да съберем стотици музикални идеи в изкуството ни. Използваме класическата музика като въведение на членовете ни и я смесваме с нашата работа, за да бъдем по-интересни в музикално отношение.”

А каква е музиката от онова време през погледа на Пейс, но вече пораснал? Интервюто е на France 24 от 27 април 2017 г.:

„Ние сме от поколението, за което бягството от реалността беше музиката. И нищо друго! Облекчението за седмицата беше да разбереш кого можеш да гледаш да свири на живо в събота вечерта.”

Облекчение – и преди, и сега, и в събота, че и в другите дни, е да не мислиш сам за себе си като за рок динозавър. Днес е тук и сега, миналото и бъдещето не са. И тъй като днес и тук носи мъдрост, освен всичко останало, ето с какво чувство Иън Пейс, Дон Еъри и Роджър Глоувър възприемат старостта: шегуват се, че е страхотно да си стар, даже великолепно, защото получаваш карта за градския транспорт като пенсионер или билети за кино с намаление за възрастни хора. И, разбира се, идват офертите в кръчмите, поднесени с въпроса: „Сър, мога ли да Ви черпя по едно питие?”. „Естествено, че може”, отговаря през смях Дон. А иначе сериозно: и тримата знаят – да остаряваш е като трън в петата. Е, оригиналът на английски е по-пиперлив и засяга друга телесна част, но сами ще се досетите къде ги е заболяло в групата от ЕГН-тата. Въпреки това за Deep Purple спирка няма.

Ето го и последният пример. Отскоро онлайн е песента X Moves на покойния вече DMX, легенда в хип-хопа, отишъл си без време на 50 след дълга битка с мрачните демони на зависимостта. И ако се чудите защо намесваме DMX в историята за Deep Purple, то е защото на барабаните в това изпълнение е Иън Пейс, а компания му правят не по-малко звездните Стийв Хау от Yes и Asia и бас китаристът Буутси Колинс от Parliament Funkadelic.

Гмурнете се в дълбокото лилаво на музиката като чуете звуковия файл.

Снимки: https://deeppurple.com/, https://deeppurpletourpage.wordpress.com/2015/06/09/roundabout-deep-purple-concerts-in-1968/, https://en.wikipedia.org/