Марк Галеоти: Лондон обича руските пари

Според политолога от Лондонския кралски колеж Марк Галеоти обичайните инструменти - експулсиране на дипломати, твърди дипломатически декларации и персонални санкции - не са ефективни в отношенията на Запада с Русия.

Защо Западът и в нашия конкретен случай – Великобритания, не успяват да ограничат влиянието на руските олигарси?

„Ако трябва да съм откровен, това е, защото ние обичаме руските пари и парите на всички останали. Няма обаче много доказателства, че руските пари всъщност имат голямо политическо влияние. Така че можем да кажем, че те не ни вредят и междувременно помагат на нашата икономика.“

Факт е обаче, че британските власти се опитват да вземат мерки срещу „мръсните пари“, само че когато наложиха санкции на 14 руски граждани преди време за участие в корупционни схеми, нито един от тях не е в така наречения „Списък на Навални“ с руски олигарси, за които се тръбеше, че не бива да бъдат допускани на Острова. Как ще коментирате този факт?

„Има два различни подхода при налагане на санкции. Виждаме, че като се борим с олигарсите, ние не успяваме на практика да променим руската политика. Путин не смята, че тези хора са достатъчно важни или че тяхното богатство е достатъчно важно, така че да се стигне до изтегляне на войските от Донбас или да се спре отравянето на хора. Така че по някакъв начин това е тактика, която е често използвана и няма доказателства да е особено успешна.

Вместо това сега наблюдаваме нов подход, насочен пряко към хората, които наистина допринасят за извършването на престъпления в Русия - дали чрез отравяне, дали чрез бомбени нападения в чужбина и подобни неща. Да кажа отново - това може и да не променя руската политика, но поне е насочено срещу хората, които наистина вършат „лошите“ неща, срещу които сме най-вече против.“

Руските пари на Острова прозират навсякъде. Има нещо като шега, че Лондон е „Лондонград“ по аналогия с Ленинград. Руските олигарси не само притежават огромни скъпоструващи имоти, но и медии, футболни клубове и бизнеси. Те са дори в парламента. Вчера слушах как лорд Лебедев в реч в Камарата на лордовете говори за това, че децата не трябва да ходят гладни на училище и за заплахите за здравето и свободата на словото.

„Това е защото правителството е решило да даде благородническа титла на господин Лебедев. Но трябва да преценяваме какво влияние на практика е било упражнено. Очевидно има един вид „незначително влияние“ от рода да се получи разрешително за планиране на плувен басейн към вашето жилище. Или да бъдете поканен на „правилното парти“.

Много по-трудно е в страна като Обединеното кралство, което има сравнително високо ниво на институционални защитни механизми, да се каже, че сериозни политики са били повлияни от парите на олигарсите. Най-многото, което може да се каже, е, че е по-трудно да се налага допълнителен контрол върху потенциално съмнителни пари, идващи от Русия. Защото се засягат интересите на всички тези адвокати, банкери и други, които биха желали да видят руските пари да пристигат в Лондон.“

Вие казвате, че проблемът с руските пари всъщност не е толкова голям, но ако все пак приемем, че проблем има, дали той се задълбочава повече, откакто консерваторите са на власт? Вече споменатият лорд Лебедев и неговият баща помогнаха много финансово навремето на сегашния премиер Борис Джонсън да стане кмет на Лондон…

„Точно така. Има много приказки за руските пари, но нека отбележа две неща. Първо, същността на проблема е, че Лондон е магнит за съмнителни пари отвсякъде по света. Не само за руски пари, но и за китайски, нигерийски, индийски и много други. Лондон е един от световните центрове за пране на пари.

Вторият момент е, че очевидно сега сме особено загрижени за руските пари, заради степента, до която Москва използва различните си подходи за водене на политическа война срещу Запада. Трябва да се отбележи, че има други аспекти на руската кампания, включваща дезинформация, шпионаж, саботаж и дори убийства, които са много по-сериозни. Стана обаче много модерно да се говори за руските пари в политическите кръгове и това монополизира дебата.“

Много експерти, включително и вие, сте публикували изключително стойностни книги за Русия и президента Путин в опит да обясните руската външна политика, начините за намеса в делата на други държави. Наскоро се появи новина, че група руски олигарси, сред които Роман Абрамович, са завели съдебно дело срещу издателството „Харпър Колинс“ и журналистката Катрин Белтън за нейната книга „Хората на Путин“. Това не звучи ли доста стряскащо?

„По ирония на съдбата, това изглежда много правилно. Истината е, че ако имате държава, в която властват законът и редът, тогова те трябва да се отнасят до всички. Ако някой ви отправя обвинения, които смятате, че ви вредят, имате право да ги оспорвате. В крайна сметка в тази книга се отправят много сериозни обвинения.

Добрата новина е, че тъкмо защото тази битка ще се води в прозрачно действащ съд, се предполага, че по един или друг начин нещата ще бъдат осветлени. Въпреки че олигарсите искат да отрекат твърденията, че са инструмент за руско влияние, с влизането на въпроса в съда можем да получим ясен отговор дали те в действителност са действали по начин, определен от Кремъл.“

Вие познавате добре Русия. Как се случи така, че Кремъл успя да развие такова мощно оръжие като разпростиране на влияние и да бъде крачка преди Запада в това отношение?

„Това е точно защото Русия е по-слабата сила. Да не се заблуждаваме - Русия се опитва да играе ролята на велика сила, при положение че всъщност няма капацитет да бъде такава. Единственият начин да се опитва го прави е като нарушава правилата. Русия се опитва да извлече полза от това, че в момента светът е погълнат от процес на драматични промени - политически, икономически, комуникационни - което поражда криза на легитимността. Старият стил на управление и на контрол върху медиите просто не работи в модерната епоха.

Независимо дали Путин е бил враждебен към нас и Запада въобще, ние си имаме най-различни проблеми. Това, което направиха руснаците, е да извлекат максимални ползи от тях. Самите те не могат да създадат кризи с капацитет да разцепят държави. Добре е да помним, че Русия не е толкова силна държава. И че основната причина Путин и останалите от старата гвардия в Кремъл да водят тази политическа война е защото се страхуват от Запада, от мощта на Запада, от примера на западните институции. Не бива да превъзнасяме силата на руснаците, защото те не го заслужават. И защото ако ги извисим в статут на някаква свръхзаплаха, на практика ще свършим работата на Путин - да направи Русия да изглежда по-силна, отколкото е всъщност.“